НА СЕЛО в Нова Шипка

НА СЕЛО в Нова Шипка

Нова Шипка е малко кокетно селце в Община Долни Чифлик, намиращо се Камчийската долина и сгушено в прегръдката на красивите вековни гори. Намира се на 60 километра от Варна, а населението му наброява малко над 200 души.

За уникалната природа в Нова Шипка само бях чувал. Още с влизането в селото, се убедих с очите си колко е красиво. И зелено. Направи ми впечатление тишината и спокойствието по улиците, голяма част от които бяха асфалтирани. Така стигнах до сградата на кметството, в която се помещават още пощата, читалището и пенсионерския клуб „Нова Шипка”. Всъщност, клубът не е пенсионерски, а е за всички в селото. Това ми каза с усмивка кметският наместник Николинка Николова, която е на тази длъжност от близо 4 години.

Докато разговаряхме с кметския наместник Николинка Николова, започна и традиционната седмична сбирка на клуб „Нова Шипка”. Заради пандемията, хората се събират пред кметството, въпреки че си имат голяма зала. На сладка раздумка, до отрупаната маса с вкусни мезенца и сладкиши, с кафенце, безалкохолни и не толкова безалкохолни наптики, хората си говореха и се забавляваха. Запитах се, колко му трябва на човек да е щастлив?

След като се почерпихме с хората от местния клуб „Нова Шипка” пред кметството, ме поканиха да вляза вътре в залата на клуба. Първоначално е бил клуб на жената, после е станал пенсионерски, но от известно време е само клуб „Нова Шипка”, който събира и стари и млади. Още на входа има голямо пано със снимки от празненствата и събиранията – с повод и без повод. Хората тук наистина умеят да се забавляват и да почитат всички традиционни български празници.

Освен с красивата си природа, село Нова Шипка се гордее и с богатата си история.Тя е свързана с Руско-турската освободителна война и епичните битки, които са се водили в село Шипка, област Казанлък. След неговото опожаряване, група шипченци тръгват на юг за да търсят земя, да работят и да изкарват прехраната си. Така стигат до плодородната земя по поречието на река Камчия в близост до днешното село Гроздьово, което се намира само на няколко километра. Там е имало черкезко селище, носещо името „Кесара”, а земята е била свободна. След като получават разрешение от местната власт, около 1880 година, шипченци основават село Нова Шипка. Малко след това, жителите решават да построят и православен храм. Той е съборен по време на комунизма, а през 2010 година на негово място е издигнат нов параклис. В двора на му виждам голяма камбана – единствното останало нещо от старата църква.

 

На входа на параклиса „Св. Св. Кирил и Методий ме посреща Иванка Неделчева. Дълги години тя е отговаряла за неговата поддръжка, преди да продаде къщата си в селото и да заживее във Варна.

Една от иконите в параклиса е дело на Соня Димитрова, която е преподавател по изобразително изкуство в близкото село Гроздьово. В свободното си време тя се занимава с иконопис, а жителите на селото разказват че има златни ръце.

По време на обиколката ми там се срещнах и с един от най-възрастните жители – 88-годишният Костадин, или както хората го познават като Дядо Дико.Той е роден в Нова Шипка. Бил е футболист и е играл рамо до рамо с легендарния Георги Димитров-Червения. За историята на своя род и трудностите през които е преминал, разказа и дядо Дико.

Дядо Дико не е най-възрастният жител на селото. Той е роден през 1933 година, но каза че в Нова Шипка има двама човека, които са родени преди него. Както и кметският наместник Николинка Николова сподели по-рано, в селото преобладава предимно възрастно население. Дали заради красивата природа или чистият въздух и спокойствието, в последните две години, селото става все по-привлекателно за младите хора и за чужденците. В близост до кметството се намира къщата на двама руски граждани, които обаче са се върнали за малко в Русия заради визови проблеми. Виктор и Борис участват активно в подобряването на живота в селото, а едно от техните твоения е прекрасната пейка, която видях в близост до параклиса. Тя се нарича „Пейката на щастието”.

Пейката се намира във високата част на селото, а гледката оттам е пленяваща.Човек като седне и не му се става. Аз обаче станах и се срещнах с председателя на местното читалище “П.Р.Славейков” Стефан Стойчев. Именно той ми каза, че все по-често тук се заселват млади хора.

Жителите, с които се срещнах в Нова Шипка ме изпратиха по същия начин, по който ме посрещнаха – топло, с усмивки и обещание за нови срещи. Тръгвайки обратно към Варна, се сетих отново за онази симпатична пейка на щастието. Помислих си, че неслучайно е наречена така, защото хората тук са щастливи, въпреки трудностите и предизвикателствата в ежедневието. Щастливи са, защото са сплотени и задружни и умеят да се радват на малките неща.

Подобни новини

Вашият коментар