ESG – Environmental, Social and Governance – зад тази абревиатура и това понятие стои разбирането и прилагането на нови екологични, социални и управленски политики, свързани с устойчивото развитие на бизнеса и на икономиката. Предстои да видим дали то не е поредната мода, която по още по-изискан начин ще „опакова“ проблемите, без да ги реши.
Световният океан днес е пълен с пластмаса, а вече и с отпадъците от противодействието на пандемията. Ресурсите се използват безмилостно и безразсъдно. Фирмите и корпорациите се надпреварват в постигането на все по-високи финансови резултати, без оглед на изчерпаемостта на природните богатства и без мисъл за утре. Голяма част от нещата, които се объркаха, са предвиждани още през миналия век от един нестандартен икономист Ернст Фридрих Шумахер, разработил теория за „будистката икономика“. Той е сред първите, които предупреждават, че съвременното производство има неустойчива формула, защото е твърде разточително за околната среда и невъзобновяемите ресурси. Шумахер критикува политиците, които измерват успеха с нарастването на БВП, независимо от това как расте и каква действителна полза носи.
Практическо действие
Снимка schumacherinstitute.org.uk
Ернст Фридрих Шумахер (16 август 1911 – 4 септември 1977 г.) е германско-британски икономист, статистик и философ. Той е известен със своите виждания за създаването на по-удобен за хората свят, характерен с децентрализация и подходящи технологии. Бил е главен икономически съветник на британския Национален съвет за въглища от 1950 до 1970 г. През 1966 г. заедно със съмишленици основава Intermediate Technology Development Group (ITDG), която през 2005 г. се преименува на Practical Action (Практическо действие). Целта е била да приложат в реалния живот своята философия за развитието. Скоро след създаването на ITDG стартират техническа консултантска услуга и независима издателска дейност. Последователите на Шумахер казват за него: „Той вярваше в решения, подходящи за контекста и средата, предоставящи на хората умения и знания, за да променят ситуацията си, икономически системи, които работят за всички, и живот в рамките на пестеливото използване на ресурсите на планетата. С годините надградихме фокуса си върху прагматични, холистични и системни подходи за справяне с бедността. И докато вижданията за развитие се промениха, основополагащите вярвания на Шумахер все още ни движат и стават по-актуални. В Practical Action вярваме, че малкото има силата да промени голямата картина. Убедени сме, че обществата и икономиките има как да работят в полза на всички. С изобретателност и сътрудничество всяко предизвикателство може да бъде надвито“.
Малкото е красиво
Новаторската книга на Шумахер „Малкото е красиво“ (Small Is Beautiful) е публикувана през 1973 г. и предизвиква световен интерес. Тя е класирана от Литературната притурка на Times сред от 100-те най-влиятелни книги, публикувани след Втората световна война. „Малкото е красиво“ – този бестселър е определен от Ню Йорк Таймс и сп. Tайм като „Еко Библия“. Книгата учи, че икономическият растеж трябва да бъде отговорно балансиран съобразно нуждите на общностите и спрямо околната среда. „Да приемем онова, което Шумахер отстояваше – преди всичко идеята за разумен мащаб – това е задача за съвремието. „Малкото е красиво“ е публикувана за първи път през 1973 г., а е написана за наши дни“ – твърди екоактивистът Бил Маккибен в предговора на най-новото ѝ издание.
Дребните стопанства
„Малкото е красиво“ се приема като класически призив на икономиста Е. Ф. Шумахер за прекратяване на прекомерното потребление. Шумахер е вдъхновител на движения като „Купувайте на местно ниво“ и „Честна търговия“, като същевременно е срещу хазартния тип капитализъм и разточителството на корпоративните гиганти. В книгата се съдържат логични аргументи за центриране на нашите икономики около конкретните нужди на общностите. Шумахер алармира, че се създава все по-неустойчива икономика. Според него „илюзията за неограничена власт, подхранвана от удивителни научни и технологични постижения, създава и илюзията, че е решен проблемът с производството”. Защитниците на отворената глобална пазарна икономика и т. нар. Зелена революция твърдят, че свободната търговия и по-високите добиви ще хранят света, а локализирането на хранителните доставки е пагубно за продоволствената сигурност. Дребните земеделски стопани по света дават доказателства за обратното. С ниски външни ресурси, високи нива на рециклиране и интеграция дребните фермери допринасят за местните икономики и осигуряват управление на селскостопанското биоразнообразие, природните ресурси и културното наследство.
Черното злато
След войната Шумахер е икономически съветник и е натоварен да работи по възстановяването на германската икономика. Той стига до идеята, че въглищата, а не петролът, трябва да се използват за осигуряване на енергийните нужди на населението на света. И вижда нефта като ограничен изчерпаем ресурс, чиято цена ще нараства. Шумахер предупреждава с тревога, че най-големите залежи се намират в някои от най-нестабилните страни в света.
Някои определят Шумахер като утопист. Но от опита си в последните години се убедихме, че реалността понякога се ожесточава и надминава и най-нежеланите предупреждения за бъдещето.
Будистката икономика
През 1955 г. Шумахер пътува до Бирма като икономически консултант. Силно повлиян от Махатма Ганди и необичайния за Западните разбирания живот, той разработва набор от принципи, които нарича „Будистка икономика“. Основно в нея е убеждението, че хората се нуждаят от добра работа за правилното човешко развитие. Той прокламира, че „производството от местни ресурси за местни нужди е най-рационалният начин на икономически живот“. Пътува до много страни от Третия свят и насърчава местните власти да създават самостоятелни икономики. Мечтата на работодателя е да произвежда без работници, мечтата на работниците е да печелят пари, без да работят – това според него е съкрушително. А от будистка гледна точка функциите на труда са съвсем други и една от тях е човекът да произвежда стоки и услуги, необходими за нормалното му съществуване. През призмата на будисткото разбиране е напълно несъстоятелно да поставяме стоките по–горе от човека и консумирането да е по–важно от творческата му дейност.
Вашият коментар