Историята на “Градина” – къмпингът, който не губи бохемския си дух

Историята на “Градина” – къмпингът, който не губи бохемския си дух

Има истории, които не могат да бъдат намерени в учебниците.

С тях се затруднява дори и Wikipedia, която е доста лаконична за историята на къмпинг “Градина”. За щастие има кой да ни помогне да наредим пъзела зад най-големия български къмпинг.

Срещаме се с Иван на територията на “Градина”, любопитни да разберем повече.

Някой го наричат с уважителното “бай Иван”, други накратко му казват Ванката – той е човекът, който от съвсем малък познава местността.

Семейството му е родом от региона на Велико Търново, но около средата на миналия век се мести на юг от Бургас. Оттогава насам животът на Иван е свързан по един или друг начин с къмпинга, макар че той бърза да уточни, че тогава няма и помен от “Градина”, каквато е днес.

Широката плажна ивица се използва за пясъчна кариера, от която огромни багери извозват тонове пясък, който отива за строежи из цяла България. Минава много, много време, преди властите да осъзнаят, че морският пясък не е подходящ за строителство – той запечатва и носи със себе си морската влага и строежите с него се смятат за нестабилни и некачествени.

Със същия този пясък обаче са изградени много от къщите в Черноморец, който е само на няколко километра от “Градина”. Иван посочва, че същите тези черноморски къщи вече десетилетия издържат на суровите морски зими.

Въпреки това използването на мястото като пясъчна кариера е окончателно прекратено в края на 50-те години.

Багерите се оттеглят, а на тяхно място започват да се движат каруци, пълни с реколта. В местността се появяват редици плодови и зеленчукови градини. От едната страна на главния път, който тръгва от Бургас, се отглеждат зеленчуци и ниски овошни дръвчета. От западната страна пък са лозята, някои от които са запазени и до днес. За съжаление са оставени на произвола на съдбата и са потънали в бурени.

Местните жители са доволни и изкарват добре прехраната си от плодородните земи край морето. Балкантурист обаче усеща потенциала на района като туристическа дестинация. Държавният туристически оператор осъзнава, че просторният плаж, благоприятният южен климат и красивите пейзажи веднага ще привлекат летовниците.

Още тогава “Градина” започва да придобива славата на къмпинг, подходящ за свободолюбиви бохеми, които предпочитат да почиват максимално близо до природата. Името, разбира се, идва заради зеленчуковите и плодови градини.

Те постепенно започват да изчезват, но на тяхно място изникват палатките и тълпите от туристи.

Във времето на организирания от държавата туризъм на “Градина” започват да летуват служителите на Българската академия на науките. През 60-те години къмпингът е почти напълно див и е познат само на българските летовници. Първото удобство, което се появява, е пощата срещу входа на къмпинга – все пак в ерата преди интернет най-голямото удоволствие е да пратиш цветна картичка на близките си, за да покажеш къде си на почивка.

Благодарение на усилията на Балкантурист в “Градина” все пак започват да пристигат и чехи, поляци и туристи от Югославия.

От тогава датира и колоритен спомен на Иван за едно военно учение, което се провежда точно над къмпинга. Танковете, спускани с парашути над плитчините, са достатъчно впечатляващи за малките летовници, но децата най-много се забавляват с един аварирал хеликоптер, за който се шегуват, че го е бутнала надуваема топка.

Всъщност пилотът захожда ниско над плажа в опита си да няма ранени при инцидента, а децата с тяхното въображение рисуват сцена, при която вертолетът е свален от небето от тяхната голяма шарена топка.

Напливът на туристи обаче води със себе си и необходимостта от изграждане на инфраструктура.

Започват да се появяват удобства за къмпингарите, макар че в началото, обяснява Иван, всичко е доста примитивно. Тогава няма изградена канализация и Ванката с усмивка и доста чувство за хумор разказва как се случва почистването на къмпинга. С една дума – трудно.

Но това, което отличава “Градина” от другите къмпинги, е, че непрекъснато се развива, без да изменя бохемския си облик.

Така през 80-те се появяват и първите бунгала в къмпинга – миниатюрни бели къщурки с остри покриви. Към тях дори няма санитарни помещения, а вътре мястото е, както казва Иван, “колкото да се обърнеш”. Заради чудноватия им външен вид и покривите мнозина наричат тези бунгала “Баба Яга”. Трябва да се отбележи, че тези Баби-Яги доскоро можеха да се видят на много места по Южното Черноморие, включително Каваците и Ахтопол.

Ванката си спомня за бунгалата предимно с добро, но все пак се сеща и колко трудна е била поддръжката им. През зимата вятърът и влагата действат пагубно на малките къщички, а в началото на лятото служителите на къмпинга се борят да поправят щетите на времето.

Излишно е да отбелязваме, че подобна битка е невъзможна за спечелване. Иван признава, че най-често четката с бяла боя, чукът и отвертките не могат да победят пукнатините, олющената мазилка и разхлопалите се дъски.

Въпреки това бунгалата оцеляват учудващо дълго и малка част от тях дори посрещат новото хилядолетие.

Новият век обаче налага и нови тенденции в начина на къмпингуване. Така постепенно “Градина” се сдобива с все повече удобства, обособени санитарни помещения за почиващите, както и симпатични заведения за хранене и магазини. Къмпингът обаче запазва автентичната си атмосфера и усещането за свобода.

Там има място за всички – и за любителите на каравани и палатки, и за почитателите на комфорта (от това лято там има чисто нови бунгала).

Както казва и Иван в края на разговора ни, тук всички идват заради свободата. Той през смях разказва за една жена, която всяка година е в къмпинга със своя кемпер.

Всяко лято тя изоставя натовареното си ежедневие на мениджър и идва да почива в “Градина”, където ходи боса дори и между палатките и кемперите, където растат бодливите “бабини зъби”. Веднъж Ванката я попитал защо си го причинява, а младата жена отговорила, че за нищо на света не би обула каквито и да е обувки точно тук.

Така е на къмпинг – всичко е в името на свободата…

Подобни новини

Вашият коментар