Дългият път към късата клечка

Дългият път към късата клечка

Ако ви се струва, че Мария Габриел е изтеглила късата клечка в комисията “Фон дер Лайен”, боим се, че вероятно имате право.

На фона на нечувани досега ресори като “По-силна Европа на световната сцена” (Испания), “Ценности и прозрачност” (Чехия), “Зелен нов пакт” (Холандия) или, внимание!, “Съхраняване на европейския ни начин на живот” (Гърция), българските “Иновации и младеж” звучат банално като надпис върху папка “Дело”, скрита зад фикуса до секцията на Янка Такева.

В кръга на шегата – не може да не направи впечатление, че ключовите управленски постове в новата ЕК са преименувани по феноменален начин. Донякъде напомнят на наръчник по поведенческа психология, донякъде – на статия с 5 трика за инфлуенсъри, които търсят по-голяма ангажираност сред последователите си в Instagram.

Сложни политически проблеми като “Миграция”, “Интеграция”, “Върховенство на закона” и “Обща външна политика” отдавна не вдъхват гордост в европейския проект, а провокират раздразнение сред бегачите по втората писта.

И ето че някой е сметнал за по-добре да ги замени с позитивни мотивационни цитати по леко спорната логика, че колкото по-често човек си повтаря “Аз съм щастлив, уважаван и силен”, толкова по-щастлив, уважаван и силен ще стане.

Жалко, че са пропуснати обещаващи ресори като “Красотата в малките неща”, “Цъфтеж и растеж” или “Сутрешна медитация”. Пак щяха да паснат на България, пак щяха да минат за “модерно и достойно” портфолио (по Бойко Борисов), пак щяха да разсеят смущенията около пропуснатия шанс на правителството да излъчи новия външен министър на ЕС.

Обещаният баланс Изток – Запад и Север – Юг също е спазен: ако приемем, че Изтокът се изчерпва с Вишеградската четворка, а Югът – с Италия, Испания и Гърция.

В замяна на подкрепата за Фон дер Лайен в критичните маратонни преговори през юли, Полша оглави прословутия ресор “Земеделие”, Унгария ще учи Западните Балкани на “Разширение и съседство” по Орбанов модел, Словакия запази вицепрезидентското си място, а Чехия дори получи йерархичен реверанс (вероятно благодарение на личните заслуги на Вера Йоурова, не на популисткия тон на Андрей Бабиш).

Колкото до новия ресор на България: очевидно ЕК работи с материали на клиента.

Цялата биография на Мария Габриел е пример за това, което се случва с по-амбициозните момчета и момичета от посткомунистическия блок, веднъж щом паднат визите и трудовите ограничения пред фалиралите им държави.

Родена е в Хаджидимово – град с по-малко от 3000 души население, едно училище и една детска градина, който се намира в областта с най-сериозния отлив на население през последната година – Благоевград (минус 1379 души “механичен прираст”, т.е. разлика между новите заселници и напускащите по посока чужбина или друг град в страната).

Огромната част от хората в графата “Заминаващи” са тийнейджъри и младежи (в групите 10-19 и 20-29 г.), а причината “Образование” е водещият мотиватор за миграцията далеч от дома.

Подобно на голяма част от възпитаниците от български езикови гимназии, някога Мария Габриел е избрала пътя към университетите на Западна Европа, за да продължи да живее, да работи, да плаща данъци, да направи семейство там, а не тук.

Бъдещата й задача за “създаване на нови перспективи за младото поколение” в ЕС донякъде звучи парадоксално. През следващата петилетка Габриел ще трябва да убеди съвременните български, румънски, полски или испански младежи да не вървят по нейните стъпки в търсене на по-добро развитие, а да си останат у дома в името на т.нар. “съхраняване на европейския ни начин на живот” (както някой се пошегува в Twitter – “не знам какво включва този ресор, но вероятно има нещо общо със сиренето”).

В комисия от 27 души, в която 1/3 от членовете имат и вицепрезидентски ранг, да останеш във втората категория е повече от скромно постижение.

Това не значи, че ресорът на Мария Габриел е лош. Но не значи и че България ще има каквото и да е предимство пред останалите членове на ЕС в Иновациите и младежта, доколкото еврокомисарите нямат право да изпълняват поръчения или задачи на националните си власти.

Дали разпределението е успех за българската дипломация? Едва ли. Разбира се, всички студенти на континента са чували за програма “Еразъм”, но вдигнете ръка, ако си спомняте името на досегашния еврокомисар по образованието. Именно.

Подобни новини

Вашият коментар