Учителко любима, за цветята им прости

Учителко любима, за цветята им прости

Да купиш букет цветя за първия учебен ден или да дадеш същата сума за добра кауза? Не изглежда като най-сложния избор на света.

Но не и ако попитате (някои от) цветарите в Казанлък.

Една малка, регионална история постепенно привлича внимание и в по-големи мащаби (чрез Facebook, разбира се), тъй като повдига общочовешки въпроси.

Всичко започва с Даниела Драгиева – учител с четвърт век опит, която работи в основно училище в Казанлък. Местни медии съобщават, че на 20 август, при екскурзия в Швейцария, жената получава сърдечен пристъп и от тогава се намира в болница в Женева. Роднините й нямат нужните средства, за да я приберат обратно в Казанлък, където да полагат необходимите за нея грижи.

Тук идва идеята вместо букети за учителите за първия учебен ден, които букети до седмица и без това ще са в боклука, родители на ученици в града да дарят предвидените за цветя пари в специални кутии, за да може г-жа Драгиева да се прибере у дома. Училищата в града застават зад инициативата, която вече е прилагана на много други места в страната с различни цели.

И има защо. Качеството на идеята “дарение вместо цветя” се крие в това, че тя се съобразява с финансовите възможности на най-голям брой семейства на ученици и не изисква допълнителна инвестиция.

Дава се възможност за свободен избор на родителите как да похарчат вече предвидени средства от семейния бюджет, без значение в какъв размер са те. Принуда няма, има призив, а решението как да постъпи е оставено на всеки родител.

Но в този случай идеята среща отпор. Цветарите в града не са съгласни, защото подобна кампания проваля един от най-слънчевите дни от годината за техния бизнес. И ако за секунда човек се постави на тяхно място, вероятно поне в малка степен ще разбере недоволството им. Понякога обаче то трябва да си остане вътрешно.

Пред местната телевизия “Пресс” обаче три от цветарките гласно изразяват своето недоволство*, при това „от името на всички цветари” (дали?). Те са “обидени” от “агитирВането” да не се купуват цветя. Било несправедливо, имало други начини, не било необходимо те да “страдат”.

Но какво ли имат да кажат г-жа Драгиева и нейните близки по темите за “страданието” и “справедливостта”? Или всеки друг, изпаднал в подобна ситуация? И щяха ли цветарките да мислят така, ако те или техни близки бяха тези, за които са предназначени кутиите в училищата? Просто питаме.

И самите цветари питат, но техните въпроси са в друга насока. “Какво ще му бъде обяснено на това дете?”, пита пред камерата загрижена за традицията цветарка, малко преди нейна колежка да обясни, че при подобен случай не трябва да се “ощетява даден бранш”. Ами, да видим…

На детето например може да се обясни, че традицията, каквато и да е тя, не трябва да пречи да бъдем по-добри хора. Нито че нечий бизнес стои над морала.

Че животът и здравето са по-важни от всичко материално – от цветя, пари, играчки. Един ценен урок, който всеки родител колкото по-рано даде на детето си, толкова по-добре. Да го научи на съпричастност. Да го научи на отзивчивост. Да го научи да дава, вместо само да иска. Да му помогне да изгради своя морален компас и да разграничава „правилно” от „грешно”.

Важен урок, ако не искаме да расте поколение на вълци-единаци. Ако искаме да сме общност, а не сбор от единици, които нямат нужда от демони в ада, защото сами се дърпат обратно в казана. Онова клише, чиято истинност такива случаи доказват.

Но очевидно подобни уроци не винаги биват дадени навреме или просто времето и живота правят така, че човек да ги забрави. По думите на една от цветарките цялото дарение “едва ли не ще дойде от” самите тях. Очевидно в техните очи родителите нямат право на избор – вече е предвидено в чии джобове трябва да отидат парите им. В името на традицията! В името на бранша!

„Да се откажат от маникюр! Да се откажат от прическа! Да се откажат от интернет!”, гласят останалите цветарски призиви. И ти се иска наистина да нямаш интернет, защото така нямаше да станеш свидетел на цялата тази история.

Търсенето на пазара за цветя в Казанлък изглежда не оправдава предлагането. И не става дума само за търсенето на цветя, но и на съпричастност. На доброта, ако щете.

Ако човек погледне новинарския поток от Казанлък през последните дни, впечатление ще му направи и грозния контраст на тази ситуация с друга история от града – за младо семейство, което, по примера на други, е решило да поиска от гостите на сватбата си не цветя, а дарения за кауза.

Подобно поведение трябва да бъде овладяно овреме, така че цветарите спешно трябва да се задействат. Чакаме обяснения колко важна е традицията на сватба да се подаряват цветя и как булките вместо това могат да се откажат от прическа или маникюр.

Нека бъдем реалисти – това, че всички училища в Казанлък са застанали зад каузата за помощ на г-жа Драгиева, не означава, че всички родители щяха да оставят детето си без букет на първия учебен ден, без значение дали щяха допълнително да дарят средства за каузата или не. Търговците щяха да изкарат пари – може би не толкова, колкото са искали, но все пак повече от почти всеки друг ден през годината с изключение само може би на 8 март.

От тази гледна точка, решението да застанеш пред камерата на местна медия и да говориш за справедливост и своето страдание може би не е най-добрата рекламна стратегия. Както личи и от коментарите по темата на родители, които едва след като са гледали видеото са се отказали от това да купуват цветя.

Ето още един урок за децата на Казанлък, който се събира в старото “каквото повикало, такова се обадило”.

 

* Видеото с цветарите можете да видите тук.

Подобни новини

Вашият коментар