Петър Волгин за скандала с Полфрийман: Народът срещу „децата на капитан Грант”

Петър Волгин за скандала с Полфрийман: Народът срещу „децата на капитан Грант”

Хората, които са на хранилка на най-различни чуждестранни фондации, обичат да наричат себе си „носители на експертизата”. Казано на български език, това означава, че въпросните лица претендират, че знаят всичко. В областта на политиката, икономиката, правото, изкуството… Изобщо няма тайни за тях във всяка една сфера на човешки дейност.

И ако някой обикновен човек, а не „носител на експертизата”, дръзне да искаже мнение, различно от това на „знаещите”, моментално бива заклеймен като неук и неинтелегентен. Щом не те канят на приеми в американско или поне в британското посолство, щом не посещаваш семинарите на „Америка за България” или конференциите на Българския хелзински комитет, нямаш право да имаш мнение по какъвто и да било важен въпрос. А ако все пак дръзнеш да се изкажеш по някой наболял проблем, „носителите на експертизата” веднага изразяват огромното си възмущение от подобна наглост.

За пореден път гнусливото отношение към мнението на обикновените хора ни бе
демонстрирано след предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Много
нормални българи изразиха категоричното си неприемане на този факт. Да, повечето от
тях не са юристи, не са изкушени от тънкостите на правната материя. Но пък те и не
претендираха да са такива. Не атакуваха юредическия аспект на делото.
Повече ги притесняваше друго. Това, че решението на Апелативния съд за
освобождаването на австралийския убиец нарушава свещения принцип на
справедливостта. А и съгласете се, редица смущаващи неща имаше в този конкретен
състав на апелативния съд. Съдията Калин Калпакчиев е два пъти определян за човек
на годината от Българския хелзински комитет. А в мотивите за оправдателна присъда е
записано, че съдът се е съобразил с препоръката на същата тази неправителствена
организация.

Ясно е, че между съдия Калпкчиев и БХК има топли отношения. Това, разбира се, не е
незконно. Но дали е морално да постановяваш присъди, за които лобира една НПО,
чийто любимец си самият ти? Също така се оказа, че съдия Велислава Иванова е сред
авторите на годишния доклад на БХК за 2016г. И няма особено значение дали е
получила хонорар за тази си дейност, или в конкретния случай е работила
безвъзмездно. Фактът за тесен контакт е налице. А и публична тайна е, че някои
неправителствени организации могат да ти помагат по – най различни начини, дори и
без да ти плащат хонорари. Достатъчно мощни са, за да подпомогнат развитието на
магистратскатати кариера, например когато техни шефове се обадят на правилните
хора.

Тъкмо тази обвързаност между съдии и неправителствени организации притеснява
хората. Те заживяват с усещането, че присъдите биват поставяни не въз основа на
събраните доказателства, а според желанието на някое влиятелно НПО. И затова
протестират. А как окачествяват протестите им грантовите анализатори т.е. онези,
които получават редовно финансиране от най – различни чуждестранни фондации?

Окачествяват ги като недопустима намеса в работата на съдебната система. Ти да
видиш! Вероятно бихме се солидаризилари с тревогата на „децата на капитан Грант”,
ако те проявяваха същата принципна позиция и в други, напълно идентични с този,
случаи в системата на правораздаването. Д ви припомня само един от тях.
От изестно време в София се организирват протести срещу избора на Иван Гешев за
главен прокурор. Протестиращите го обвиняват във всички възможни грехове – от това,
че няма необходимата юредическа подготовка, до това, че се готви да установи
тоталитарен прокуроски режим. Как коментират тези протести грантовите анализатори
и грантовите журналисти? Да не би да се възмущават от „недопустимата намеса в
правораздаветелната система”? Нищо подобно! Протестите срещу Иван Гешев са
описвани като израз на „смела гражданска позиция”. Е може ли някои да ми обясни как
така еднотипни действия, каквито са протестите срещу номинацията на Иван Гешев и
решението на Калин Калпакчиев, биват определяни по коренно противоположен
начин? И дали тази разлика в коментарите не се дължи на финансирането? Ако
роптаеш срещу Гешев, получаваш хонорар, а ако критикуваш Калпакчиев, не
получаваш. И съответно първото действие те поставя в „свещения пантеон на борците
за справедливост”, а второто те дамгосва като „слуга на Пеевски”.

В защитата на г-н Калпакчиев моментално се обяви съюзът на съдиите. Даже и
подходяща декларация пусна по случая. Нормално е хората да защитават шефа си.Не е
нормално обаче тази неправителствена организация да получава стотици хиляди долара
от „Америка за Бълагария” и да претендира, че точно нейните идеи за реформиране на
българската правораздавателна система трябва моментално да бъдат приложени в
практика.

На марш за справедливост в София стотици граждани искаха оставката на съдията,
пуснал предсрочно убиеца Полфрийман.

ПИК

Подобни новини

Вашият коментар