Неофит Рилски – с дъх на едно много забравено чуство на уют и хилядолетна история

Неофит Рилски – с дъх на едно много забравено чуство на уют и хилядолетна история

Пътувайки по стария път от Каспичан за Варна, малко след Ветрино в лявата страна неочаквано ни се открива необичайна гледка.

Издига се старинен замък с дебели зъбчати стени и с високи кули, заобиколен с река, с падащ мост, римски дворци с амфитеатър, тракийски постройки, огромно езеро с лодки, Първото и Второто Български царства и огромни зелени терасовидни градини. Все едно изведнъж се озовахме в един друг свят. По скоро се пренасохме в миналото – хиляди години назад.

Духа на епохите започна да ни обзема! Колко точно е представено всичко. Всеки един детайл е… като истински. Не можем да се откъснем от допира с историята, но нещо ни заглождва да раберем кой е отговорен за това?

Кой би се нагърбил с тази нелека историческа задача и то до такава степен се е доближил до историята, че чак човек настръхва от допира с това грандиозно начинание.

Влизаме в селото да поразпитаме.

Селото е Неофит Рилски.

През него минава река. Прави ни впечатление, че бреговете и се чистят. Наближаваме центъра и се радваме, че поне в някое село са се хванали да правят корекции на речните корита, първо за да е огледно и красиво и второ за да не стават наводнения. Гледайки реката и мислейки си тези неща изведнъж виждаме мост от камък. Много красив и старинен като замъка, който видяхме преди малко.

Упътиха ни към Неолитното селище.

С приятно учудване констатираме, че и вторият мост е съвсем същият – от камъни. Поглеждаме нататък. И третият, и четвъртият и те същите.

В дясно виждаме да се работи по една старинна сграда. Имаше майстори, но сякаш майсториха някакси с желание.

Стигаме до кът за отдих. И той старинен, но… уникален! С детски кът, барбекю, беседка и въобще всичко необходимо за почивка. До него има паркиран джип с рекламни надписи на парка, който видяхме първо. Все още недоумяваме къде сме попаднали!

Погледнахме след кътчето за отдих. Едни подредени алеи, с лампи, озеленени, красивим, необятни. Помислихме си, че е сън.

В главите ни се прокрадна въпроса – възможно ли да има такова село в България, което цялото да те пренася в миналото?

И всичко от камък, дърво и зеленина! Неописуема красота!

Спираме един минувач и го питаме знае ли кои хора така смело инвестират в това село и в този Исторически парк?

Човечецът много дружелюбно ни обясни, че само един човек прави тези неща. Казвал се Ивелин. Младо момче. Заселил се в селото преди години. Бил обсебен от историята, имал финансови възможности и искал да покаже цялата история на България, както заслужава и да я направи световно известна.

Всичките мостове от камък ги бил направил той и ги бил дарил на селото.

Този кът за отдих пак го бил направил той и него бил дарил на селото. Но продължавал да го поддържа безплатно.

А тази красива старинна сграда, която видяхме в дясно щяло да става МОЛ, в който младежът имал желание да прави пазар за чисти натурални продукти от региона.

Честно казано онемяхме. Не можахме да повярваме на това което ни каза човечецът. Нима в този свят има все още хора, които правят нещо толкова красиво и просто го даряват?

Любопитството все повече ни обземаше. Решихме навсяка цена да се срещнем с този „необикновен младеж“, както го описа минувача.

Питаме, питаме и някой ни казва, че токущо е видял Ивелин на МОЛ-а от горната страна, при майсторите.

Отиваме натам и виждаме едно младо момче до един мотор.

Той е. Посочи ни го един човечец.

Представяме се и той потвърждава всичко казано ни от онзи човек. Но имало и още много. Посочва ни и църквата.

 

Казва, че заедно с една местна земеделка Мария Рафаилова са я възстановили до това положение. Че в този МОЛ иска да направи най-големият пазар за натурални продукти в северна България.

Показва ни една друга сграда в близост, която щяла да става фитнес зала с административна част с БЕЗПЛАТНИ УРОЦИ по бокс и по английски език само за децата на Неофит Рилски.

Пита ни искаме ли да ни разведе, за да ни покаже още нещо интересно? Въобще и не се замислихме. Даже и до тук не можем да повярваме какво се случва, а остана и да има още нещо интересно!

Той тръгва с мотора и ние след него.

Изведнъж пред нас се открива невероятна гледка. Къща от средновековната епоха. Уникална! Няколко минути непрофисионално и нетипично за нас не знаем какво да го попитаме. Все пак никога не сме се пренасяли в миналото на живо.

Той ни усеща и не ни оставя да се почустваме неловко, и ни казва,че това ще е къща за гости. Още повече се възхищаваме, и едва се мъчим да не ни личи неудобството, че нямаме чак такива познания по история.

Показва ни и къщата срещу тази. Тя пък е в античен стил. Всеки детайл е перфектен. Пътеките са както са били преди хиляди години. А стените са просто цяло изкуство!

И така, една след друга ни разведе в различни краища из селото, където продължава да строи различни произведения на изкуството – къщи за гости, от различните епохи.

Питаме го докога ще е така? А той ни отговаря, че няма да се спре, защото има много планове за развитието на региона.

Купил е и старото разпадащо се кметство, което вече естествено старинно и красиво щяло да даде подслон на фирми като Еконт, Ийзи пей и др. фирми, които да предоставят небходимите услуги на хората в Неофит Рилски.

Имал желание да придобие разпадащата се сграда на детската градина построена през 2007-ма година, но недовършена и изоставена, както в почти всички села в България, която от години пустее, засипана с отпадъци и обрасла с растителност.

