Цяло село трябва, за да отгледа едно дете

Цяло село трябва, за да отгледа едно дете

Напоследък сякаш всички знаят какво е да си добър родител. Защо да е трудно?

Ето, отиваш в магазина, а там – пелени, от шарени – по-шарени, пюрета – каквито поискаш, на принципа “от пиле – мляко”. Всичко има, а и тук си обичаме децата, наясно сме как се гледат.

Само че мъдрите хора са казали, че цяло село трябва, за да се отгледа едно дете.

Статистика на Социалното министерство обаче показва, че около 1000 семейства годишно не разполагат с “цяло село” зад гърба си и изоставят децата си.

Едно младо семейство от “Люлин” тази седмица влезе в печалната статистика. То също не е имало подкрепа, дори и от най-близките си.

Затова прибягва до крайности – отива в Дирекция “Социално подпомагане” и заявява, че не се справя с отглеждането на 6-7-месечното си бебе. Причината, която изтъкват, е, че бебето плаче много и роднините в жилището се оплакват.

Впоследствие двойката се разколебава и си тръгва, само за да се окаже, че часове по-късно бебето е намерено в кошче с кратко послание – “Ние не можем да го гледаме. Да се даде на социалните”.

Без да иска, това притиснато до стената по една или друга причина семейство доказва, че живеем във време на чудовищни парадокси.

Докато едни хора свирепо крещят, че не искат никой да им влиза в домовете и да им казва как да си гледат децата, една млада майка може би е имала нужда именно от това – някой да влезе в дома й и да й помогне.

Но вместо призив за разбиране и съдействие, заваляха обичайните крайни коментари, подмятания и грозни нападки.

Някои надменно издадоха присъда, че подобни хора не трябва да имат деца. Ето, посочват те, десетки българки са в ин-витро клиниките, а една жена ражда, само за да остави детето си след няколко месеца. Други заключиха, че всичко е от бедност, недоимък, от вечната криза, която според тях владее България и която е оправдание за всяка неволя.

Трети приключиха темата само с предположението “Цигани са”.

Няколко медии бързо и услужливо подсказаха на любопитния зрител, че семейството не е от малцинствен произход. А и честно казано, подобна дискусия за етноса звучи цинично. Ето ви поредния парадокс – само преди няколко дена десетки роми прибраха децата си от училище заради слух, че социалните ще ги вземат, заплашваха с бой и щурм, защото се уплашиха. А сега двама “бели” родители отиват в институция и молят тя да им прибере детето.

Не можем да гадаем какво е подтикнало двойката да стигне дотук. Не е ничия работа да рови до дъно в тази човешка трагедия и причините за нея.

Сега е времето за действие за социалните служби, които ще работят по различни методи със семейството, за да им помогнат евентуално да се превърнат в родителите, които трябва да бъдат. Ето поредния “парадокс” – социалните не са изпратили вече бебето в Норвегия, а ще се стремят то да бъде върнато на майка му и баща му.

В края на септември родители за пореден път излязоха по улиците в плакати, обагрени в бяло, зелено и най-вече сигнално червено.

Те отново настояха на висок глас никой да не им се меси във възпитанието, камо ли да припари до техния дом и крепост, защото те най-добре знаят как да отглеждат децата си. Не се интересуват от добри практики като тази отпреди 10 ноември, когато в първите месеци след раждането в дома на родителите е идвал педиатър, който да дава съвети и насоки.

Омразната за някои Стратегия за детето също предвиждаше “помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата”. Това добро намерение, като пример за пореден парадокс, беше изтълкувано с фрази като “Те ще дойдат у нас и ако видят, че не съм изгладила, ще ми вземат детето”.

Само че докато страховете се роят, кой от кой по-невероятни, една майка е останала без необходимото й съдействие. А колко по-хубаво щеше да е някой да се намеси, за да й помогне…

Подобни новини

Вашият коментар