Само не казвай, че си от нашите

Само не казвай, че си от нашите

Който не играе, не печели, е казал класикът Стоичков.

Футбол, карти, политика, война – играта си е игра. Правилото обаче има изключение: погледнете стратегията на “Позитано” 20 за местните избори и ще установите, че победата, загубата и отговорността за грешните решения стават понятия с безпределно еластични контури.

Както гласи форумната мъдрост: Ако Мая Манолова спечели в София, печели цялата БСП (плюс Ивайло Калфин, Татяна Дончева, ДБГ без Зеленогорски и един брой Земеделски съюз).

Ако загуби, губи само Мая (feat. Криско и Анелия).

Весела Лечева е единственият член на Изпълнителното бюро на БСП, който ще се бори за кметски пост (Велико Търново). Сред действащите депутати, командировани по родните им места, впечатление правят само бившите червени градоначалници – ген. Кольо Милев (Сливен) и Денчо Бояджиев (Разград).

Това са единствените кандидати на БСП в големи градове, които поне веднъж в живота си са печелили местни избори и сега се борят за реванш срещу титулярите от ГЕРБ.

Стратегията на Нинова “Не можеш да загубиш, ако никой не разбере, че си участвал” е приложена с широк размах извън София.

Последният хит е предложението на Борислав Гуцанов към БСП-Варна да играе за победа на лидера на конкурентна политическа партия – Костадин Костадинов, ПП “Възраждане” – след като всички останали леви кандидати са отказали да имитират битка за власт в третия по големина град в България.

Корнелия Нинова едва ли е чужда на мечтата за разгръщане на националсоциалистическото “ветрило” под русофило-популистки общ знаменател.

И все пак пораженческото легитимиране на човек, прескочил последователно през структурите на ВМРО и НФСБ, преди да регистрира 6686 гласа за почетното 5 място като кандидат-кмет на “Атака” през 2015 г., изглежда като автогол от дузпа. Или хитро отмъщение от страна на Гуцанов заради опита на Нинова да го детронира преди месец.

Със или без “Възраждане”, една трета от кандидатите на БСП за кметове на областни центрове в страната са извънпартийни фактори – бизнесмени, банкери, училищни директори, преподаватели, общински чиновници и др. Тяхната програма-максимум не е нищо повече от отсрамване на левицата за катастрофалния резултат 0:27 от есента на 2015 г.

Такива са номинациите в общини като Добрич, Кюстендил, Монтана, Пазарджик или Пловдив, в които БСП не е печелила кметски избори през последните 12 години. Същият подход е избран и по места като Ловеч, Смолян и Видин, които някога левицата държеше под контрол, преди да пропилее позициите си.

Всяко допълнително място в Общинските съвети ще се награди с похвала пред строя, гарантиран личен мандат в местния законодателен орган и опция за повишение до партийните листи за Народното събрание, когато се отвори “прозорецът” на следващите избори.

Всеки балотаж срещу действащ кмет на ГЕРБ по тези места ще се тълкува като извънредно постижение.

Всяка извоювана победа ще е исторически героизъм, достоен за вдъхновение на комсомолски поетичен конкурс.

Има партийни кандидатури, които влизат в кампанията на олимпийския принцип “Важно е участието”. Бившият евродепутат Момчил Неков, който не успя да се класира за втора петилетка в ЕП след феномена 15/15, ще играе за кмет на Силистра. Главният редактор на в. “Дума” Ивелин Николов е номиниран в Габрово. Вечният лидер на БСП-Кърджали Милко Багдасаров ще се жертва в общината, в която последният кмет-социалист е предал властта през далечната 1991 г.

Изборите през октомври/ноември 2019 г. може да са последните в CV-то на Корнелия Нинова като лидер на БСП. На фона на сътресенията в ГЕРБ след раздялата с Цветан Цветанов – символичните успехи на БСП по места ще са цел, за която няма да бъдат пестени средства, независимо колко лоялни, отговорни и “наши” ще са “нашите” кметове.

Проблемът на Нинова е, че твърде много “местни, свестни и известни” лица смятат подкрепата от втората по големина политическа сила за токсичен дар, а не за привилегия. Щемпелът БСП продължава да отблъсква колебаещи се избиратели, а собственият електорат се мобилизира все по-трудно заради все по-“екзалтирания” тон (по Стефан Данаилов) на кампаниите.

Докато “Позитано” 20 не реши този базов проблем, играта на власт никога няма да завърши с позитивен резултат.

Подобни новини

Вашият коментар