Искал да я направи красива в неговия си стил старинна, но модерна. Да краси селото.

„И децата от Неофит Рилски да ходят на градина  НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО! И дай боже младите двойки и децата в селото да се увеличават“ – ни споделя желанието си Ивелин.

Показва ни училището „Васил Априлов“. Сега децата ходели тук на градина. Оглеждаме го отпред и отзад. Някой прозорци нямат стъкла, а са с картонФасадата е напукана. Отзад е като в строеж. Каменната ограда до металната врата на двора всеки момент може да падне, не дай боже да нарани деца. Грозна гледка.

На предната сесия на общински съвет бил поканен да представи инвестиционните си намерения за градината, но няколко ощински съветника гласували против ?!?

Слушаме и не можем да повярваме.

Може ли да има хора, които да живеят в това място, да виждат как то се променя и да са против то да се развива, и недвусмислено да показват, че не им харесва?

На другия ден след няколко справки разбираме, че тези съветници, които са гласували против… просто не живеят в Неофит Рилски.

Две съветнички от ГЕРБ, едната живеела във Варна, Милен Георгиев от партията на Слави Трифонов също живеел в кв. Владиславово във Варна и други, явно защо са така “заинтерсовани” за хората от селото и региона.

С какъв морал на общественици си позволяват да решават съдбата на живеещите хора там ще оставим за едно друго наше журналистическо разследване, което вече се чустваме длъжни да направим заради неофитрилци. Ще разберем и ще представим на неофитрилци какви лични интереси имат за да гласуват против или просто са си злобни и завиждат, че някой гради, а не разрушава!

Извинете ни, че се заплеснахме малко, но вярваме, че ни разбирате защо?

И да се върнем на Ивелин.

Той продължава ентусиазирано да ни представя плановете си. Казва ни, че не губи надежда за детската градина. Ще продължава да се  бори в Неофит Рилски да има деца и те да се чустват страхотно. Да растат в едно по-добро място със силен дух. Казва, че каквото и да става ще продължава да прави дарения на училището във Ветрино, да дарява системни курсове по роботика и програмиране на учениците. Ще продължава да дарява книги и художествени произведения с цел повишаване на духа и сплотеността на децата.

Казва ни, че такива дребни душици няма да го разубедят да продължава да дава работа на хора от Ветрино, Неофит Рилски и Белоградец.

Казва ни, че вярва в хората на село, и че двама-трима злобни и объркани човечета няма да го разубедят да дава работа на ковачи, каменари, строители, транспортни фирми, дърводелци, животновъди, занаятчии, земеделски производители, озеленители, бетонни центрове, каменоломната във Ветрино и други.

Казва ни, че точно който трябва, той оценява. Когато е правил ремонтни дейности в училищата с цел по-добра учебна среда, когато е подпомагал детската градина, пенсионерския клуб, деца сираци, болни хора. Когато е давал спешни средства при злополука на човек от Неофит Рилски.

Двама трима заблудени души, които даже не живеят в селото няма да го откажат да направи още два парка за отдих, като онзи който видяхме. И отново да ги дари на селото. И отново ще продължи да ги поддържа безплатно.

Но с приятно учудване и възторг разбираме, че това съвсем не е всичко. А какви грандиозни планове има още този младеж.

Има планове да изгради в Неофит Рилски единствената средновековна Българо – Византийска страноприемница  В СВЕТА!

Античен спа комплекс!

Запазена винарна от Първо Български царство!

Комплекс от 170 къщи!

Световен център за конгресен туризъм

и

Световен център за възстановаване на здравето – физическото и духовното

и

Огромен тренировъчен терен за провеждане на средновековни приключенски състезания и тренировки.

Но сякаш най-емоционално ни обясни за желанието му да направи най-голямата конна база В СВЕТА за традиционен конен спорт!

И отново с малко разочарование ни споделя, че е представил инвестиционно намерение за изграждането му, даже и проект имал вече. Заедно с общинското ръководство обсъдили няколко терена и се спрели на един много подходящ в близост до Историческият парк, който терен е и точно с такъв статут – за спорт! Той не може да се използва за друго. Но и за него същите съветници гласували против ?!?!

Ние видяхме проекта… и онемяхме!

Показваме ви го и на Вас.

Вижте хубаво какво иска да прави този човек за вас – неофитрилци!

Огледайте се и вижте кои трима – четирима ваши общински съветници гласуват против това красиво произведение на изкуството, което ще ви донесе само положителни емоции, известност, пък и който си го може – и допълнителни доходи.

Огледайте се и вижте кои съветници с какъв морал гласуват против развитието на региона Ви, и имат ли те място вече в общинския съвет?

Аз съм от Провадия и открито ви завявам, че поканих този млад мъж изпълнен с енергия, емоции, знания и с възможности за финансиране да инвестира в Провадия. И той се замисли. Даже вече имал идеи. Защото и ние имаме история от която се интересува.

И крепостта Овеч, и най-стария град в Европа Провадия – Солницата, и балнеолечебната ни минерална вода, която лекува с две болести повече от водата в Карлови Вари. И всичко ще му дадем, само и само да се развива региона ни. Да имаме поминък. Да имаме допълнителни доходи.

Бъдете разумни.

Имате шанс който се случва веднъж на милион.

Вие вече имате Национално богатство! Оценете го!

 

ПРОВАТОН

 

Подобни новини

1 Comment

  1. Xxx
    10.06.2020 at 14:08 Отговори

    Мария Рафаилова? Вероятно същата,чийто кучета за малко щяха да ме изядат,които нахапаха майка ми и доста други хора. Чух,че селото малко по малко се превръща в райско кътче и това ме просълзява,но защо ли не вярвам в тази безгранична щедрост?

Вашият коментар