Във връзка с изнесената публично информация, базирана на парламентарни отговори на министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, относно подготвян и прекратен от Управителния съвет облигационен заем от Българската банка за развитие (ББР) в размер на 1 млрд. лв., Министерството на иновациите и растежа информира следното:
Изнесената публично информация за подготвяната през 2021 г. облигационна емисия на ББР в размер на 1 млрд. лв. отговаря на истината. На истината отговарят и твърденията за изплащане на адвокатски и консултантски хонорари по сделката в размер на близо 1 млн. лв., макар че облигационната емисия не е реализирана.
То е внесено за одобрение от УС към новоназначения Надзорен съвет на банката на 23 ноември 2022 г., но тогава Надзорният съвет отказва да одобри решението на Управителния съвет, защото прекратяването на емисията би легитимирало направените разходи, без да са ясни причините, поради които облигацията не е реализирана и прекратена.
Припомняме, че новият състав на Надзорния съвет бе назначен от министъра на иновациите и растежа Александър Пулев на 7 ноември 2022 г. и именно този състав на Надзорния съвет отказа да валидира направените по облигацията разходи.
Така Надзорният съвет, по указание на министъра на иновациите и растежа, на практика е отказал да потвърди решението на Управителния съвет за прекратяване на облигационната емисия и е изискал от Управителния съвет да му бъде представена цялата информация, кореспонденция и преписка по облигационната емисия.
Срокът за предоставянето на информацията от Управителния на Надзорния съвет изтича днес, 28 ноември.
По указание на едноличния собственик на капитала новоназначеният Надзорен съвет следва да докладва на министър цялата информация и преписката в срок до утре, 29 ноември.
На базата на получената информация министърът ще вземе решение и ще го оповести публично, а действията му ще се ръководят единствено от върховенството на закона и защита на интереса на държавата.
Днес от брифинг на ГЕРБ стана ясно следното:
На 11 май 2021, ден преди влизането в сила на указа на президента и без да има такова законово право, Кирил Петков се е представял за министър на икономиката и е депозирал документи в БНБ, с които е поискал одобрение на нови членове на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.
В нарушение с нормите, таксата в БНБ е била платена от личната му сметка, като в декларацията са посочени неверни данни, обяви Деница Сачева от ГЕРБ.
По думите й в този момент Петков не е имал никаква законодателна власт да извършва подобни действия. Затова и на 21 май документите са били изтеглени.
„Няколко дни по-късно той развива тезата си, че голяма част от 1.4 млрд. от парите на данъкоплатците са дадени на 8 фирми, 4 от които на едно лице. Тезата се развива след това на нарочни брифинги и медийни участия. Публикуваните отчети на БНБ обаче показват, че парите са налични в ББР под формата на ликвиден ресурс“, обясни още Сачева.
По това време активите на банката са в размер на 4 милиарда, а отпуснатите кредити са със солидни обезпечения.
„В серия интервюта след това Петков твърди, че банката не е подпомагала средни и малки предприятия, което е лъжа, защото се вижда, че общо клиентите на банката са били 18 500 основно МСП, като в бройката не се включват фирмите, подкрепени по мярката за COVID-19 – около 2000 малки предприятия.
През целия месец юни Кирил Петков прави опити да смени ръководството на ББР, произнася се като собственик на акциите на банката, като за пореден път нарушава законодателството“, допълни Сачева.
От ГЕРБ твърдят още, че документите нямат номер и печат, както и че не са излезли от деловодството. След като СГС спира вписванията, следва атака към съда, добави Сачева.
„Кирил Петков обвинява конкретен съдия, че е взел решение, което не е в съответствие със закона. Освен това следват заплахи през медиите към действащите членове на НС на ББР тогава. Така на 7.7.21 се стига до вписване в Търговския регистър на новото ръководство на банката. Новите директори сключват договор от 1 юли – 6 дни по-рано. Договорът е с адвокатска кантора, но има точно посочване на Лена Бориславова“, обявиха още от ГЕРБ.
От партията твърдят, че бившият шеф на кабинета на Петков имала договор за месечно възнаграждение от 13 690 лв. или над 164 хил. лева годишно без ДДС. При това без допълнителни разноски и без допълнително договорени по 274 лв. на час.
Също така от партията обясниха, че от информацията на сайта на ББР става ясно, че ръководството на банката е обсъждало облигационна емисия, която в последствие не е била реализирана. Но, са изхарчени 1 млн. лева за консултантски и адвокатски договори, разкри председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
“ББР обмисля да развие облигационната емисия в някакъв срок с решение на управителния съвет. Взето е решение само от управителния съвет да бъде прекратена тази емисия, но са изхарчени 1 млн. лв. за консултантски и адвокатски договори.
Отправих въпрос към министър Пулев дали ще държи под отговорност управителният съвет на банката. Решава се от управителния съвет на ББР да се емитира емисия от 1 млрд. лв., започват консултантски и адвокатски услуги на стойност 1 млн. лв., не знаем защо е прекратена облигационната процедура, но факт е, че държавата е ощетена с 1 млн. лв. Ще продължим да питаме министър Пулев дали ще търси отговорност от управителния и Надзорния съвет на ББР, знаел ли е за тези нарушения, както и дали ще бъде сезирана Държавната финансова инспекция по този казус”, допълни Атанасова.
Вашият коментар