Иван Гарелов
Огледах критично терасата, която Мая Манолова бе избрала да представи Инициативния комитет за издигането й за кмет на София.
Хубав изглед-зад гърба на говорещите бе Витоша. Изгрялото слънце обаче щеше да затрудни операторите. Това едва ли я вълнуваше.
Тук всичко бе изпълнено със смисъл. Това стана ясно , когато първи започнаха да излизат и говорят членовете на комитета. Млади ,ентусиазирани, убедени. Те бяха представители на различни граждански организации, чиито каузи тя бе защитавала успешно. И тогава всичко стана ясно. Те веднъж вече бяха победили. И Мая беше техният човек, който щеше да промени София.
В социалната мрежа един анонимен бе написал: “Не очаквах толкова плебс“.
Не знам какви хора си е представял, че трябва да издигат Мая. Вероятно омръзнали на всички фигури , които показват редовно по телевизора.
Но този човек явно е неграмотен. Иначе как можеш да наречеш презрително „плебс „ Невена Андонова, дъщерята на Методи Андонов,-журналист , телевизионен шеф, кинопродуцент.
Невена , която заяви:“Не знам червена ли съм , синя ли или просто обгазена“. И накрая цитира една мисъл, изписана на входа на френската гимназия:“Ще стане, защото го правим“.
Как можеш да наречеш „плебс „ аристократичния адвокат Минчо Спасов, който като депутат и председател на „Комисията по вътрешна сигурност“ наложи оставката на министъра на вътрешните работи, независимо, че партията на Минчо беше в управлението на държавата.
Да наречеш „плебс „ майките от „Системата ни убива“, които спечелиха победа с ум , интелект, култура и борбеност“. Или Никола Вапцаров, чието име говори достатъчно, макар не заради това бе оглавил комитета
Вероятно смисълът на това пълно със заряд събитие бе в думите на Манолова: “Столицата е моделът за властта в държавата… И ще започнем оттам , откъдето започна всичко – от столицата“, за да завърши с предупреждението: „Промяна не се прави със страх.“
Това е първата победа на промяната – да се преодолее страха. Но пътят ще бъде дълъг.
Дори да бъде спечелен избора, предстои да видим дали ще се сбъднат три очаквания:
Първо, колко дълго ще продължи агонията на управляващата партия.
Второ, дали столичната либерална общност и набиращата мощ софийска левица ще покажат зрялост и мъдрост да обединят сили в постигането на общи цели. В скоби, агресивното писмо на външно министерство до руското посолство има за цел да вбие клин между левите и десните в София.
Трето, ще успеем ли да се върнем към нормален демократичен процес с ясни идейни физиономии на политическите формации.
Вашият коментар