Тъжно е, но се очертават служебна победа и нов мандат на Румен Радев. С фактическото (съ)участие на ГЕРБ. И други партии.
Два месеца преди предизентския вот няма конкурент на настоящия държавен глава, обявен от Борисов за диктатор.
„Ще кажем името до три седмици“, разтръби Томислав Дончев. Три седмици означава октомври. Това е пълно безумие. Безидейност, за която няма логично обяснение… освен договорка. Договорка между ГЕРБ и Радев под диктовката на едно посолство, например, което ни бърка с колония.
На кого друг му се струва, че бившите управляващи неподхождат сериозно към надпреварата за президент? Че са хвърлили кърпата? Че оставят нарочно Радев сам на терен? Че въпросът е не дали Радев ще спечели, а дали ще спечели още на първи тур? Че няма да е сензация, ако роденият с танталови мъки претендент на ГЕРБ остане трети?
Припомняме, че през 2016г. Цецка Цачева бе издигната само месец и четери дни преди изборите. По никакъв начин не успя да разгърне кампанията си. А БСП посочи Радев четери месеца по-рано, след честни вътрешнопартийни избори, след широка дискусия.
Сега историята мазохистично се повтаря. Сякаш Борисов отказва да поправи грешката си.
Какво се случва в момента? Сред демократично мислещите българи цари разочарование. Активът на ГЕРБ е напрегнат и се лута. Вместо вече да се е хвърлил мобилизирано в надпреварата, се е отдал на врачуване. Объркано е даже ръководството на партията и това си личи по взаимно противоречащите анонси на фронтмените в различни телевизии, които го усукват по килифаревски. Из медиите, като в лотария, хвърчат имена на достойни българи проф. Балтов, проф. Близнашки, Петър Стоянов, генерал Мутафчийски.
Чудесни варианти сами по себе си, но кой ли от тях би се навилда „скочи“ след като ще разполага с някакъв си месец за кампания? Месец, в който мнозина изобщо даже няма да научат, че Радев най-после се е сдобил със съперник.
Едва ли тези печално похарчени мъже ще се хвърлят в подобна авантюра колкото да накърнят репутациите си. Да не са опитни зайчета? Вече е фатално късно. Навлизаме в произвола на импровизациите. Моментът бе изпуснат страхът надделя.
Петър Стоянов, личност от историята, от друг век, принадлежаща на миналото…Но Петър Стоянов бе номиниран за президент от СДС в средата на 90-те след вътршен вот срещу не друг, а д-р Желев. По американски образец, в градация. А сега някой разчита да го измъкне в последния момент, все едно от ръкава на фокусник.
Направо тогава БСП да вади Първанов. За реципрочност.
Не е за вярване колоо елемнтарно подхождат към толкова ключова мисия уж опитните и отговорни лидери на ГЕРБ. Това бе най-важната им битка и тя трябваше да започне много отдавна. Тази битка се нуждаеше от умна и дългосрочна стратегия, от прозрачност, от процедура, може би от Инициативен комитеъ, а не от тупане на топката до последния момент. Или докато на някого му дойде кефът.
Кандидат за президент обявен месец преди вота?! Наистина ли си вярват, че ще има време да аргументира програмата и екипа си? Да бъде разпознат? Да влезе в дебати и начертае алтернатива? Какъв трябва да бъде този човек, за да успее срещу фаворита Радев, който разполага цялата държавна машин, с изпълнителната власт, с монопола на пропагандата, а и контролира машините?
Васил Левски, Иван Вазов, Николай Хайтов? Има ли Борисов такъв?
Що за наивност… Що за алогизми, които ГЕРБ ни сервира всеки ден през различни говорители: кандидатър вече е определен; имаме двама кандидата според датата на изборите;имаме трима кандидати; кандидатът ще е с очила и висок, но няма да е Митов, тепърва започваме дискусия сред структурите; младежите да предлагат; Петър Стоянов би бил добър кандидат; Петър Стоянов е идеалният кандидат, но трябва ново лице…
Инфантилизъм, маскиращ неувереност и липса на концепция. Не е това начинът да се сломи Радев, „льотчикът“ вече черпи. А е и израз на неуважение към избирателя, който се нуждае от време, за да прецени. Няма смисъл да споменаваме колко по-рано са ясни конкурентите за Белия дом в Щатите или за Елисейския дворец във Франция.
Тук я карат, все едно решаваме за домоуправител на входа.
Борисов още си вярва, че магаре да посочи, неговите хора послушно ще гласуват.
Освен ако… Освен ако бъдещият държавен глава на България не е номиниран в една друга държава. И ние сме просто зрители на поредния бутафорен цирк.
В тази ситуация далеч по-почтено би било да не харчим грешни народни пари за безмислени избори, а да преназначим технически Радев. Игрите на демокрация взеха да ни излизат твърде скъпо.
ПИК
Вашият коментар