Ако китайската преса беше свободна, вирусът нямаше да убие толкова хора

Ако китайската преса беше свободна, вирусът нямаше да убие толкова хора

Без контрола и цензурата на китайските власти, медиите в страната биха информирали обществеността много по-рано за епидемията от COVID-19. Така животът на хиляди хора щеше да бъде спасен, а настоящата пандемия можеше да бъде избегната. Това се казва в позиция на международната организация “Репортери без граници”.

В анализ, публикуван на 13 март, изследователи от университета в Саутхемптън допускат, че броят на случаите на коронавирус в Китай е бил могъл да бъде намален с  86%, ако първите мерки в Ухан, предприети на 20 януари, са били приложени две седмици по-рано.

На фона на позицията на организацията можем да зададем само един въпрос – дали най-голямата хуманитарна и икономическа криза за последните десетилетия щеше да се случи, ако свободата на словото не беше под ударите на властта в Китай.

“Репортери без граници” се позовава на хронологията на събитията в първите дни на заразата и развива възможни сценарии, в които медиите не са под тоталния контрол на китайските власти.

18 октомври: китайската преса е могла да съобщи за смразяващите резултати от симулацията на пандемия, наподобяваща SARS

Центърът за здравна сигурност “Джон Хопкинс” в партньорство със Световния икономически форум и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс провеждат симулaция на пандемия от 18 октомври 2019 г. След нея се предупреждава международната общност за смразяващите резултати: 65 милиона смъртни случая за 18 месеца.

Ако китайският интернет не беше изолиран, в резултат на сложна система за електронна цензура и медиите не бяха принудени да следват инструкциите на Комунистическата партия, обществеността и властите несъмнено биха се заинтересували от информацията, идваща от САЩ. В тази симулация се проиграва възможна епидемия от вирус, наподобяващ SARS (тежък остър респираторен синдром) от 2003 г. SARS зарази 8 000 души и доведе до смъртта на 800 човека, предимно в Китай.

20 декември: градските власти в Ухан са могли да информират журналистите

Един месец след първия документиран случай в Ухан вече има 60 пациенти с неустановен вид пневмония, подобна на SARS. Те са посетили рибния пазар “Хуанан”. Въпреки ситуацията, властите не споделят информацията с медиите.

Ако властите не бяха скрили от медиите наличието на епидемия, зародила се на много популярен пазар, обществеността щеше да спре да посещава мястото много преди официалното му закриване на 1 януари.

25 декември: доктор Ли Уенлианг е могъл да изрази страховете си пред пресата

На 25 декември доктор Ли Уенлианг, ръководител на гастроентерологията в Пета градска болница в Ухан чува за случаи на инфекция, засягаща медицинския персонал. От първата седмица на януари, той подозира, че инфекцията е преносима от хората.

Ако журналистическите източници в Китай не бяха изправени пред риск от строги наказания, вариращи от лишаване от право на упражняване на професията до затвор, доктор Ли Вънлян щеше да сигнализира на медиите, като по този начин можеше да принуди властите да предприемат действия. Това се случва едва три седмици по-късно.

30 декември: ранното предупреждение щеше да бъде разпространено от медиите

Директорът на спешното отделение в Централната болница на Ухан Ай Фен и група лекари подават сигнал за “коронавирус, подобен на SARS”. Осем от тях, включително доктор Ли Вънлян, който по-късно почива от болестта, са  арестувани от полицията в Ухан на 3 януари за разпространение на “лъжливи слухове”.

Ако пресата и социалните медии бяха в състояние свободно да разпространят информацията, обществеността е могла да осъзнае опасността и да окаже натиск върху властите за предприемане на мерки за ограничаване на разпространението на вируса.

31 декември: социалните медии щяха да отразят официалния сигнал, подаден от Китай

Китай официално подава сигнал на Световната здравна организация (СЗО) на 31 декември, но в същото време принуждава дискусионната платформа WeChat да цензурира голям брой ключови думи, отнасящи се до епидемията.

Без цензурата социалната платформа WeChat, която има милиард активни потребители в Китай, е могла да даде възможност на журналистите да публикуват доклади и съвети, които да допринесат за по-доброто спазване на правилата, препоръчани от здравните власти.

5 януари: научните медии щяха да разпространят информацията за генома на новия коронавирус по-рано

Екипът на професор Йонг-Джен Джан в Шанхайски клиничен център за обществено здраве успява да изолира вируса на 5 януари, но властите не са склонни да направят информацията за генома публична. На 11 януари, когато Китай потвърди първия смъртен случай от новия коронавирус, изследователите разпространяват информацията на платформи с отворен код. Това води до принудителното затваряне на лабораторията им.

Ако китайските власти бяха прозрачни, те незабавно щяха да предадат данните за последователността на генома на новия коронавирус на научните медии, спестявайки на международната общност ценно време за изследвания и за разработване на ваксина.

13 януари: международната общност можеше да предвиди риска от пандемия

Първият случаят на пациент с коронавирусна инфекция извън Китай е турист от Ухан, посетил Тайланд.

Ако международните медии имаха пълен достъп до информацията на китайските власти за мащаба на епидемията преди 13 януари, международната общност щеше да предвиди кризата по-рано. Рискът от разпространението на епидемията извън Китай би бил по-малък.

А вие кой сценарий предпочитате?

Ограничаването на медийната свобода е отнемане на една от най-важните граждански свободи. Това не се случва само при авторитарните режими и не свършва на китайската граница. Липсата на свобода на словото не поставя  държавите просто с няколко реда по-долу в едноименната класация.

Тя убива.

euractiv.bg

Подобни новини

Вашият коментар