На 2 февруари православната църква чества Зимна Богородица. Легендата за Петльовден

На 2 февруари православната църква чества Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне.

Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

Четиридесет дни след раждането на Господа Исуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29).

Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството

Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани.

Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.

„Вълча Богородица“

В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят.

Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

Легендата за Петльовден е свързана с раждането на Спасителя и цар Ирод.

Тази легенда ни води във времето преди Христа и разказва за злосторника цар Ирод, който, научавайки, че се е родил Христос, заповядва да избият всички новородени момчета. Майката на Спасителя използвала кръвта на убит петел, за да бележи своята и съседните порти, с което спасила Исус от сигурна смърт. В чест на това спасение на празника Петльовден останала традицията да се коли петел и с кръвта му да се бележи портата на всяка къща. И днес в някои краища на България тази традиция е съхранена и вратите се бележат с кръвта на заколения за курбана петел.

Преданията разказват следната 300 годишна история:

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде.

През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.