Ще живее ли някога човечеството средно до 100 години?

Ще живее ли някога човечеството средно до 100 години?

През по-голямата част от последните два века, продължителността на живота на хората се е подобрява с бързи и постоянни темпове. През 40-те години на XIX в. хората не живеят средно много повече от 40-45 години. Впоследствие обаче подобряването на храненето, хигиената, домовете и канализацията през викторианския период водят до това, че към началото на XX в. продължителността на живота вече наближава 60 години.

В рамките на XX век, с изключение на годините около двете световни войни, е постигнат допълнителен ръст на продължителността на живота, заради въвеждането на всеобщо здравеопазване, детски имунизации и цялостното повишаване на стандарта на живот на хората.

От 70-те години нататък вече напредъкът в медицината, особено в грижата за преживелите инфаркт и инсулт пациенти, води до допълнителен ръст това колко живеят хората средно. Напредъкът е толкова сериозен, че в началото на XXI век, дълголетието на един живот достига 80 години за жените, и 75 за мъжете.

В началото на века ситуацията стига дотам, че на всеки 4 години се добавя приблизително по една към общата средна продължителност на живота.

Но после внезапно този процес спира – или по-скоро рязко се забавя. Повратната точка е 2011 г.

Изключение, или дълготрайна тенденция?

Първоначално много експерти се чудят дали това е просто изключение и случайнот. 2015-а например със сигурност е изключителна година, тъй като тогава броят смъртни случаи достига своя пик заради тежката зима и разпространяващия се щам на свински грип.

Сега обаче вече е очевидно, че това е нещо повече от просто случайна флуктуация. Последните данни, разпространени от британската Национална статистическа служба за 2016-2018 г. (обикновено тези статистики се отчитат през 3 години) са първите от няколко години насам, които изключват тази тежка зима.

И въпреки че има леко подобрение, нещата все пак са доста по-зле, отколкото сме виждали преди. Според сегашните тенденции, ще са нужни повече от 12 години за хората, живеещи във Великобритания (откъдето идва въпросната статистика), за да удължи продължителността на живота си с още една година.

Какви са причините?

Една от издигнатите хипотези по въпроса е, че след толкова много години на ръст, хората просто достигат горния предел на собственото си дълголетие. Най-високата достигната възраст, документирана някога, е при французойката Жан Калман, която е била на 122 години към момента на смъртта си. Тя обаче е починала преди вече над 20 години.

Изследвания, публикувани от изданието Nature, твърдят, че пределът, с изключение на малцина, е около 115 години.

Има обаче и много хора, които оспорват тази теза. Американски генетик на име Дейвид Синклер, автор на книгата “Lifespan”, твъди, че чрез подсилване на гените, свързани с дългия живот, хората ще могат да живеят много по-дълго.

Каквато и да е истината, има много доказателства, че населението не би трябвало да е достигнало до предела на продължителността на живота си. Така например в Япония през последните години бележи по-голям напредък от Великобритания.

И все пак – в по-богатите държави вече се наблюдава този спад в ръста на продължителност на живот. Какви са факторите за това.

Сложна гама от фактори

Експертът по стареене към Британската националната статистическа служба Едуард Морган казва, че вероятно е налице “сложна” гама от фактори зад тази тенденция и той би искал да извърши по-задълбочени проучвания в тази насока.

Такива проучвания вече има обаче. Public Health England публикуваха доклад през 2018 г., в който се посочат множество фактори за това. Едно от възможните обяснения е, че няма голям медицински или здравен напредък в последните две десетилетия.

Друг важен момент е появата на нови болести – когато хората спрат да умират от една болест, друга заема нейното място. Така например с намаляването на смъртността от сърдечни удари и инсулти, смъртността от деменция е започнала да нараства.

Така предвид трудностите на медицинската общност да намери начини да забави болестта – камо ли да я излекува – продължителността на живот е спряла да нараства.

Докладът също така разглежда ефекта от икономическия остеритет – нещо, което бившият съветник на Световната здравна организация проф. Майкъл Мармът вече е заявил, че играе роля за продължителността на живота.

Данните показват, че при по-бедните хора е отчетен най-голям спад при нейния среден ръст. Фактът, че те са по-засегнати от ограничаването на средствата за социални грижи, здравеопазване и т.н. “би могъл да показва”, че бюджетните решения на правителствата са изиграли роля за това.

Докладът обаче е далеч от това да стига до категорични изводи.

Това, което е сигурно обаче, е че колкото по-дълго продължава тази тенденция, толкова по-наложително ще става да се намери отговор на този въпрос.

Подобни новини

Вашият коментар