Петдесетгодишна обединена Девня след 60 – годишна свада. История и снимки

На 27 август 2019г. се навършиха 50 години от обявяването на селата Девня, Река Девня и Марково (кв.“Повеляново“) за един град, под името град Девня

В края на 50-те години на миналия век започват строежите на девненските заводи. През 1969 година с Указ № 828 Президиумът на Народното събрание Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона.

От 24 до 27 август 2019г. по повод 50 годишния юбилей се проведоха тържества на открита сцена в модерния парк „Разсадника“ в Девня.

Малки и големи празнуваха половинвековно обединение след 60 – годишна свада, за която искаме да разкажем.

Миналото

Девня е съществувала още през античността със звучното име Марцианополис. Марцианополис е главният град на римската провинция Долна Мизия, основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките.

Река Девня възниква през османското владичество около девненските извори като воденичарско селище. В доклад от 1640 г. до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим католическия епископ Петър Богдан пише, че по реката Девина имало 25 воденици. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби отбелязва, че в това селище имало 45 големи воденици. През 1884 г. Константин Иречек заварил в Река Девня “не по-малко от 34 воденици”, които образували малко селище. В него имало чаршия с хан, кръчми, бакалници, касапски дюкяни, фурни, подковачница и обущарница.

                                                       / Кръчма в Река Девня – 24 септември 1905 г./

Село Марково в далечното минало съществувало под името Емрелер. Селището се споменава още през 1573 г. в турски регистър. По време на първото преброяване на населението в Княжество България селото е в община Белево (Белослав) имало 293 жители и 52 къщи. Селото е преименувано на Марково през 1898 г. и на Повеляново с указ на Президиума на Народното събрание през 1960 г. В началото на столетието през 1900 г. в селото са регистрирани 433 биволи и голям брой едър, дребен добитък и домашни птици.

/Църквата “Св. св. Кирил и Методий” (Марково, Повеляново)/

60 – годишна свада между „Девня” и „Река Девня” или как се отцепва Река Девня от село Девня и става самостоятелна община

По предложение от 1904г. на Варненската търговско-индустриална камара министърът на вътрешните работи в правителството на генерал Рачо Петров – Димитър Петков, внесъл на 23 януари 1906 г. в XIII обикновено народно събрание доклад село Река Девня да бъде обявено за община. Оригиналния текст на доклада гласи:

“ДОКЛАДЪ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

При известните и прочути извори на р. Девня се е образувала една промишлена колония. На едно пространство от 2 км по течение на реката има издигнати 31 воденици, от които 12, инсталирани модерно, и 19 обикновени, една тъкачна платнена фабрика и две тепавици. Освен фабрикантите и работниците, там са заселени вече и няколко семейства. Ежедневно при водениците идват няколко стотин кола с храна. Там е и Девненската железопътна станция, която, след продължение линията до Добрич, ще стане централна. Всичко това показва, че при Девненските воденици трябва да има общинско управление, което да се грижи както за реда и тишината, така и за благоустройството на самото заселище, защото кметството на с. Девня, било поради далечината, било по други причини, не иска, па и не може да направи нещо в това отношение. Но защото според чл. 1 от Закона за селските общини община може да се образува само от село (махала, колиби), което има най-малко 100 къщи, то счетох за нужно да внеса в Народното събрание приложения тук законопроект за разрешение да се образува община от заселището при р. Девня, макар и да няма 100 къщи.

Гр. София, 19 януарий 1906 г.; Министър на вътрешните работи: Д. Петков”

Без изменения законопроектът на министъра бил приет на 24 януари 1906 г. и станал “Закон за образуване особена община от заселището при р. Девня.”

Ето, тук била поставена разделителната линия между Река Девня и Девня. Причината, която се изтъква е, че кметството на село Девня не се грижи за реда на територията на Девненските воденици. Населеното място, което се намира при изворите на р. Девня и по нейното течение на долу и в което има къщи, воденици, тепавици, фабрики и други строения, се отделя от с. Девня и образува отделно село и самостоятелна община под название “Река Девня”.

/Вангеловият хан (60-те години на миналия век)/

Княжеският указ бил подписан на 3 февруари 1906 г. На 12 април 1906 г. бил съставен и първият общински съвет. Вестник “Свободен глас” пише за създаването на Община Река Девня:

“В новата община на Река Девня е станал на 12 т. м. избор на ново кметство. Избраните са: Д. К. Попов, Георги хаджи Дечев, Никола Попов, Тенчо Чирпанлиев, Вангел Сотиров, Калю Гешев, Александър Люцканов Георгиев и Киро Димитров – всички търговци – мелничари, обещающи да турят една добра наредба в управлението на новата община. При всичко, че новия закон според, който се създаде самостоятелна община на р. Девня, отделно от селото Девня, отне възможността на това последното да се ползува от доходите на реката, обаче самия факт, че в замяна на тия доходи девненчене, не са направили нищо полезно за задоволяването нуждите на местността, “Река Девня”, свидетелствува, че те не са имали по далечна цел от експлоатиране с нейните доходи. ...”

