Красивата гора или така известната ни ШЕРБА

Красивата гора или така известната ни ШЕРБА

„Красивата гора” или така известната ни „Шерба” е най-старата държавна дивечо – развъдна станция у нас. В превод от френски „Шерба” означава точно „красива гора”.

В България ловът и риболовът са регулирани със закон още през 19 век. Определят се ловни сезони и се полагат специални грижи за дивеча. Не е случайно, че с най-качествен генофонд в света е българския дивеч. Популацията му е под наблюдение. За тази цел са създадени ловни станции, лесничейства и резервати. Знаете ли, че вторият по значение приоритет, поради който сме в Европейския съюз, е ловното стопанство?

/Ловно стопанство Шерба/

По смисъла на закона: „Ловно стопанство е комплекс от дейности, свързани със стопанисването, опазването и ползването на дивеча, с организацията и устройството на ловната площ на Република България и с търговията с дивеч и дивечови продукти”. Ползването на дивеча и провеждането на организиран ловен туризъм са приоритетите на дивечоразвъдните станции.

Действително първата създадена у нас ловна станция е „Шерба”. Предпочитана е от короновани особи, аристократи и държавници от цял свят.

Гостите на „Шерба” освен, че ги очаква вълнуващ лов, забележителна флора, могат да станат свидетели на нещо уникално. Два пъти в годината могат да наблюдават хилядолетия повтарящото се преселение на птиците. Виа Понтика минава от тук. Стотици хиляди птици като във фуния се стичат по тези места.

Шерба е известна с богатите си популации от благородни елени, лопатари, сърни, диви свине и муфлони.

Тук е и царството на широколистните дървета. Вековни смесени гори от бук, дъб, габър, благун, цер, сребролистна липа. Срещат се и типичните увивни растения за лонгозната гора-бръшлян, повет, скрипка, дива лоза.

/Местност „Батемберг“ – Шерба/

Не е изключена и  възможността гостите на „Шерба” да срещнат самодиви в тези царствени гори, защото според старо предание буковете и дъбовете са свещени дървета, на които живеят самодивите. Загадъчността и великолепието на Шерба ни кара да вземем съвсем на сериозно и една такава мистична възможност.

Много интересни и често невероятни случки се разказват на ловна и рибарска тема, а когато това става след изморителен ловен преход край огъня – тези мигове са незабравими.

Навярно когато доктор Франсис Боало възкликва ”Приятели ловци, елате да ловувате в България! Тя е раят на земята на ловците!” -е имал предвид точно „Шерба”.

Седемнадесетте хиляди хектара „Красива гора” се простират в землищата на седем села от община Долни чифлик на Варненска област – Нова Шипка, Венелин, Гроздьово, Горен Чифлик, Пчелник, Голица, Булаир.

За да се включите във фотосафари, не е необходимо да притежавате ловен билет. Вземайте  камера или фотоапарат и очаквайте вълнуващи срещи с обитателите на „красивата гора”. Задължително е всеки ловец, та дори „фотоловец”-да е запознат с характера на преследвания дивеч. В „Шерба” най – вероятно е първо ще срещнем най-любопитния дивеч. Това са лопатарите.

По-дребни са от благородния елен. Мъжките екземпляри са до 180 см, а кошутите до 156 см. Само мъжките имат рога-лопатовидно разширени с множество шипове на задния кант. Еленът лопатар е бил изчезнал от нашите земи преди 10 века. В България е аклиматизиран през 1904 година.

В „Шерба” има приспособени над 30 захранващи поляни. По хранилките се поставят обогатени фуражи. Често на захранваща поляна могат да се забележат чакащи храна лопатари, но не и сърни.

/ Държавен архив 1955г. – Зареждане специални навеси с храна за дивеча/

/ Държавен архив 1963г. – ловци от с. Старо Оряхово, Варненско подхранват полезния дивеч/

Не е случайна приказката „плах като сърна”. Сърната е нощно животно и през деня се крие в шубраците. За сърните най-важи старото авджийско правило-дивеча да се дебне срещу вятъра. Интересното за това грациозно животно е, че при него няма ожесточени брачни борби за елиминиране на слабите мъжкари.

За ловуване на дивите свине в „Шерба” авджии обикновено отиват в противоположната страна заедно с кучетата и започват да гонят дивеча с викове.

Каквато и среда да обитава, него винаги го тегли към водата.

Дивите свине обичат да се въргалят в кал, така се спасяват от паразитите. Калните бани помагат и когато са ранени. Почти на всяка захранваща поляна са си „направили” подобна „къпалня”. Стопаните на дивечоразвъдната станция периодично слагат във” ваните” безвредна за животните обезпаразитяваща смес.

Друг тайнствен и незабележим обитател на красивата гора е муфлонът.

Това красиво животно скача и се придвижва с голяма ловкост. Възрастна женска предвожда стадото. Мъжкият маркира територията си със специални жлези в основата на рогата си.

В Шерба се среща и благороден елен. Впечатлява с достолепната си осанка, той е вторият по големина от европейските елени. При мъжките тялото е с дължина средно 250 см., а средното тегло 230 килограма. Рогата му са импозантни, често достигат до 90 см и тегло 3 килограма всеки. Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период.

Интересното за благородния елен, че също като дивата свиня обича да се валя в кал. Но още по-интересно е, че това толкова красиво животно е било и обект на много народни поверия. Народът ни е вярвал, че мляко от кошута и рог от елен лекуват всички болести.

Еленският зъб пази от змийско ухапване. А рогата, които еленът хвърля са с магическа сила. Могат да пропъждат зли духове, болести и магии.

Тук почитат и други суеверия. На отстреляните мъжки екземпляри от елен, сърна, муфлон и глиган ловецът поставя в устата клонка ”последна хапка”. И прекарва няколко минути сам в съзерцание с отстреляния дивеч. Това е така наречената „почетна стража”. В дивечоразвъдната станция не биха ви разрешили да намествате или да прекрачвате отстреляните животни с крак! Това е неписано авджийско правило, което тук се спазва.

И в Шерба, в никакъв случай няма да допуснат да използвате изкуствено осветление на нощна варда, не само защото е забранено от закона, а и от етиката.

През Шерба минава дивната рекичка. За да е пълно биоразнообразието през 60-те години на миналия век стопаните тук са спомогнали да бъдат завъдени и приспособени нутри.

За произхода на името на реката има легенда. Някога хората видели един елен, който дошъл да пие вода и те казали ”Доди илен”. На местното наречие това означава дошъл е елен. И от тогава реката, вливаща се в Камчия носи това име- Доделен.

Благодарност заслужават хората, които толкова добре се грижат за стопанството, за горския фонд и биоразнообразието. Няма и следа от човешкото им присъствие, запазена е дивата красота на местността. Не малка през годините е и помощта на местното население, което помага.

/Държавен архив 1960г. – децата от с. Гроздьово са помогнали в разчистването на станцията/

Красивата гора „Шерба“ оставя хубав и незабравим спомен във всички посетили я, вече десетилетия наред. Тайнственост, мистика, девствена природа, биоразнообразие, величествена флора и фауна в една дума – „Шерба“!

Подобни новини

Вашият коментар