Неотдавна един приятел ми сподели, че мечтае да се запознае със следващата си приятелка на плажа. Иска да я види по бански, без грим и с вързана коса, за да е сигурен какъв човек ще заведе вкъщи, понеже последната му среща в Tinder не минала според очакванията.
Преди няколко месеца започнал да си пише с едно от момичетата, които са „твърде красиви, за да са истински“, но тъй като си пада малко наивен, я поканил на бар. Отишъл на срещата зверски уморен, случайно бутнал бирата си и полял момичето.
И тъй като снимките в Tinder и физиономията на живо не се различавали особено драстично, я поканил вкъщи, да ѝ „изсуши дрехите“. Казва, че сексът бил супер и на слабо осветление.
Шокът дошъл на сутринта, когато видял, че „косата“ на момичето виси на вратата, а на пода имало нещо като „ластична тениска“, което се оказало бельото ѝ.
Един въпрос го ядеше повече от хубавия спомен за случайната свалка: „Момичето не беше грозно. Защо ѝ беше целият маскарад?“.
Ще започна публичния си отговор с феминистичната гледна точка – не само жените се престарават с външния си вид и стигат до невъобразими степени на преобразяване. Така че, ако може, нека си говорим за крайните стандарти за красота в множествено число, отнасящо се и за мъжете, и за жените.
Ние, като общество, в срещите си на живо и онлайн сме влюбени в съвършения външен вид – равни пропорции, прави черти, гладки лица, здрави коси, женски фигури, които демонстрират, че са способни да понесат раждането и кърменето, и мъжки тела, които гарантират, че процесът по осеменяване няма да засече по средата.
Тези критерии са ни наложени от еволюцията, от животинския нагон да се размножаваме и от духовния порив да се стремим към идеалите. С това искам да ви кажа, че абсолютната красота е поставена като фундамент много преди появата на социалните мрежи.
Платформите за споделяне и селфитата извадиха на показ това, което милиони години еволюция са насаждали в човешкото съзнание – да си изключително красив е привилегия и благодат, а да си грозен (и тук разбирайте – човек с несъразмерни пропорции) е мъка и проклятие.
Съвременните социални мрежи обаче пропускат един съществен слой хора, експлоатирайки индиректно полюсните категории. Прескачат хората, които са по средата. Нали знаете, че освен Моника Белучи и вещицата Уинифред Сандърс от „Фокус-мокус“ по Земята ходят милиарди обикновени във външността си хора.
По техните лица и тела няма нищо отблъскващо, органите им не са разместени, но само защото не покриват висшите идеали за красота, се чувстват грозни. Тоест, ако една жена няма устните на Анджелина Джоли или един мъж няма бицепсите на Крис Хемсуърт, по-вероятно е да се смята за грозен, отколкото за красив.
Да си непривлекателен обаче е представа, която трудно се преглъща. И това се доказва от съдържанието, което търсим в социалните мрежи.
Според Forbes 90% от постовете на Instagram са свързани с красотата, повече от 2 милиарда потребители в YouTube гледат клипове за разкрасяване, повече от 100 милиона тинейджъри ежедневно влизат в TikTok, за да търсят съвети за красота.
Всички тези машинации се стремят да убият нормалността, приближавайки човека до идеалната красота. Не мога да си обясня само защо множеството от тези чудовищни старания завършват като wannabe порно актьори.
Но да кажем, че в основата на фокусничеството с външния вид стои амбицията да се доближиш до божествения идеал, защото средна категория хора няма. Или си красив, или си грозен, това е.
А за да се чувства профилът ти на място в онлайн среда, от значение е да притежаваш извънредната хубост, за която някога се е писала поезия и са се водили войни, а сега се събират харесвания, последователи и се изпращат снимки на интимни органи на лично съобщение.
Социалните мрежи направиха така, че да си с вид на обикновен човек е неудобно – всеки недостатък или крив фасон се преувеличава, въпреки че масата от хора притежаваме недостатъци.
Стигайки до този дисонанс, идва ред и на маскарада. Много потребители онлайн вече са проумели, че не е важно да изглеждаш добре, важното е да убедиш другите, че изглеждаш добре.
При жените това започва с пиар акция в социалните мрежи – наемане на професионални фотографи, „естествени“ пози сред природата, фотошоп, филтри… Продължава се с гълтане на корема, носене на стягащо бельо, силен грим и екстеншъни при срещите на живо. Всичко в името на фантазията.
За мъжете старанията да изглеждат перфектно често са безсмислени, защото женските критерии за красота са далеч по-крехки и се саморегулират с времето.
Започва се с търсенето на принца – красив, умен и с чувство за хумор. Постепенно се приземява на нещо по-реалистично като „Важното е, че няма много видими дефекти“ (циреи, брадавици, пр.). И накрая се стига до „Абе, да дойде някой тук и да плаща тока“.
Така че огромните усилия да излъжем другия, че сме нещо повече от обикновени, че сме Аполон и Афродита, слезли от Олимп, често са безполезни. Рано или късно маските падат и всички виждаме тлъстините си.
Но ако тези актьорски номера са ви приятни, моля, продължавайте, защото разконспирирането им ражда страшно хубави истории.
Вашият коментар