Докосни ме, това е толкова важно за мен

Докосни ме, това е толкова важно за мен

Докосването е най-лесният начин да се свържем с хората.

Този вроден инстинкт ни помага да общуваме без да е нужна и дума, а един жест е достатъчен, за да изразим тъга, съчувствие, любов и дори страх.

Замислете се колко пъти ви се е случвало да бъдете прегърнати, когато сте имали голяма нужда от това, и какво е било усещането, попадайки в прегръдките на любим човек. Да, нищо не може да се замени с топлината на емпатията, способна да стопи и най-ужасяващите страхове.

Докосването често е доста подценявано и свързвано единствено с израз на сексуално желание и онези похотливи ласки, за които не е точния момент да говорим сега.

Та, всъщност физическият контакт е изключително важен. Той ни придружава от първите глътки въздух и ни следва до края на живота.

“Когато се раждаме, ние сме сто процента зависими от грижите на някой друг, който да ни облече, нахрани, изкъпе, да ни държи в ръцете си, за да ни утеши. Всички тези дейности изискват допир”, казва Кори Флойд, професор по комуникации в университета в Аризона, който изследва как привързаността въздейства върху стреса и физическото функциониране.

Ето защо, ако едно бебе не е прегръщано и докосвано достатъчно, то расте по-бавно, вероятността мозъкът му да не се развие достатъчно се увеличава, а имунната система не е особено здрава. Освен това съществува голяма опасност в бъдеще то да развие психически проблеми.

Подобен проблем съществува и при възрастните.

При лишените дълго време от физически контакт хора могат да се проявят най-различни симптоми, сред които високи нива на стрес, неудовлетвореност от отношенията с другите, проблеми със съня, депресия и безпокойство. Те често имат усещането, че не са обичани и живеят с чувството на самота.

За съжаление пандемията от коронавирус се отрази именно на тази толкова важна част от общуването между хората, която постави пред изпитание милиони хора по света.

“Когато сме самотни, когато ни липсва способността да общуваме с хората по познат и успокояващи начини, се чувстваме уязвими и заплашени”, каза Флойд. В резултат на това ние ставаме “свръх-бдителни”, което повишава общия стрес, нарушава съня и потиска имунната система, допълва той.

Това е и една от многото причини заради които социалната изолация подложи на риск голяма част от хората, живеещи сами. Нездравото общуване без никакъв физически контакт и израз на любов и емпатия създава среда за редица психически проблеми, чието решение изисква време и стабилна подкрепа.

Но защо е толкова важно да се докосваме?

Допирът “кожа в кожа” е жизненоважен не само за психическото и емоционалното здраве, но също така и за физическото.

Когато човек е под голямо напрежение и се чувства притиснат от определени обстоятелства, тялото отделя хормона кортизол, който е известен повече под наименованието хормон на стреса.

Един от най-лесните начини той да бъде върнат в нормалните му нива и да бъде даден сигнал на мозъка да спре да го произвежда, е именно допирът от друг човек или по-точно прегръдката. Смятана за естествен антидепресант, тя веднага намалява тревожността, което от своя страна позволява на имунната система да заработи както трябва.

Също така прегръщането създава усещането за подкрепа и емпатия като по този начин неприятната ситуация изглежда по-малко страшна и нерешима.

Освен на хормоните, докосването има способността да улесни и други телесни функции, като например сърдечната честота и кръвното налягане. Чрез него биват изпращани сигнали до вагусовия нерв, известен още като блуждаещ, който от своя страна дава команда на нервната система да забави темпото. След тази команда тялото започва да се отпуска, а усещането за спокойствие се засилва все повече.

Чудно нещо е това да докосваме и да бъдем докосвани. То е един от най-мощните начини да изградим силна и здрава връзка с друго човешко същество, а също и да изразим емоция, която понякога е трудно да бъде описана с думи.

Никой не можеше да предположи колко трудно е всъщност да общуваме без физически контакт, преди появата на пандемията. Както повечето неща, с които сме свикнали, това толкова нежно допълнение към изразяването на емоция бе силно подценявана даденост.

За разлика от сега, когато страхът от допир е все още силна част от ежендевието ни, но няма да е все така, нали?

Подобни новини

Вашият коментар