Георги Марков: След като доживях чумата, доживях и края на парламентаризма

Георги Марков: След като доживях чумата, доживях и края на парламентаризма

Никой не може да пипа възнагражденията на народните представители! Това е краят на парламентаризма!

Това заяви пред Епицентър.бг бившият конституционен съдия и настоящ депутат от ГЕРБ Георги Марков, възмутен от днешния дебат, при който 4 часа депутатите се караха как да намалят заплатите си, стигайки в заигравките с популизма дори до абсурдните предложения да се лишат изобщо от възнаграждения.

В края на краищата депутатите приеха окончателно по време на извънредното положение – народни представители и министри да се откажат от месечните си възнаграждения за времето на извънредното полжение.

Георги Марков декларира, че няма да изпълни такова решение, тъй като то е грубо нарушение на Конституцията. Той увери, че ще настоява да получи възнаграждението си по Конституция, след което ще реши на кого колко да дари…

Депутатите не са в трудово-правни отношения, подчертава той. Те работят 24 часа 365 дни.

Ето какво казва Георги Марков:

Аз никога не съм бил от БСП. Независимо от това, миналата година, когато няколко месеца депутатите на БСП, по техни съображения, не идваха на работа в парламента, аз публично се обявих, че не може да не получават 1/3 от възнагражденията си така, както е по правилника на НС.

Тогава имаше гласове от Валери Симеонов, когато уважавам, и на други депутати – да лишим социалистите от заплати. Тогава се обърнах към възможно най-добрия специалист в тази материя, слава Богу, жив и здрав, проф. Мръчков, дългогодишен представител на България в Международната организация по труда, и той даде интервю за Епицентър.бг, в което пределно ясно като за главанаци обясни, че народните представители не са в трудово правоотношения с Народното събрание. Те са народни избраници, каза проф. Мръчков, които работят по Конституция 24 часа на ден 356 дни годишно. Законодателната работа е много важна за тях, но тя не е единствена, поради което могат да им бъдат удържани суми, когато не са били в парламента, но не могат въобще да бъдат лишени от възнаграждения.

Защото чл. 71 от Конституцията е конституционен текст, съгласно чл.5, ал.2 той има пряко действие и казва, че народните представители имат право на възнаграждение не като трудово възнаграждение, подчертава проф. Мръков – най-видният специалист в тази материя в последните поне 60-70 години.

Следователно обикновено Народно събрание  не може да вземе решение по нареждане на някой началник, партиен лидер или правителство, народните представители да не получават възнаграждения.

Те могат, както е прието в правилника,  в най-лошия случай да получават 1/3 от възнаграждението си. След това могат да го дарят на “Пирогов”, на “Света Анна”, на когото намерят за добре.

Ударът върху възнаграждението на народните представители е удар върху статута на народния представител.

Решението възнаграждението на народните представители да се равнява на три месечни заплати е взето от Велико народно събрание. В това Велико народно събрание беше половината елит на нацията, това Велико народно събрание беше избрано от 92%  от българските граждани и с консенсус то установи този статут.

И никой досега не си е позволявал да пипне статута на Народното събрание дори в чумата на Лукановота зима, дори в хиперинфлацията на Виденовата зима!

В разгара на всички битки, когато народът беше на улицата, се реши, че народният представител ще взима три заплати и никой не го е променял досега. Да, и сега ще има икономически трудности, но не може по конюнктурни съображения да се взимат такива решения. Каква параментарна република сме?

Народното събрание има правилник и като не ходят депутатите  работа, ще си взимат 1/3 от парите и ще си ги подаряват, както решат партиите им.

Ще се стигне до парадокса народните представители да съдят Народното събрание заради това решение, позовавайки се на прякото действие на българската Конституция.

Днес посягаме на заплатата на народните представители, утре ще изгоним секретарките и накрая ще изгоним и народните представители. Може даже да запалим и сградата на парламента. Или да я продадем…

Не е за вярване, че може да има такъв дебат!

Моментът е много удобен да сложим край на парламентаризма в България. Аз съм за силна изпълнителна власт по времето на чума, но не може да се посяга на статута на народните представители.

Аз съм единственият депутат, останал от Великото народно събрание, единствен съм бил конституционен съдия и съм длъжен да кажа, че аз няма да се подчиня на това решение. Аз ще си взема 1/3 от заплатата на основата на прякото действие на Конституцията и после ще даря, на когото намеря за добре.

Тези, които мислят, че с този популизъм ще се харесат на българския народ, че като няма да получават месечно възнаграждение 2-3 мсеца и с това ще спечелят изборите, дълбоко се лъжат.

Ние сме 10-то Народно събрание от началото на Прехода.

Българинът пред 1990 година поиска парламентаризъм. Можеше да поиска царя, можеше да поиска президентска република. 92% от българите поискаха параментарна република и не може 10-ото Народно събрание, щото някой казал нещо, да суспендира парламентаризма в България, посягайки на народния представител. Ние сме парламентарна република и няма кой да ни каже – нито Господ, нито някой партиен лидер, нито папата, нито президента, нито премиера какво да правим. Има Конституция, която има пряко действие. Ако искаме да закрием парлментаризма, да променим Конституцията, да идва президентът, царят, премиерът. Не ми е до парите. А до парламентаризма.

Пълно лишаване на депутат от възнаграждение обиковено Народно събрание не може да направи. Който и да му нареди!

Статутът на депутатите е важен за утвърждаването на парламентарната демокрация. Той не е партийна субсидия – днес я дяваме, утре я взимаме, после пак я даваме. Не е и маска – днес с маска, утре – без, после пак с маска.

Не мога да повярвам, че на 30-тата година от Прехода някой ще се осмели да посегне на парламентаризма.

Подобни новини

Вашият коментар