След 1 юни САЩ няма да могат да плащат месечните си разходи, ако Конгресът не повиши лимита на дълга или не го премахне изцяло, заяви в понеделник финансовата министърка Джанет Йелън, съобщи в. “Ню Йорк таймс”.
Ако президентът Джо Байдън не се споразумее със законодателите бързо,
САЩ няма да могат да изплатят заплатите на армията и на държавните си служители
още идния месец. Това ще доведе до масови съкращения в редица служби и ще тласне Европа към непреодолима рецесия.
За да плати държавата всичките си сметки навреме, Камарата на представителите и Сенатът и Байдън трябва да се споразумеят относно държавните разходи. По този въпрос обаче мненията са коренно различни и трудно би се намерил вариант, удовлетворяващ и демократите, и републиканците. Правителството смята, че в държавния бюджет трябва да бъдат осигурени повече пари, като предлага 10-годишен план за вдигането на данъците на богатите.
Републиканците от своя страна отказват да одобрят повишаване на тавана на дълга, който в момента е 31,4 трилиона долара, докато не бъдат предвидени дълбоки съкращения на разходите – в това число и намаляване на броя служители в държавната администрация. Таванът е достигнат още в средата на януари 2023 г.
На този фон още в понеделник президентът Джо Байдън поиска на 9 май да се срещне с четирима от лидерите в Конгреса – председателя Кевин Маккарти, депутата от Ню Йорк Хаким Джефрис, нюйоркския сенатор и лидер на мнозинството Чък Шумър и сенатора на Кентъки и лидер на малцинството Мич Макконъл.
Икономисти предупредиха, че неуспехът да се повиши лимитът на дълга заплашва да разтърси финансовите пазари и да изправи световната икономика пред нова криза. За Европа това би означавало тежък удар в износната търговия, тъй като вътрешният пазар не може да компенсира поръчките отвъд океана.
Тъй като САЩ имат бюджетен дефицит –
харчат повече пари, отколкото изкарват,
те трябва да заемат огромни суми пари, за да плащат сметките си. В допълнение към осигуряването на средства за социални осигуровки, заплати на военните и на държавните служители, САЩ имат задължение да изплащат и лихвени проценти на хората, инвестирали в облигациите на държавния дълг.
Министерството на финансите по-рано прогнозираше, че може да изчерпи държавните средства някъде в началото на юни, но новата оценка очерта още по-тревожна перспектива. Според данните до седмици САЩ няма да успеят да изплатят печалбите дори на притежателите на облигации.
Държавният дълг на САЩ вече надхвърля 120% от БВП. Частният не е в по-добра форма: той е 16,9 трилиона долара, или с 2,75 трилиона повече, отколкото преди кризата, предизвикана от COVID-19. С други думи, той представлява 89% от месечния доход на американските домакинства, или средно по 58 000 долара на пълнолетен гражданин. Много от частните дългове са за финансиране на потребителски разходи и покупки на жилища.
Заемите за недвижимо имущество възлизат на 44% от разполагаемия доход на американските домакинства, което е най-високото ниво в историята, по-високо от това преди началото на финансовата криза през 2008 г. А най-бедните американци продължават да вземат заеми с гаранцията на Федералната жилищна администрация, за да
купуват имоти с личен принос от едва 5%
Месечните им вноски обаче могат да достигнат 50% от доходите им.
На този фон директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева отчете, че в световен мащаб има постепенно отстъпване от търговски операции с американския долар. Тя отбеляза обаче, че не вижда на този етап алтернативна световна валута. По нейно мнение бъpзoтo ycкopявaнe нa лиxвитe пoкaзвa yязвимocтитe във финaнcoвия ceктop. Според Георгиева бaнкoвaтa индycтpия тpябвa дa бъдe нaблюдaвaнa, зa да се предотвратят навреме възникващите рискове.
Уязвимостта на банковите дружества в САЩ пролича ясно от фалита на 2 американски банки през март- СВБ и “Сигничър банк”, който разтърси фондовата борса и беше отговорен за фалита на редица стартъпи по целия свят. Тогава стана ясно, че фалитът е предизвикан от грешно инвестирани в облигации милиарди долари. Малко след това последва и колапсът на една от най-големите швейцарски банки – “Креди Сюис”, която впоследствие беше купена от основния си конкурент Ю Би Ес за 3,3 млрд. долара, за да обезпечи депозитите на европейците. Финансовите анализатори са категорични: пазарът в момента е изключително уязвим, а отпускането на огромни суми пари където и да било по света е сигурен знак, че ще последва икономическа криза.
Вашият коментар