Разберете как
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш търсен и харесван събеседник.
Това се отразява на целия ни живот – от кариерата и бизнеса до приятелствата ни и свободното време. Каналите нямат значение, макар да има специфика в това, дали общуваме на живо или виртуално, в основата си – нещата са много прости.
Харизматичните хора около нас са уникална смесица от топлота, богата обща култура, мъдрост, чувствителност, ум, чувство за хумор. Такава комбинация, която откликва на самите нас по един дълбок, интуитивен начин. Но можем да имаме успех в общуването и без да притежаваме онази рядка харизма, просто като сме осъзнати за ценността на хубавата комуникация и като имаме предвид следното: Някои качества се развиват цял живот, някои са вродени и не могат да бъдат измитирани или усвоени от някъде – каквото е чувството за хумор, например. С някои от тях съзряваме, те са резултат и от житейския ни опит.
Онази специфична мъдрост и познание за света и хората, които идват след драматични събития и постоянното осъзнаване на всяко нещо, което се случва с нас, на всеки човек, когото срещаме. И все пак, може би има някои качества, които целенасочено можем да развиваме у себе си, за да подобрим общуването си, да бъдем харесвани и да получим онова удовлетворение от срещите с другите.
Емоционалната и социалната ни интелигентност.
Социалната интелигентност е способността на човек за успешно изграждане на взаимоотношения, разбиране и свързване с другите, възможността да се движи в социалните среди. Социалната интелигентност не е обвързана с емоционално обвързване, колкото с разбиране, съобразителност и извличане на максимума от дадена комуникативна ситуация.
Емоционалната интелигентност е способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин. Това самопознание ни прави отворени и към емоциите на околните, води до развиване на емпатията (умението да се поставяш на чуждо място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме чуждите мотиви. С тези две оръжия на наша страна, ние вече сме добър събеседник, защото знаем колко важно е изслушването, правилната емоционална реакция. Знаем как да подходим към даден човек и как да направим общуването удовлетворително. Това обаче не стига. “
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях – „Мечо Пух“”
Поемане на инициативата
Всяко пътуване започва от първата крачка, това е ясно, но ако искаме интересно и удовлетворяващо общуване, трябва първо да има такова.
Учудващо е, колко хора ги е срам или изпитват неудобство да се приближат към някого и да поведат разговор с него. Не е задължително „химията“ да стане, да се роди приятелство на мига, но смелостта, енергията на инициативата ни прави привлекателни и винаги печели симпатии поне в началото. Хората, които правят първата крачка, винаги се запомнят от другите. И независимо как протече разговорът, той винаги е повод да опознаем по-добре човек, себе си, да придобием опит.
Как да поведем разговора в по-интересна посока
Вместо „Как си?“, „Какво прави днес?“ – ето как може разговорът да бъде по-вълнуващ: „Разкажи ми повече за себе си!“ „Как започна тази работа?“ „Кое беше най-вълнуващото нещо, което ти се случи днес/тази седмица/на почивката?“ „Какво би искал/а да постигнеш тази година/в работата?“ Избягвайте теми за религия, секс, политика – изобщо теми, които разделят хората. Разчитайте езика на тялото, когато станете отегчителни и сменете темата. Бъдете любопитни, без да любопитствате. Комплименти, които нямат нищо общо с външния вид
Укротяване на егото
Дори да сме социално и емоционално интелигентни хора, истински добрите събеседници винаги са водени от една добронамереност в общуването. Желанието да се получи интересен, удовлетворяващ разговор, който да остави добър спомен, е мотив на хората, които привличат другите хора именно заради удоволствието от общуването с тях. Такива събеседници не се изтъкват, не се поставят на преден план, а търсят равнопоставеност в разговора, дават усещането, че човекът, с когото общуват – независимо дали е началника им или чистачката в офиса – са еднакво
Добротата да извадим доброто от другите
Имам приятелка, с която, за съжаление, се виждаме много рядко. Но след всеки път, когато се видим, дори много набързо, си тръгвам с усещането, че аз съм остроумен, интересен, вълнуващ човек. Тя ме кара да се харесвам, да се отварям към другите, защото имам какво да им покажа. Тя е такъв човек с всичките си приятели. Без ласкателства и разни трикове, просто, защото ме познава и знае за какво аз искам да бъда харесвана. Такива хора ползват познанието си (по-точно заради добрата емоционална интелигентност) с една особена доброта. Да видят хората около себе си щастливи, уверени, сияещи от чувство за собствена ценност. Това е едно особено огледало от доброта и то е във всички нас, само трябва да позволим на тази си страна да се покаже
Вашият коментар