Нови закони, структурни промени и замразяване цената на тока след първия ден преговори за правителство

Нови закони, структурни промени и замразяване цената на тока след първия ден преговори за правителство

Първите разговори във вторник на екипи от “Продължаваме промяната” с БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” бяха за енергетиката, икономиката, транспорта и съдебната система.

Всяка от дискусиите приключваше с два списъка. В единия се записваха всички общи виждания по които няма съществени различия, а във втория – какви детайли трябва да бъдат изчистени от експертите на партиите.

Енергетика

Четирите преговарящи партии постигнаха съгласие по някои енергийни теми днес, по време на дискусиите за коалиционно споразумение за бъдещо правителство.

Една от точката, по които партиите се обединиха, е, ако има повишение на цените на електроенергията, да се разшири обхватът и размерът на съществуващата схема за енергийни помощи. Това трябва да стане факт още през януари.

Другата точка, по която има съгласие, е за възможността да има изравнена сметка на годишна база и спиране на доставките след втора неплатена месечна сметка. Топлоенергията е извън този обхват.

От централния бюджет ще се подпомага плащането на сметките на държавните и социални учреждения, но само това, което те не могат да платят от техните бюджети. Това се прави заради повишението на цените на електроенергия на едро. Ще се проучат и възможностите за връщане на бюджетните организации на регулирания пазар на електроенергия. Постигна се съгласие и по отношение на промяна на правилата на търговия на енергийната борса и да се насърчат дългосрочните договори. Има различни варианти за компенсиране на бизнеса за по-високите цени на електроенергията. Ще се въведе схема за подпомагане на бизнеса.

Повечето от участниците в дискусията са съгласни да има облагане на свръх печалбите. Румен Овчаров от БСП счита, че дори и да не се направи, ако се сложи като точка, може да послужи като аргумент за предоговарянето или по-ранното прекратяване на т.нар. американски договори.

Всички партии имат съгласие да се направи одит на държавните енергийни дружества и, ако има нередности, да бъдат установени и дадени на компетентните органи.

Ще се изготви официална дефиниция на понятието „енергийна бедност“. Това ще бъде направено от социалното министерство. Партиите имат съгласие за плана за преодоляване на енергийната бедност и през 2022 г. да се завърши строителството на интерконектора с Гърция.

Ще се направи и преглед на договорните отношения за покупка на природен газ с оглед постигането на диверсификация на източниците, най-ниска цена и гъвкавост. Това ще се прави регулярно на експертно ниво. Ще има шестмесечен преглед на договорите.

Комисията за защита на конкуренцията ще разследва картелите, но ще бъде сменен съставът и ще се увеличи експертният потенциал на комисията. Ще се извърши реформа за начина на финансиране на проектите за енергийна ефективност.

От ПП вярват, че България трябва да остане ядрена държава. Това е елемент от националната сигурност, независимо от енергийната сигурност. От тази гледна точка, когато реакторите в Козлодуй ще излязат от експлоатация, няма как България да остане без ядрена мощност. От ПП твърдо смятат, че страната ни не трябва да остава без ядрена енергетика. Другият въпрос е доколко може да се удължи ресурсът на съществуващите реактори и икономическата обоснованост от нови мощности преди излизането на текущите реактори от експлоатация. От ПП считат, че най-доброто и най-евтиното място е Козлодуй, но за целта ще бъде направен експертен анализ. Партиите дълго обсъждаха как да точно формулират тази точка. В крайна сметка всички се съгласиха да бъде записано, че ще се направи независим предварителен експертен анализ, който да е публичен и на база най-ниска цена и време за изграждане.

Ще се запази комплексът „Марица изток“ и ще се преговаря с ЕС за максимално удължаване на живота на енергийните му мощности. В следващите шест месеца ще бъдат разработени списък от алтернативни проекти за запазването на „Марица изток“ като енергиен комплекс.

Всички точки, по които има съгласие, ще се прецизират, а тези, по които не е постигнато съгласие, ще се обсъдят още веднъж. Освен това по-спорните въпроси ще бъдат дискутирани и от лидерите на партиите.

Икономика 

„Очаквах, че ще имаме съответствия, а ние всъщност имахме допълвания, което беше най-добрият начин, когато общият резултат е повече от индивидуалния„. Така съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков обобщи резултатите от дискусията по темата „Икономика“ с БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Тези мерки са общи цели на всички ни, допълни той. Консенсусните мерки по глава „Икономика“ ще бъдат обобщени в кратки срокове и ще бъдат изпратени за съгласуване на политическите формации, участвали дискусията, след което на работна среща те ще бъдат окончателно оформени в документ по тази тема, обясни Петков.

