Светът вече не е същият, но въпросът е ние какви (можем да) сме

Светът вече не е същият, но въпросът е ние какви (можем да) сме

Споменът за изолацията ще избледнее. Но в мислите ни ще останат хората, които са били добри – съседите, медиците, полицаите…

Пандемията удари всички, в целия свят, при това го стори изключително бързо. От реакциите срещу нея се видя, че някои нации са по-добре подготвени от други. Като цяло човечеството обаче няма отговор на въпроса “Как да се преборим с опасния вирус?”.

Вместо координирани усилия от всички държави, има некоординирани, включително понякога и вътре, в отделните страни (добър пример е реакцията в различните щати на САЩ). Липсата на координация на глобално ниво ще увеличи времетраенето на кризата и ще направи преодоляването на и без това тежките последици по-трудно.

Забележете: ще трябва се адаптираме, но това няма да е “по-лесно”, а “по-малко трудно”. Адаптирането към новата реалност, в която се намираме, но която мнозина се опитват да отрекат, ще е труден процес. Просто няма как той да бъде лесен. Спазването на известно разстояние между хората ще трябва да продължи и след края на официалното извънредно положение.

Всъщност, може да се каже, че официалното извънредно положение ще бъде заместено от неофициално. Народът, колкото и да се преструва на непукист, ще ходи по-малко навън, ще носи маски и ръкавици (ако може да си ги достави) и ще ограничи голяма част от своето движение извън дома си.

Огромният брой безработни, които са на борсата на труда, ще доведе до намаляване на потреблението на редица стоки и услуги. Това ще накара производителите и доставчиците да намалят производството, което ще доведе до още повече безработни.

Каква е цената на нарушените транспортни връзки тепърва ще се оценява, но по-важното е, че цената ще бъде платена от всеки един от нас.

Излизането от тази спирала ще бъде тежко, но е възможно. От всеки един от нас нас зависи:

– Колко време ще сме в кризата;

– В каква форма ще излезем от нея;

– Какви ще са поуките и промените в начина, по който човечеството се справя с подобни кризи.

След предишната голяма криза, светът създаде Организацията на обединените нации. След настоящата ще трябва да промени Световната здравна организация така, че тя да може да действа бързо, ефективно и независимо от която и да е държава, защото с този вирус може и да се преборим, въпреки огромната цена в човешки живот, но следващият може да е още по-зловещ, по-бърз и по-смъртоносен.

А междувременно какво да правим?

Най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни.

Бизнесът ще се оправи, къщите ще се достроят, абитуриентските балове ще се проведат на друго място и в друг час. Рождените дни ще се празнуват пак на живо, а не по Zoom. Споменът за изолацията ще избледнее в паметта ни. Но в мислите ни ще останат хората, които са били добри.

• Съседът, предложил да ни донесе продукти от гастронома…

• Медицинската сестра, погрижила се за родителите ни…

• Акушерът, без който майката не би могла да роди без проблеми бебето си…

• Полицаят, помогнал на закъсала кола…

• Пожарникарят, махнал с ръка от преминаващата пожарна кола…

• Кабелджията, отстранил повредата в Интернет връзката…

• Гастрономаджията, дал хляб на нуждаещия се…

• Превелият пари за добра кауза, въпреки че самият той/тя има грижи…

Затова казвам: най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни – към близките, към непознатите, към всички.

Площад “Славейков”

KlubZ

Подобни новини

Вашият коментар