Страните от Западните Балкани отдавна се стремят към ЕС, само че Брюксел не проявява голямо желание за разширяване, пише в статията си за Al Jazeera политологът Димитър Бечев. Авторът отбелязва, че сега ЕС влага всичките си сили в борбата с пандемията, политиката в областта на климата и укрепването на еврозоната и не може да се разсейва от други задачи. Освен това присъединяването на нови членове може да дестабилизира ЕС в момент, когато Европа трябва да се конкурира със Съединените щати и Китай.
Всички страни от Западните Балкани възнамеряват да изведат отношенията си с ЕС на ново ниво, пише в статията си за Ал Джазира политологът Димитър Бечев. Идеята за разширяване на ЕС обаче не срещна силен ентусиазъм в „стара“ Европа: лидерите на европейските страни предпочетоха да говорят за ангажимента си към „европейската перспектива“ на Западните Балкани, ала не и за разширяването.
В заключителната декларация от срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе на 6 октомври тази година, обаче беше включена клауза за ангажимента на ЕС към „процеса на разширяване“, пише Бечев. Както отбелязва политологът, тази точка е заслуга на Словения, която беше домакин на срещата на върха: но самият факт, че Словения отбеляза това като голям успех, подсказва, че процесът на разширяване на ЕС е в криза.
В рамките на ЕС няма съществено желание за присъединяване на нови членове, отбелязва авторът. Съгласно някои съобщения, по време на своето председателство на Съвета на ЕС Словения се опита да прокара ангажимент да се приеме поне една страна до 2030 г., но това предложение не намери подкрепа.
Черна гора постигна най-голям напредък по пътя на интеграцията в ЕС, но и в нейния случай не се вижда краят на процеса, пише Бечев. Сърбия не е постигнала напредък от декември 2019 г., присъединяването на Северна Македония е блокирано от България.
Косово и Босна са още по -малко обещаващи: освен това Косово все още е част от Шенгенската зона. Създава се чувството, че Европа държи региона на разстояние, като от време на време разказва празни приказки за разширяването на ЕС, пише политологът.
Не е трудно да се разбере защо ЕС не се стреми към разширяване, пише Бечев: сега тенденцията в общността е насочена към консолидация. Брюксел хвърли всичките си сили в борбата с пандемията, укрепването на еврозоната и политиката в областта на климата: няма време за други неща.
Както отбелязва авторът, ако ЕС иска да устои на конкуренцията със САЩ и Китай, той трябва да се засили отвътре, а приемането на нови страни може да усложни този процес. Освен това някои експерти считат, че Брюксел става по-предпазлив и сдържан, наблюдавайки пример а от други разширения: например Унгария и Полша, които се присъединиха към ЕС, в крайна сметка се превърнаха в активни евроскептици.
Превод: ЕС
Вашият коментар