Борислав Цеков: В казуса “Калпакчиев” говорим за съдия, който е действал предубедено и пристрастно

Борислав Цеков: В казуса “Калпакчиев” говорим за съдия, който е действал предубедено и пристрастно

Ако говорим за казуса “Калпакчиев”, говорим за един съдия, който е породил сериозни съмнения, че е действал предубедено и пристрастно, нарушавайки един казус за предсрочно освобождаване на един убиец. Това съобщи в студиото на “Денят на живо с Наделина Анева” по Канал 3 Борислав Цеков, юрист и основател на Института за модерна политика.

“Тотално негативната обществена реакция по повод случая с Джок Полфрийман, е необосноваността на този акт, на това определение, с който съдебният състав, воден от Калпакчиев освободи условно и предсрочно Полфрийман. Тези, които се застъпват за Калпакчиев и му адвокатстват, много удобно се опитват да отклоняват тази обществена критика. Техните твърдения са, че това едва ли не било “линч” за един съдия, че атаката била персонална”, допълни Цеков.

“Атаката не е персонална към г-н Калпакчиев, може да има други дела, по които би могъл да бъде похвален за професионално свършена работа. Критиката тук е към един съдебен акт, който е необоснован, голословен, и който създава много сериозни съмнения, че не е постановен от вътрешни убеждения, а това убеждение е продиктувано отвън”, заяви Цеков.

“Ако институциите, ако експертната общност не намерят адекватните отговори да запълнят с едно реално съдържание понятието правосъдие в България, да подходят комплексно и грижливо към наказателната политика, така че да удовлетворява от една страна изостреното чувство за справедливост, от друга страна да са спазени всички правозащитни стандарти и онези стандарти за ефикасност на правосъдието, то тогава може да се стигне до едно много тежко увреждане, не просто за идеята за независимост на съдебната власт, за правова държава, но и дори една държавна криза. Ако допуснем улицата да правораздава, това е погрешно. Искам да подчертая обаче, че това не означава, че гражданите, всички ние нямаме право на критика към актовете на съда, тогава когато смятаме, че те са необосновани или пък сезираме симптоми за пристрастност или предубеденост или зависимост ако щете на един или друг съдебен състав”.

“Има една тенденция през годините, виждаме и в мнението на някои съдии, че едва ли не всеки един съдебен акт, трябва да бъде покрит с мълчание. Те решават, обществото мълчи, за да не се накърни независимостта на съда. Тази омерта на мълчанието няма нищо общо нито с върховенството на закона, нито с правовата държава. Съдиите са публични служители, те имат гарантирана независимост и така трябва да бъде, но това не означава, че зад мантията на тази независимост, трябва да се крият и толерират безобразия. Или оплетени в независимост съдии, произвеждащи съдебни катове, които не са взети в рамките на съдебната зала, на самото дело, а някъде отвън”, поясни Борислав Цеков.

Епицентър.бг

Подобни новини

Вашият коментар