Паркът в село Тутраканци обедини цяло село

Паркът в село Тутраканци обедини цяло село

Възстановяването на парка в провадийското село Тутраканци започва от началото на годината, когато кметски наместник става Веска Димитрова. Тя се завръща в селото след 40 години, помнейки го по друг начин – не такова, каквото е днес. Тогава паркът, който е с площ от 5 декара, е бил с алеи, пейки, люлки – един оазис в малкото село, който е събирал и деца и възрастни – малките за игри, големите за раздумка.

С годините мястото запустява, избуяват треви и храсти, пейки и люлки изчезват и никой не смее вече да отиде там. А паркът е обграден от големи кестенови дървета, под чиято сянка местните са присядали и в най-големите жеги.

Малко след като Веска Димитрова става кметски наместник се сменя и ръководството на местното читалище. Поемат го млади хора, които се впускат в общата кауза – възстановяване на парка, а от там и на цялото село.

Организират се и един ден отиват в парка, за да започнат разчистването. Още с включването на машините за рязане на храсти се разчува из селото и за няма и време се стичат хора отвсякъде. Да видят какво става. Така от 20 души в началото, в края на деня работа приключват над 40. Най-малките са на 10 години, най-възрастните на  80. Всеки помага с каквото и колкото може. Децата събират сухите листа, възрастните режат треви и храсти, събират всичко на куп, за да изхвърлят после на сметището.

И така два пъти седмично от 18.00 до 20.00 часа. След това правят разбор на свършеното и уговорка за следващото, което трябва да се направи. И всичко е доброволно, с общи усилия и без заплащане.

Това, което предстои е по-трудното – да се намерят пейки, беседки,  люлки и спортни уреди. За тях кметството няма пари, затова призовава, ако някой желае да дари. Може и да са стари, дори счупени. Местният дърводелец ще ги поправи и постави в парка.

Всички снимки са на Елена Велкова, председател на читалище “Надежда 1928” в село Тутраканци.

БНР

Подобни новини

Вашият коментар