Нова евродиректива стоварва още тежести и разходи за фирмите

Нова евродиректива стоварва още тежести и разходи за фирмите

Компании с над 50 души персонал трябва да назначат специален служител да събира и разглежда сигнали за законови нарушения

Нова европейска директива ще натовари с поредни разходи и главоболия голяма част от фирмите в България. След като преди три години бизнесът бе принуден да пише планове и процедури за изпълнение на затегнатите мерки срещу прането на пари и за въвеждането на Европейския регламент за защита на личните данни GDPR, сега Брюксел стоварва нова директива – за защита на лицата, сигнализиращи нередности на европейското законодателство.

 

Тя задължава всички фирми с над 50 души, наред с държавните и общински организации, да създадат канал за подаване на сигнали за законови нарушения в самата фирма, а специално назначен служител да координира тези сигнали да получат разрешение, включително и да бъдат изпратени към съответния контролен орган – прокуратурата (ако има съмнение за престъпление), НАП или някой регулатор, който наблюдава съответния пазар.

 

Възможните нередности, от които може да се жалват служителите на компаниите, са най-разнообразни – от корупционни обществени поръчки, през предлагане на опасни стоки и услуги, подвеждане на потребителите, данъчни и осигурителни измами, замърсяване на околната среда до тормоз на работното място.

 

Според директивата назначеният “координатор” на сигналите за нарушения има няколко задачи – в 7-дневен срок да информира подателят, че е получен сигнала, да го проучи и ако трябва да изисква допълнителна информация от подателя, да сезира ръководството и съответните контролни държавни органи, и в срок до три месеца да извести подателя какво се е случило с неговия сигнал.

 

Работодателите от своя страна трябва да изгради такъв механизъм за подаване на сигнали за нередности във фирмата, така че всички служители да имат достъп до него, както и да се гарантира конфединциалност на самоличността им. Сигналите може да бъдат подавани писмено по пощата или електронно на е-mail адрес, по телефон, или пускани в специална кутия.

 

Най-важното е, че директивата задължава страните членки да създадат необходимата законова защита на “информаторите”, т.е. те да не бъдат уволнявани или за тях да няма негативни последици в работата, само заради това, че са сигнализирали за законови нарушения.

 

Изненадващо е, че директивата е влязла в сила в края на октомври 2019 г., без да предизвика обществен интерес, а в края на тази година – 17 декември, изтича двегодишният срок, в който страните-членки трябва да я транспонират в местните законодателства. Първи – от началото на 2022 г., трябва да започнат да я прилагат големите фирми с над 250 души персонал. Средните предприятия с персонал от 50 до 250 души имат гратисен период до 2024 г.

 

За нея се научи тези дни, след като фирми за подбор на персонал алармираха, че на пазара се появява нов тип професия, свързана с нова европейска директива. В социалните мрежи веднага се надигна възмущение трябва ли да се защитават “доносници” и каква точно ще е ролята на координаторите на сигналите.

 

Българските власти също не повдигат въпроса за новите изисквания пред държавните и общинските структури и частните фирми. Правителството безнадеждно закъснява с транспонирането на директивата. До 17 декември страната ни трябва да е приела специален закон за защита на лицата, сигнализиращи нередности, но към момента Министерството на правосъдието не е готово с такъв проект. Дори и да успее да го изработи, не е сигурно дали ще има парламент, който да го гласува до края на годината.

 

Оказва се, че и без да имат политически кризи и няколко избори в годината, голяма част от другите европейски държави също не са готови с прилагането на директивата. Ковид-кризата и желанието да не се товари точно сега излишно бизнеса с нови административни тежести и разходи, може да е добро извинение Брюксел да удължи гратисния период или поне да не налага санкции за неизпълнение на директивата. На това явно се надяват и българските власти.

 

Много от детайлите по прилагането на директивата са в ръцете на националните правителства как те ще разпишат законовите текстове. Така например няма конкретни изисквания към координаторите по сигналите – новите длъжности в компаниите. Те все пак трябва да бъдат достатъчно компетентни и да познават компанията, за да разглеждат такива случаи. Затова се очаква с тази задача да се заемат юристите от правните отдели, специалистите по човешки ресурси, възможно е и служителят, който отговаря за GDPR. Тази функция може да се възложи и на външни консултанти, каквато практика вече има именно с GDPR.

 

Трябва да се отбележи, че големите компании, банките, дружествата на международните корпорации у нас едва ли ще срещнат трудности, защото от няколко години са изградили подобни схеми за докладване на нарушения на законодателството и разполагат с необходимите кадри. В много от големите фирми у нас, особено тези с чуждестранно участие, има така наречените comрliance officers, чиято задача е много сходна с тази от директивата.

 

Проблемът ще е със средните предприятия – за тях при всички положения новата директива означа допълнителни разходи, повече бумащина и заплаха за солени санкции, ако нещо не бъде изпълнено, както трябва. Какви ще са санкциите за работодатели, които не внедрят схемата за подаване и разглеждане на сигнали за нередности и не определят отговорници за това, ще се решава от местните правителства.

Подобни новини

Вашият коментар