В началото на обсъжданията Петков апелира към участниците в дискусията за отказ от лобистки схеми за частни интереси, които не могат да се оправдаят през публичния интерес, от тайни преговори и гарантиране на нулева корупция. „Време е да прекъснем политическите инвеститори“, заяви Петков.

Сред допирните точки между формациите Петков изтъкна намаляването на административната тежест, преодоляването на последствията от кризата заради пандемията чрез ускоряване на ваксинацията по демократичен начин, използване на потенциала на индустриалните зони с функция на предприятия, които могат да докарат добавена стойност, обвързване на науката и бизнеса с ясни стимули за тази цел. Петков изтъкна и необходимостта от използване на потенциала на българите в чужбина за икономиката ни, както и да има финансово подплътена държавна политика в подкрепа талантливи българи и за връщането сънародниците ни, които учат в чужбина.

От „Демократична България“ заявиха, че тяхната цел е да имаме икономика на високата добавена стойност, която се постига чрез развитие на иновациите, повишаване на конкурентоспособността, развитие на човешкия капитал, благоприятна административна и бизнес среда. Предлага се ребрандиране на България като инвестиционна дестинация, както и ускорено подобряване на управлението на държавните предприятия.

Сред краткосрочните мерки от „Демократична България“ посочиха да отпаднат всякакви ограничения върху бизнеса заради пандемията, което те обвързаха с ускорена ваксинация. Друга временна мярка е поемане на осигуровките от държавата за известен период от време за затворени или ограничени бизнеси и за бизнеси, които отварят нови работни места, продължаване и подобряване на ефективността на мерките „60 на 40″ и „80 на 20“.

От ключово значение е реформата в администрацията и пренастройването й да подпомага бизнеса при изпълнението на регулациите, а проверката на спазването им да не е по субективни критерии, а базирано на съответните алгоритми. „Сто пречки за сто дни“ е предложение на политическата формация за преглед и отпадане на най-големите пречки за бизнеса след консултации с деловите среди. От „Демократична България“ акцентираха върху необходимостта от преглед на държавните предприятия, в това число като се прецени кои от тях могат да бъдат приватизирани, да има задължително публично-конкурсно начало за членовете на управителните тела на тези дружества, пълна и редовна публичност на финансовите резултати на акционерните дружество, а когато предприятието има социална функция, задължителното да се отчита постигането й.

За „Демократична България“ е важно да се направи преразглеждане на холидговата архитектура на българската държава – Държавната консолидационна компания и Българския енергиен холдинг.

От „Има такъв народ“ поставиха като основен приоритет постигането на иновативно и природосъобразно възстановяване на стопанската дейност на страната, а ресурсите на държавата да се използват ефективно и прозрачно за хората. Сред краткосрочните мерки от партията акцентираха върху разрешаването на проблема с инфлацията, като се предлага правителството да зададе ясна цел за инфлацията, която да отразява нейната перспектива, да стават ясни причините защо тя се е отдалечили от зададената цел или се очаква да се отдалечи. Като целта е да се предприемат мерки в отговор на инфлацията чрез инструментариума на паричната политика. От политическата формация залагат също и на структурната реформа за повишаване на възможностите на всички части на България, на преход към екологично устойчива икономика.

На макроикономическо ниво основната цел за България според ИТН е постигането на последователно и устойчиво икономическо развитие. Това преминава през добра нормативна среда, ефективна и ефикасна публична администрация, конкурентоспособност и ресурсна обезпеченост, преодоляване на междуфирмената задлъжнялост чрез ускоряване на процеса по несъстоятелност и ликвидация. Друго предложение на ИТН е с промяна в Търговския закон да се позволи създаването на нов вид дружество, което да дава по-голяма гъвкавост на стартъпите, както и да има известни данъчни стимули за стартиращите предприятия при определени условия. Въвеждане на мълчаливото съгласие, промяна в Закона за обществените поръчки, с която да се осигури по-голямата им прозрачност и проследимост при дефиниране на критериите за обществените поръчки, също бяха сред предложенията на ИТН.