С приемането на закона бил извършен административен прецедент. Никъде във Варненски окръг нямало случай единствено село самó да представлява община. Това породило недоволство у девненци и те поискали отмяната на закона.

Въпросът бил внесен в XIV обикновено народното събрание на заседание на 28 февруари 1910 г. от народният представител Теодор Ноев:

“Т. Ноев: (От трибуната) Г. г. народни представители! Преди 3 години по един незаконен начин се основа една нова община в самата местност на с. Девня и новата община се назова “Река-Девня”. Тя се основа чисто партизански. Покойният Петков идваше често на гости у г. Георги х. Дечев.

Председателят на Народното събрание: Приказки за гости.

Т. Ноев: Новооснованата община е община само от воденици; в нея община няма да живеят семейства, няма да живеят деца и жени. Но с каква цел се основа общината? Тогавашните воденичари-наематели на водениците, за да отнемат приходите на с. Девня, основаха си една община. Да ви напомня, че приходът е доста добър и достига до 25 000 лв. и този доход се отне от с. Девня. Та, казвам, воденичарите-наематели и самите стопани на водениците, които живеят в разни градища, си основаха нова община. Напр., Кръстю Бончев, живее в гр. Варна, има 4 воденици, Иван Стоянов, живее в гр. Варна, има 3 воденици и ката ден се менят наемателите на водениците. Тази година новооснованата община “Река-Девня” искаше да мине към Варненската околия и туй отцепване влече след себе си половината от нивите на с. Девня към Варна. Ако се отцепи, тогаз по-хубаво е да отнемат и другата половина район на мерата; това значи отнемане още 10 000 декара ниви, които водят със себе си преките данъци, на които щяха да плащат общинарите на с. Девня връхнини. Затуй питам г. министра не смята ли за беззаконна новооснованата община “Река-Девня” и не смята ли да вземе мерки да отмени това решение на бившата камара?“

Свадата е почната. Част от хората възприемат станалото като вид приумица на едри фабриканти, които отцепват имотите си в самостоятелна община, те са си общински съветници и те си определят какво ще се прави с техните данъци. От друга страна воденичарите и мелничарите се жалват от управлението на кметство Девня, че им събира данъците и не ги ползва за облагородяване на района на водениците, където неспирно ежедневно идват каруци от цялата страна, пътувайки през калта.

/Фабриката за винена киселина “Братя Теневи” АД/

Министър Такев – Министър на вътрешните работи, съвсем искрено от трибуната на Народното събрание обяснява междусъседническата свада и безсилието си пред тази кавга. Ето, и самите думи на Министъра пред Народното събрание:

„Министър М. Такев: С. Девня казва: “Понеже с. Река-Девня се намира в нашето землище, не бива да отцепвате това селище от селото и да му дадете да съставлява самостоятелна община, защото ще ни лишите от тези приходи”. Тия, обаче, воденичари, които съставляват там селището, казват: “Ние с нашия труд, с нашата индустрия, с нашите фабрики предизвикваме тази транзакция, която дава този приход; вие какво общо имате с тия работи. Тия пари, които ще получим, ще употребим за шосета – както и има у мене един списък за шосетата, за подобренията, за всички ония културни работи, които новата община “Река-Девня” е извършила там и наоколо. И така, между новообразуваната община и старата община Девня има спор, т. е. с. Девня иска ние сега да унищожим новата община, под название “Река-Девня”.“

По – нататък министъра разказва как през 1909г. с. Река-Девня моли окръжния съвет да разреши да се отцепи от Провадийската околия и да се присъедини към Варненската; не ще с. Река-Девня да остане в Провадийската околия. Окръжният съвет постановява: ако с. Река-Девня притежава свое отделно землище, определено с безспорни граници, съветът изказва мнение да се отцепи то от Провадийската околия и да се присъедини към Варненската селска, като се запази правото на с. Девня да си пои добитъка и за в бъдеще от р. Девня. Щом с. Девня научава за това, подава заявление пак до окръжния съвет, с което моли съветът да не разрешава отцепването на с. Река-Девня от Провадийската околия и присъединението му към Варненската, понеже и голяма част от нивите на с. Девня щели да отидат от Провадийската във Варненската околия.

