Да се радваш на малките неща – Катрин от Фондация SOS

Да се радваш на малките неща – Катрин от Фондация SOS

Днес ви запознаваме с Катрин – един млад човек, който от ранна възраст е сигурен в своето призвание и го следва неотлъчно. Как обаче се е променил нейния светоглед след доброволческия ѝ проект и какво я вдъхновява – разберете в нейното интервю!

Здравей, как си?

Здравей. Добре съм, благодаря. Идвам от работа и после пак на работа.

Представи се с няколко думи!

Казвам се Катрин Арейби, от Варна съм. Завършила съм психология – бакалавър и магистър. Всъщност това е и хобито ми – психологията. Добре е, че по някакъв начин се обвързва с дейността, която извършвам.

Как реши да се насочиш към психологията?

Реших го още в девети клас. Тогава започна изучаването на философския цикъл, девети клас учихме психология. Оттам се запалих, беше ми много интересно и си казах „Това е, трябва да стана психолог някой ден“.

Разкажи ни за мястото, на което си доброволец.

Доброволка съм във фондация „SOS-семейства в риск“, в детския център, където работя с деца на различни възрасти, организирам свободното им време, което е доста. Всъщност, не е доста, тъй като те имат и много ангажименти около училище. В общи линии това е, работим с тях, задълженията ми се въртят около тях.

Винаги ли си искала да работиш с деца?

Не, никога не съм смятала, дори не ми е представлявало интерес. Аз съм си представяла, че работя с възрастни. Имах съвсем други интереси. Но един ден нещо стана и се оказа, че ми харесва да работя с деца.

Била ли си доброволец преди?

За първи път ми е.

Как реши да станеш доброволец?

Намерих обява в един сайт съвсем случайно, не съм си казвала, че искам да добрувам някъде. Търсих си работа, свързана с това, което съм учила. Видях обявата и кандидатствах за доброволка… и ето ме тук!

Какво научи по време на проекта си?

Когато работиш с деца научаваш по нещо ново не ежедневано, а може би ежечасно. Те са много интересни във всички възрасти. Няма да ни стигне времето да изредя всичко, което съм научила от тях.

Имаш ли любим момент?

Те са много и забавните, и драматичните моменти. Все пак работим с деца, които са имали трудности в живота, в една или друга насока. Много се радвам на това, че успяват по някакъв начин да се съхранят и да се радват на малките неща. Вълнуват се както всички други тийнейджъри от някакви основни техни теми, модерни в момента. Така е и с нашите деца, те не се различават по нищо от другите. Така че и хубавите моменти са много, ние постоянно се смеем и се забавляваме. Не мога да степенувам тези моменти, всичко е хубаво.

С какво се занимавате в свободното време на децата?

Сега, около училището, имаше един момент, в който бяха онлайн, тогава свободното време се изяваваше в писане на домашни и учене на уроци. Но все пак сме успявали да си намерим някаква пролука за нещо по-приятно. Иначе правим какви ли не неща. Играем игри, гледаме филми, излизаме навън и се разхождаме. Лятото дори често ходим на плаж. Много обичат да си говорят и да си споделят вълненията.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме отношението на децата към мен. То е знак за мен, че съм си свършила добре работата с тях. Това ми е достатъчно – да виждам обратната връзка.

Попречи ли пандемията на работата ти?

Както казах, с домашните имахме един момент, в който ни дойде нагорнище. В общи линии не мисля, че кой знае колко се е отразило. При нас си е динамично постоянно – с пандемия и без. Колелото се върти и ние с него.

Мислила ли си да направиш личен проект?

Честно казано, на мен индивидуална идея така и не ми дойде. Обсъждахме с другите доброволци към SOS да направим нещо заедно. Единия от доброволците даде много добра и интересна идея. Аз с удоволствие бих се включила към нейното развитие. Няма да я разказвам сега, защото не е моя, нека Габриел ви я разкаже.

Защо младите хора трябва да доброволстват?

Какво да кажа – много е хубаво да си доброволец. Наистина. Да добруваш някъде не е само да даваш от себе си безвъзмездно, много получаваш от това нещо. Аз получих много топлина, много силна енергия от тази работа и запознанството с много нови, различни хора. Добрувайте, хора!

Имаш ли идея какво ще правиш след края на проекта?

Да, имам идея. Както казах, психологията си е моето призвание и смятам да си вървя по този път. Иначе цели винаги има, приключва едната, отбелязваш си друга…

Кажи ни с три думи как би описала преживяването си?

Винаги ми е било много трудно да се изразявам в две-три думи, аз съм подробен човек. На първо място “опит”. Това смятам, че е най-важно. Опит, предизвикателство и вдъхновение.

Подобни новини

Вашият коментар