От партията предлагат също и да има тестов период при промяна на дадена нормативна уредба, промяна в Закона за концесии и преразглеждане на сегашните концесионни договори, за да има оптимална съпоставимост при отдаване на природните богатства с европейските. Предлага се също и да се въведе обслужването на едно гише в администрацията, както и да има дигитална платформа, където фирмите на база критериите на собствения си бизнес да намерят подходящите за тях програми за подкрепа.
От ИТН предлагат да се предвиди възможност за оставане на част от данъците в общините, изграждане на регионална стратегия за хармоничното развитие на регионите, повишаване мобилността и свързаността на малките населени места, също бяха сред предложенията на партията на днешната дискусия.

От ИТН са съгласни с предложението на ПП за преобразуването на Министерството на икономиката в Министерството на икономиката и иновациите. Предлага се да има Агенция за управление на данните, като целта е да има например отворени данни в публичния сектор и внедряване на електронно правителство, стъпило на единните стандарти за данни. За ИТН е важно и да се намери връзка между иновациите и отбраната, като се предвиди създаването на регионален център за стимулиране на връзка между тях.

За БСП икономиката на България трябва да е базирана на знанието и на високата добавена стойност, тя трябва да има реален растеж, който да води до увеличаване на доходите. Нужен е и нов подход за иновациите. Основни приоритети в икономиката за социалистическата партия са: насърчаването на инвестициите, борбата с корупцията, подкрепата за малките и средните предприятия, подобряването на бизнес средата, насърчаването на износа и иновации и ефективното управление на държавните дружества към Министерството на икономиката. Тези цели ще бъдат постигнати и чрез ефективното използване на еврофондовете и по националния План за възстановяване и устойчивост. Предложено беше към Министерството на икономиката да има публичен регистър на лошите и добрите административни практики . Друг акцент от предложенията на БСП бе към парламентарната икономическа комисия да има обществен съвет, който да изследва проблемите в и пред икономиката, Съветът трябва да направи дългосрочен анализ и да предложи съответни решения. БСП подкрепя идеята за налагане на държавата като основен регулатор и собственик на активи от ключово значение за националната сигурност на страната – например БДЖ. От БСП са срещу приватизацията на Българската банка за развитие и срещу концесионирането на пътищата.

За социалистическата партия е важно икономическата програма на страната да осигурява догонващ средноевропейския икономически растеж, което трябва да стане на поносима социална цена. ББР не трябва да раздава пари на случаен принцип и „на калпак“, а на базата на приоритетни обективни принципи, смятат от БСП. Акцент беше поставен и върху функцията на индустриалните зони, които според БСП не трябва да са складове, а зони за индустриално производство, като складове да имат само фирмите, които произвеждат нещо

От БСП акцентираха и върху необходимостта от специално внимание върху микро- и малките фирми, като изтъкнаха, че за последните три години са били приети 12 закона, които са утежнили работата им. Предложено бе и намаляване на ставката на ДДС за стоките от малката потребителска кошница / стоките със социално значение/ от 20 на 9 процента за една година.

Правосъдие

Малко след 15:00 ч. започнаха преговорите между ПП, ДБ, ИТН и БСП за постигане на коалиционно споразумение по тема „Правосъдие“. От страна на ПП участваха Кирил Петков, Лена Бориславова, Никола Минчев, Петър Кьосев и Рена Стефанова. БСП бе представено от Иван Иванов, Крум Зарков, Таня Найденова, Филип Попов и Явор Димитров. От ИТН представителите бяха Александър Рашев, Андрей Михайлов, Ива Митева и Радостин Василев. А от страна на ДБ участваха Атанас Славов, Иван Велов, Иван Димитров и Надежда Йорданова.

Искане на оставка на главния прокурор, закриване на специализираните съд и прокуратура и реформа на КПКОНПИ – това бяха част от приоритетите, около които се обединиха представителите на „Продължаваме Промяната“ /ПП/, „Демократична България“ /ДБ/, „Има такъв народ“ /ИТН/ и „БСП за България“ при преговорите.

Участниците в срещата се обявиха за реформа на Висшия съдебен съвет с конституционна промяна, каква да бъде тя – ще се обсъжда допълнително. Те имат съгласие и за промяна на правомощията на главния прокурор. Ако е за промяна на правомощията на прокуратурата, трябва да се обмисли допълнително, коментира Крум Зарков от БСП.