Същите селяни, казва Министър Такев, от с. Девня дойдоха при мене и ми подадоха едно заявление, с което молят аз да присъединя тях към общината Река-Девня – т. е. с. Девня да присъединя към общината “Река-Девня”. Аз им казах: ще изуча този въпрос, и делегирах варненския окръжен управител да отиде на самото място и да произведе едно обстойно разследване, как стои този въпрос…Щом с. Река-Девня не желае да се присъедини към с. Девня, не съм аз, който мога да заповядам да присъединя едно село към друго, което го не ще. Даже аз да бих желал, трябваше да се произведе референдум в с. Река-Девня, а с. Река-Девня заявява: “Не ща по никой начин с. Девня”…Нито допитване е станало, нито може да стане присъединение, защото с. Река-Девня не го желае; нито постановление има от окръжния съвет и не може да има, защото няма допитване до народа. И при всичкото ми желание да бъда полезен на общината с. Девня, законът ми връзва ръцете и тези 2 общини ще си останат отделени една от друга.“

Намесва се и Александър Стамболийски: „Именно аз казвам, нито е законно, нито конституционно, нито човешки да стои в с. Река-Девня община на няколко души чокои, които искат да разполагат тъй, както си щат със своите приходи, и да им се даде право да образуват община, когато никакво семейство не живее там.“

/ Воденицата “Главний мост” – 1905 г./

Така свадата между съседните села Девня и Река Девня поставя правителствените органи в безизходица. Те не могат да разрешат този проблем, развръзката на който ще дойде чак през 1969 година с обединяването на селата Девня, Река Девня и Марково в един град – Девня.

Междувременно

-През март 1906г. за втори път  княз Фердинанд посещава Река Девня. Първото му посещение е на 27 септември 1898 г., когато той открива железницата Гебедже – Девня.

За посещението му в. Свободен глас съобщава:

“На 23 т. м. князът придружен от свитата си министър Ив. Шишманов и К. Шкорпил със специален трен заминали за Река Девня, гдето разгледали местността и някой археологически разкопки. Посетил някой от фабриките, между които и фабриката на Георги хаджи Дечев, след което разгледали изворите на реката и се отбили да разгледат една каменна дупка останала от римско време. През това време били придружени от кмета Никола Попов с който княза разговорил надълго върху значението на тези места, и му пожелал успех в неговите намерения за украсяването в бъдеще на тази местност. След това се завърнали обратно за Варна и от там княза заминал за Евксиноград.”

Княжеският указ за създаването на отделна община Река Девня дефакто е бил подписан дни преди посещението му. Това посещение на княза може да се тълкува като одобрение за разделението и толериране на фабрикантите.

-През 1920г. жителите на село Таптък подават молба за отцепване селото им от Козлуджанската община (Варненска околия) и присъединяването му към Река Девненската. Село Таптък е сегашното село Кипра.

Провежда се допитване до народа, на което от 95 гласоподаватели 94 са гласували за, а само 1 е против отцепването. Тъй като все още община Река Девня е Провадийска административна околия, новоприсъединеното село също преминава към тази околия.

-През 1934 г. с. Марково е включено в състава на община Река Девня. Така община Река Девня постепенно се разширява.

В края на краищата

Постепенно с времето дразгите между Девня и Река Девня отшумяват. Смяната на режима в държавното управление, изживяването на общи радости и несгоди от жителите на селата и започнатото мащабно строителство на Девненските заводи през 50-те и 60-те години води до добрата развръзка – обединяване на селата и забрава на почти 60 – годишната свада.

През 2019г. Девня празнува 50-годишен юбилей на града.

„С обявяването на Девня за град той започва да търпи съществен подем, построили са се заводи, училища, детски градини, магазини, административни сгради и какво ли не. След 89-а година местната власт и жителите на града са изправени пред нови предизвикателства, но получават и нови възможности за развитие, от които се възползваме в сегашно време“, казва кмета на града Свилен Шитов. По думите му общината усвоява средства по европейски програми, с които обновяват изграденото досега, но създават и нови придобивки, според очакванията на хората. „Развитието на Девня се случва и благодарение на партньорството ни с бизнеса и привличането на нови инвеститори, каквито, слава Богу, не липсват. Това ми дава и надежда, че градът ще продължава да се развива и да просперира и през следващите 50 години“,  заявява на празника градоначалникът.

/Сградата на единствения в България Музей на мозайките, снимка на уредника на музея А.Ангелов/

ПРОВАТОН:  разказахме за Вас този спомен от миналото на Девня, благодарение на труда на Атанас Ангелов, главен уредник на Музея на мозайките, на който изказваме специални благодарности!