Кога се казва „Обичам те!“ и защо не бива да бързаме?

От всички преживявания на човека, любовта изглежда е сред най-сложните му. Желанието за романтика и вечност в отношенията му с партньора често го тласкат към вземане на прибързани решения. Сякаш няма време, все едно е на живот и смърт.

Да кажеш „Обичам те!“ е тест за връзката. Вълшебните думички показват кой колко е пораснал за този тип отношения. Понякога обаче изричането на двете думи е прибързано и не се осланя на реална любов, а по-скоро на сексуално привличане. Друг път е от неразбиране на механиката, движеща топлите връзки на човека. А в най-гадните ситуации, отсрещната страна се страхува от истинското обвързване.

Разкриването на чувствата определено е момент, с който трябва да се изчака. Голямото признание е моментът, в който свободата на двамата партньори се ограничава в рамките на връзката. Няма вече чужди кревати, няма случаен секс за една вечер. Появяват се съобразяването, компромисите със себе си, мисълта за другия, отговорностите на любовта.

Именно заради това тя изглежда страшна в очите на по-неопитните или свободолюбиви хора. Не е коректно да се фиксира кога точно трябва да кажем „Обичам те!“. Онзи лаф за трите месеца, след които вече е време да признаем, е малко приказен. Какво точно ще опознаеш от един човек за някакви си деветдесет дни?

Имайки предвид как повечето от тях са заети с креватна гимнастика и нищо сериозно, не е реално да твърдим, че искаме да прекараме остатъка от живота си с въпросния човек. Защото това значи да обичаш – заявяване на намерение за дълготрайна връзка, основана на грижа, емоция, подкрепа и секс.

Именно заради последното обаче между влюбените често се явяват недообмислености. Половото общуване е част от всичкото. Несъмнено то е елемент на любовта. Но когато този къс от нея се вземе изцяло предвид за голямото признание, просто няма смисъл.

Това е разковничето за трите месеца. В тях липсва време за дълбокото опознаване. Така и трябва да бъде. Все пак хората не влизат в режим на сълзливи откровения пред онези, с които искат да бъдат интимни за неопределено време.

Да създадеш връзка не е като бизнес среща – всеки да си казва опита, драмите, случките, да се уговори готвенето, чистенето, децата и бракът, че да е всичко готово… Трябва време, но колко е то?

Може би моментът на свикване с другия човек е знакът, че вече трябва да се каже „Обичам те!“. Когато в нейните или неговите очи видите сигурност, подкрепа и грижа, вече не е нужно да се говори за страх от обвързване. Но за да се случи това, периодът „гаджета“ трябва да премине. Тоест идеята за срещите ви трябва да се върти не само около интимното.

Преди да кажете „Обичам те!“, трябва да сте наясно с намеренията на отсрещната страна. Ако в отношенията ви досега е казано, че всичко е само секс, най-вероятно ви очаква несподелена любов. Но от друга страна, ако има наченки на желание за нещо повече, но страхът взима превес над чувствата, то трябва да изчакате. И в двата случая да разкриете чувствата си не е добра идея. Те най-вероятно ще шашардисат човека, когото обичате.

Сигурно си мислите „Ами, то тогава никога не е уместно да признаеш“. Напротив! За любовта е необходимо единствено търпение. Тя е като цвете. Посаждаме го, чакаме го да израсне. Радваме му се, когато цъфне, обичаме го и се стремим да го съхраним, когато прецъфти.

Всичко започва с „Обичам те!“. В този миг двама души стават двойка. С двете думи се полагат основите. Заради това трябва да вземете предвид изписаното дотук. Опитайте се да си представите какво би се случило, ако му/ѝ кажете. Съобразете се с чувствата на партньора си. Това е първият признак на истинската любов.

Подготви: Александър Градинаров