Девненски ветерани възродиха на сбирка спомените от соца

Девненски ветерани възродиха на сбирка спомените от соца

За 15-а поредна година ветераните на Девня се събраха на празничен обяд, за да си спомнят за отминалите дни, когато са построили съвременния град и Девненския промишлено-транспортен комплекс. На юбилейната среща, която се провежда всяка последна събота на месец септември, присъстваха бившият заместник-министър и кмет на Девня инж. Велико Десов, секретари на партийни организации и профсъюзи, директори и служители на химически заводи, полицаи, кадри на общинската администрация, сред които и наскоро удостоеният със званието “Почетен гражданин на Девня“ Михаил Георгиев.

Специалното събитие се състоя в ресторанта на Община Варна. То бе открито от Антон Тончев – последния девненски кмет преди демократичните промени, по чиято инициатива се провеждат тези вече традиционни срещи. След като приветства ветераните и поднесе поздравителен адрес от името на кандидат-кмета на Община Девня Свилен Шитов, който не можа да присъства заради ангажименти в столицата, Антон Тончев прикани множеството да запази едноминутно мълчание в памет на онези достойни хора, които не дочакаха тази среща.

Думата взе и другарят Енчо Стоянов – бивш първи секретар на Общинския комитет на Партията в Девня. Той изрази съболезнования за онези, които вече ги няма, но отбеляза, че вижда много хора, които досега не са присъствали на срещите, за което сърдечно им благодари.

Стоянов бе категоричен, че причината за големия взрив в Завода за хлор и поливинилхлорид-2 преди 33 години ще си остане загадка, въпреки че според официалната версия за трагедията тя се дължи на човешка немарливост. Според партийния секретар не е било доказано обективно защо се е разхерметизирал люкът на химическия реактор – дали заради недобре завит болт, както сочи следствието, или под високото налягане на газовете. Така или иначе много кадърни хора са били разжалвани, а други вкарани в затвора въпреки опитите на др. Стоянов да ги спаси. “При толкова много загинали просто нямаше как да няма виновни”, заключи той.

Любопитни истории разказаха и бивши началници на Районното управление на МВР в Девня, което е било със статут на окръжно и с 460 души на щат. То е било на вертикално и хоризонтално подчинение – на МВР и Общината, и първо в България е въвело модела за денонощни дежурства на дознатели и следователи, които са работили в идеален синхрон. Един от полицейските началници по онова време – др. Цанко Цанев, е спасил от унищожаване уникалните подови мозайки в кв. “Река Девня“, където е трябвало да се строи банка. В критичната минута полицейският началник разпоредил на инатливия багерист незабавно да спре да копае. Ако не беше бързата и адекватна реакция на др. Цанев, днес Музея на мозайките нямаше да го има.

Роденият в Повеляново инж. Велико Десов – бивш кмет на Девня, директор на държавното предприятие “Софстрой“, издигнал се до заместник-министър на строителството, разказа не една и две колоритни истории от онова време. Като например за бай Дойчо, който без малко да бъде разжалван от партията след донос, че се е залюбил с

една краварка. Инж. Десов разясни и че конфликти между Девня и Повеляново е нямало, но такива е имало между селата Девня и Река Девня, чиито жители продължили да се “драчат“ и след преобразуването на населените места в квартали на града. Дори на едно заседание на Изпълкома, на което се обсъждали демографски въпроси, напълно сериозно било предложено всички починали жители от единия квартал да бъдат погребвани в другия, което според вносителя щяло да даде гаранция, че смъртност в Девня и Река Девня няма да има поне за 2 години напред.

На свой ред бившият девненски кмет Антон Тончев си спомни за видния строител на Девненския промишлено-транспортен комплекс Иван Рачев, с когото са работили заедно в заводите, и го определи като еманация на времето – не само като способности, но и като дух и харизма. Пред “Девня – древна и модерна“ Тончев подчерта, че най-голямото достойнство на Девненския промишлено-транспортен комплекс, в който навремето са работили 25 хил. души, са били технологичните връзки между заводите и заводите с пристанището, националната ж.п. мрежа и източниците на суровини и енергия в района. След приватизацията обаче те са се разкъсали почти напълно и днес вече не може да се говори за “комплекс“, коментира със съжаление Тончев.

Юбилейната среща продължи часове наред в задушевни разговори за отминалото време и наздравици с виното на Кольо Панайотов. На изпроводяк над 80-те ветерани си пожелаха живот и здраве, за да се видят отново в последната събота на септември 2020 година.

Подобни новини

Вашият коментар