До 2030 г. ще имаме ваксини за рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания, твърдят от „Модерна“
До 2030 г. светът ще разполага с ваксини за борба с рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания. „Тези ваксини ще бъдат високоефективни и ще спасят стотици хиляди, ако не и милиони животи. Смятам, че ще можем да предложим персонализирани ракови ваксини срещу различни типове тумори на целия свят“. Това казва в ексклузивно интервю пред „Гардиън“ д-р Пол Бъртън, главен медицински директор на фармацевтичната компания „Модерна“ – същата, която пусна на пазара една от ваксините срещу COVID-19, разработени на основата на информационна РНК.
Що е то иРНК ваксина?
Припомняме как действаха иРНК ваксините срещу коронавируса от последната пандемия – те дават на организма „инструкция за изграждане“ на така наречения спайк протеин. Вследствие се образуват антитела срещу протеиновите шипчета на вируса. Така придобиваме предпазващ имунен отговор, който ни защитава, ако истинският вирус навлезе в организма ни. Уви, в България бе дадена широка гласност на антиваксърски дезинформации, които ни оставиха на опашката по ваксиниране и на първо място в Европа по жертви на COVID-19 на глава от населението. У нас се ширеше голямо недоверие именно срещу най-модерните разработки, въпреки че на тази посока в науката се възлагат огромни надежди за исторически пробив в значимите заболявания на века.
Как ще работят персонализираните ваксини срещу рак?
Тяхната задача е много по-сложна, защото при инфекциозните заболявания една ваксина може да бъде приложима за всички пациенти, докато при раковите заболявания е необходим индивидуален подход. Иначе принципът е същият – ваксините инструктират клетките как да произвеждат протеин, който предизвиква имунна реакция срещу заболяване. Така ваксината ще съобщи на имунната система, че в тялото вече зрее рак, за да може тя да го атакува и унищожи, без да засяга здравите клетки.
Каква е технологията на този тип ваксина?
За целта първо се прави биопсия на тумора на пациента, след което генетичният материал от болната клетка се секвенира, за да се идентифицират мутациите, липсващи в здравите клетки. На следващия етап се изготвя алгоритъм кои мутации движат растежа на тумора и могат да активират имунната система. Създава се молекула информационна РНК с инструкции за създаване на антигени, които ще предизвикат имунен отговор. Веднъж инжектирана, иРНК ще бъде „преведена“ в протеин, който е идентичен на този в туморните клетки. Имунните клетки ще разпознаят същия протеин и ще разрушат раковите клетки, в които го има.
Учените очакват по същата технология да стане възможно да се ваксинираме срещу множество респираторни инфекции наведнъж, което ще позволи уязвими групи пациенти да бъдат едновременно защитени от ковид, грип и респиратно-синцитиален вирус (РСВ). Ваксините обаче няма да ни пазят само от заразни болести. Изследванията показват огромен потенциал за лечение на всякакви заболявания – рак, сърдечносъдови, автоимунни, редки. „След десет години ще навлизаме в свят, където наистина ще можем да идентифицираме генетичните причини на едно заболяване и ще можем да ги „изрежем“ и ремонтираме с помощта на иРНК технология“, казва Бъртън.
Върху какво се работи?
В момента има поне няколко разработки за иРНК ваксини. В началото на годината „Модерна“ обяви резултати от изпитване на експериментална иРНК ваксина за респиратно-синцитиален вирус, която се оказва на 83,7% ефективна за предотвратяване на най-малко два симптома – кашлица и температура, при възрастни на 60 и повече години. Благодарение на тези добри резултати разработката получи бърза писта от Американската агенция по храните и лекарствата.
Същата бърза писта получи и разработката на „Модерна“ за персонализирана ваксина срещу рак, след като излязоха резултатите от клинични изпитвания при пациенти с меланом. През декември фирмата обяви, че е тествала ваксината на 157 пациенти с рак на кожата. При комбинация със съществуващата имунотерапия с лекарството Keytruda, тази ваксина допълнително намалява риска от фатален изход или завръщане на рака с 44% в сравнение със самостоятелното лечение с Keytruda.
Тази есен в Англия се очаква да започне клинично изпитване на ваксини срещу рак на „БионТех“, за което фирмата даже подписа меморандум за разбирателство със здравния министър. „Пфайзер“ също вече набира доброволци за клинично изпитване на иРНК ваксина за грип. „Опитът ни от ковид ваксините ни помогна да напреднем с наука, която иначе би отнела десет години“, коментират от „Пфайзер“.
Миналия месец Националният здравен институт в САЩ започна клинично изпитване на три експериментални иРНК ваксини срещу ХИВ. „БионТех“ вече провежда клинично изпитване на иРНК ваксини срещу малария, херпес зостер и инфлуенца. „Модерна“ тества иРНК ваксини срещу грип, зика, РСВ, цитомегаловирус (водеща причина за вродени малформации), нипа (потенциален пандемичен риск). Планира се клинично изпитване и на иРНК терапия за цистична фиброза (под формата на инхалатор).
Едно наум
Съпрузите Угур Шахин и Йозлем Тюречи, които стоят зад успеха на ковид ваксината на „Пфайзер“/“БионТех“ (те са „БионТех“), също смятат, че напредъка от последните години дава надежда скоро да имаме ваксини срещу рак. Пред Би Би Си наскоро Кюречи също прогнозира, че тези разработки ще стигнат до пациентите преди 2030 г. Той обаче е много по-предпазлив от колегите си в „Модерна“. Все още имаме сериозни трудности, казва Тюречи. Раковите клетки например могат да съдържат такова разнообразие от протеини, че да е изключително трудно да се разработи ваксина, която атакува всички ракови клетки, без да засяга здравите, пояснява той.
Ракът и инфекциозните заболявания изискват различен тип подход, казва и д-р Ана Озбърн, старши анализатор, който наблюдава фармацевтичния бизнес. „При рака на кожата по-лесно може да се стимулира имунен отговор в сравнение с другите тумори. Затова ще е интересно да видим дали същите добри резултати ще се проявят и при други типове рак“, казва тя.
Разбира се, не са за пренебрегване и нежеланите реакции, колкото и да са безобидни. „При ковид ваксините някои хора чувстваха неразположение. Това не означава, че ваксините са опасни, но може да означава, че хората не желаят да ги ползват втори път“, казва проф. Робин Шаток от Импириъл Колидж в Лондон. Тези нежелани ефекти могат да се намалят, като се намали количеството иРНК във ваксината, но включването на протеини за различни вируси може да породи обратния ефект, коментира той.
Инжекция без игла
В разработките, над които се работи в момента, има и ваксини, които вместо с инжекция се прилагат безболезнено с лепенка, по чиято повърхност има множество микроиглички. Такава лепенка срещу грип в момента е в първа фаза на клинично проучване от австралийската компания Vaxxas, която вече тества същата технология и при ковид ваксините.
Vaxxas е в авангарда на науката и с опитите си да произведе стабилизирана иРНК ваксина, която също може да бъде под формата на лепенка. Това ще премахне необходимостта от съхраняване при много ниски температури (помните ли буса за кренвирши, с който посрещнахме първите ковид ваксини?), което е предизвикателство не само за бедните държави, но и за цялостната логистика. Така например човек ще може сам да си постави ваксина у дома, вместо да се реди на опашка пред лекарския кабинет.
Вашият коментар