Относно реформата на антикорупционната комисия предстоят допълнителни дискусии дали КПКОНПИ да бъде разделена на две комисии и дали звеното за противодействие на корупцията да се върне в ДАНС. Четирите политически сили се разбраха за отчетност в Народното събрание във връзка с борбата с корупцията, като допълнително ще се решава дали да има постоянна комисия или подкомисия. Важно е да покажем и на останалия свят, че това ни е в момента огромен приоритет, коментира лидерът на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков.

Политическите сили се обявиха и за отпадане на кариерните бонуси на членовете на ВСС и ограничаване на командироването на магистрати, въвеждане на електронно правосъдие, намаляване на съдебни такси за гарантиране на достъп до правосъдие, промени в Закона за обществените поръчки и създаване на закон за частния фалит.

Четирите политически формации се разбраха да започнат процедурна подготовка за избор на членове на Инспектората на ВСС, като сложиха 2-месечен срок за представяне на кандидатури. Те ще работят и по приемането на законодателство за санкции в случаи като тези по закона „Магнитски“.

„Постигнахме доста добър напредък около мерки, които трябва да бъдат предприети – някои доста конкретни, други – по-общи, които в следващите дни ще прецизираме“, каза в края на срещата Лена Бориславова от „Продължаваме Промяната“.

„Точно това е духът, който искам да постигнем оттук нататък“, коментира и Кирил Петков. Имаме общи цели, те са ужасно много, както виждаме, посочи той и обобщи, че днес са демонстрирали как могат да работят заедно и конструктивно.

Транспорт

С акцент върху пътната безопасност преминаха и преговорите, водени в сектор „Транспорт“. Поредният от серията разговори, водени от експерти на политическите формации по секторни политики, започна с минута мълчание в памет на жертвите от тежката катастрофа с автобус на магистрала „Струма“, отнела десетки човешки животи. Именно това стана и причината участниците да поставят в основата на обсъжданията безопасността на движението по пътищата и нуждата от административни и законови промени в тази посока.

Първи представиха концепцията си в сектора от „БСП за България“, настоявайки за изработването на изцяло нов Закон за движение по пътищата, който да бъде приет от следващия парламент. Експертът на партията по темата на пътната безопасност и автомобилен състезател Крум Дончев очерта основните предложения, сред които бяха одит на съществуващата пътна инфраструктура в страната, както и прехвърлянето на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ от Министерството на регионалното развитие в Министерството на транспорта. За разлика от останалите предложения обаче, идеята за структурни промени в АПИ не срещна одобрението на някои от другите формации, които оставиха въпроса отворен и отложиха политическото решение за него.

Задължително обучение на децата по пътна безопасност още от предучилищна възраст, както и промяна на методиката за подготовка на водачите също бяха сред предложенията на БСП.

Единен контролен орган да се грижи за пътната маркировка, тъй като лошото й състояние на много места в България е сред основните причини за възникване на произшествия, поискаха от своя страна представителите на „Има такъв народ“. По време на разговорите от партията настояха още за търсене на законодателни промени, които да ускорят отчуждаването на имоти, проектирането и строителството на магистрала „Хемус“.

Нови стандарти в поддръжката на пътната инфраструктура; въвеждането на електронни системи при управлението на трафика; електронно връчване на актове и фишове за нарушения и автоматични измервателни станции за контрол над тежкотоварния трафик. Това бяха част от предложенията, отправени от представителите на „Демократична България“. От партията заявиха още, че ще настояват и за промени, които да прекратят широко използвана практика на ин-хаус възлагането при изграждане на инфраструктурни обекти, които определиха като порочна. Те ще настояват и за одит на ТОЛ-система и преизчисления на таксите.

Между 30 и 50 км/ч да се повиши скоростта на движение на стоките и товарите в страната, както и да се подобри свързаността със съседите ни – тези цели си поставиха от „Продължаваме Промяната“. Според съпредседателя на формацията Асен Василев всички фериботни връзки на река Дунав трябва да станат мостове, а при Русе да се изгради втори мост.
Сред обсъждан
ите теми бяха още изграждането на тунел „Петрохан“, тунел под Шипка, директна жп връзка София – Видин, изграждане на пътната връзка Истанбул – Бургас – Варна – Констанца и други потенциални обекти от пътната инфраструктура. Партиите намериха някои допирни точки около идеята за нова морска стратегия на България, поставянето на акцент върху железопътния транспорт и проверка на концесионния договор на летище София.

Подобни новини

Вашият коментар