Дейвид Уркарт (1805–1877) е шотландския дипломат и публицист, описал преди повече от век и половина холерата в Девня по време на Кримската война.
В “The Story of the War”, излязла в Лондон през 1857 г., Дейвид Уркарт пише за грешката на английските генерали, избрали северния бряг на Девненските езера и Девня за лагеруване на английската армия в България по време на Кримската война (май – септември 1854 г.), вследствие на което армията губи част от военните си покосени от холера.
Кореспондентът на „Морнинг Хералд“ сочи, че главния интендант е бил натоварен със задачата да установи благоприятно място около Варна за лагеруване на войските. Той е избрал село Девня и околностите около него.
По него време около Девня е имало езерца, от чиито заблатени езерни води, според търговци гастролирали по тези места, се „издигали изпарения, които били напълно отровни и толкова много противни, че местните жители се боели“ и водата била нехигиенична, причинявала дизентерия и пристъпи на треска.
/ Оцветената литография (43 x 27 см) е работа на художника Уилям Симпсън. Тя е отпечатана от литографската фирма Day & Son – Лондон и публикувана на 15 януари 1855 г. Литографията представя далечен изглед към лагера на английската Лека дивизия и Девненското езеро./
За настаняването на английската армия около Девня е бил разпитан Херцога на Нюкасъл, който е изтъкнал пред комисията, че Омер паша е предупредил английските генерали относно лагеруване в или близо до Девня.
В статия за кампанията в Крим, в списание “The Quarterly Review” авторът заявява, че „преди да се избере позиция за лагеруване на нашите войски, немски лекар, имащ дългогодишни връзки с турското карантинно ведомство в България и следователно бил добре запознат с климата на повечето части от тази област, бил помолен да състави здравна карта на страната. На тази карта, докато много места били посочени като много нездравословни (фр. “très malsain”), Девня и околностите на Варна били обозначени като епидемични (фр. “pestilentieux”)“.
Въпреки всичко войските са настанени в околностите на Девня. Цялата трагедия с холерата в Девня и загубата на редица английски и френски военни проследява кореспондентът на в. „Таймс“. Той отразява:
„8 юли. Британската армия напредваше бавно. Леката дивизия остава в Девня, а Първа дивизия е все още в Аладън, но сър Де Лейси Еванс помогнал на дивизията си да се изкачи до позиция на половината път между Аладън и Варна. [Веригата от] езера, които се разпростират от Варна до Девня на разстояние близо двадесет мили, е заета от четири дивизии на британската армия. Естеството на тези езера се посочвало по следния начин:
Британският лагер бил издигнат в равнина, на половин миля от езеро с прясна вода. Обаче водата в езерото не била добра за пиене; тя гъмжала от микроскопични животинки, да не говорим за огромните пиявици.
26 юли. Холерата се промъкна от лагера в града и показа голяма злокачественост. В понеделник, 24 юли, тя избухна в лагера на Леката дивизия. Повече от двадесет човека умират в рамките на двадесет и четири часа. Имаше няколко нови случая на холера през нощта, а в четвъртък дивизията, за наша голяма радост, събра палатките и се придвижи от Девня към Манастир, село на около осем мили по-нататък. Първа дивизия страда както от холера, така и от тиф. Трета дивизия бе атакувана безмилостно. 44-ти [пехотен] полк, който лагерува на високо място, от другата страна на залива, срещу Варна, се измъкна, но принадлежащите му нарядни части, на работа близо до града, са допуснали няколко случая.
Французите губят много хора от болестта, но не съразмерно на числеността си.
… Изглежда че, независимо от прелестната хубост на местността около Аладън, тя е огнище на треска и дизентерия. Същото е вярно за Девня, която е наричана от турците „долината на смъртта“, а ако бяхме се посъветвали с местните жители къде да разположим лагера си, ние със сигурност никога нямаше да отидем нито до Аладън, нито до Девня, независимо от прелестите на тяхното местоположение и изкушенията, предлагани от изобилното снабдяване с вода (пълна с пиявици и микроскопични животинки) и от съседните гори. Може би никакъв упрек не следва да се отправя към никого поради това, че е пропуснал да установи дали тези големи природни предимства са били уравновесявани от някакви особени медицински заплахи. Тези ливади в недрата си отхранват треска, малария и дизентерия. Езерото и реката излъчват смърт.“
Кореспондентът на „Морнинг Хералд“ свидетелства за бройката на засегнатите от холерата край Девня през 1854г. :
„Нездравословните местоположения, които – напук на всички предупреждения – са били избрани за английския лагер, сериозно засегнаха общата издръжливост на хората. По най-ниските разчети две трети от цялата армия страдали от треска или диария, докато най-малко 1 200 били отнесени от холерата.“
В дните на пандемия от КОВИД 19 не е излишно да си припомним, че през вековете човечеството е претърпяло епидемии, пандемии, зарази и болести, но е оцеляло, като винаги водеща за справяне с бедата е била съпричастността и състраданието на общността към засегнатите.
/Сградата на единствения в България Музей на мозайките, снимка на уредника на музея А.Ангелов/
ПРОВАТОН: разказахме за Вас този спомен от миналото на Девня, благодарение на труда на Атанас Ангелов, главен уредник на Музея на мозайките, на който изказваме специални благодарности!
Вашият коментар