През последните години народните представители до такава степен неглижират конституционните си и законови задължения за избора на органи, че броят на тези, които функционират при изтекъл или прекратен мандат лавинообразно нараства.
Ръководството на местни структури като областните дирекции на полицията, регионални инспекции по околната среда и водите, местни дирекции на приходната агенция и на Националния осигурителен институт се сменя периодично, а хората масово не са наясно как точно се правят назначенията. В съзнанието и разбиранията на мнозинството обаче се е загнездило убеждението, че това се случва предимно с шуробаджанащина и политически или икономически връзки като се назначават по-скоро удобни, отколкото компетентни хора.
Това накратко показват данните от две мащабни изследвания на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) – „Из коридорите на властта. Как се назначават ръководители на териториални структури в страната“ и „Наблюдение и анализ на избора на регулаторни и контролни органи от Народното събрание (2013 – 2023 г.)“. Резултатите бяха представени от екипа – Биляна Гяурова-Вегертседер, Теодор Славев, Исидора Димова и др. през септември по време на дискусия, на която бяха поканени представители на институции, юристи и политици.
Назначенията в местната власт: Непознати за гражданите, с усещане за връзкарство
В продължение на седем месеца (от февруари до август 2023 г.) екип от социолози провежда гражданско наблюдение на назначенията на ръководители на 10 териториални административни структури на изпълнителната власт в 5 областни градове в страната – Варна, Враца, Пазарджик, Русе и Стара Загора.
За проучването за назначенията на местно ниво от БИПИ посочват, че за първи път са проведени теренни количествени и качествени социологически проучвания, в които са участвали независими експерти, информатори, наблюдатели и респондетни, експерти на БИПИ, стажанти. Броят им е над 50, а дейностите по проекта е финансирана с помощта на Фонд Активни граждани България и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Докато тече изследването са сменени директорите на няколко Областни дирекции на МВР – в Стара Загора, Варна, Враца, Пазарджик, Русе, които бяха назначени от новия министър на вътрешните работи Калин Стоянов. По време на 7-месечния мониторинг не са правени други кадрови промени на ръководителите на териториалните административни структури.
Резултатите от проучването показват, че гражданите на изследваните градове са най-добре запознати с дейността на областните дирекции на МВР, териториалните поделения на НОИ и териториалните дирекции на НАП. Най-слабо познати са областните дирекции „Земеделие“, регионалните инспекции по околната среда и водите, регионалните дирекции по горите и областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“.
Областните дирекции на МВР и териториалните единици на НАП и НОИ са и институциите, чиито услуги най-често са били използвани от жителите на Варна, Враца и Стара Загора. Най-рядко използваните институции са областните дирекции „Земеделие“, регионалните инспекции по околната среда и водите, областните дирекции по безопасност на храните, регионалните дирекции по горите и областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“.
Оценките за работата на ключовите институции на местно ниво са в голямата си степен положителни. Най-високо оценени във Варна и Враца са дирекциите на НАП и НОИ, а в Стара Загора – областната дирекция „Земеделие“ и областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“.
Проучването на БИПИ показва, че ръководителите на ключови институции на местно ниво остават непознати за голямото мнозинството от трите изследвани града – Варна, Враца и Стара Загора. Ръководителите на областните дирекции на МВР, териториалните единици на НАП и НОИ са сред по-разпознаваемите от местните.
Във Варна към тази група попадат и директорите на РЗИ и Регионалното управление по образованието. В Стара Загора с по-голяма разпознаваемост е и ръководителят на регионалната служба по заетостта.
Изследването на БИПИ показва, че има твърде слаб интерес към процесите по назначаване на служители на ръководни длъжности в ключови институции на местно ниво като от БИПИ отчитат, че хората са слабо информирани за това как стават назначенията като цяло във въпросните институции.
Анкети в някои от градовете показват значително силно влияние както на политически, икономически и семейни връзки, така и на „шуробаджанащината“ при назначенията на служители на ръководни постове. Според гражданите на Варна и Враца по-засегнати са назначенията на национално ниво, а според жителите на Стара Загора – тези на местно. Мнозинството от гражданите на трите града се обединяват и около мнението, че по-засегнати от феномена „шуробаджанащина“ са назначенията на служители на ръководни длъжности спрямо назначенията на експертни длъжности.
Участниците в проучването смятат, че характеристики като близост до определени политически или икономически кръгове, познанство и близост до „правилните хора“, семейни познанства и „връзки“ за сметка на професионални и личностни качества правят по-вероятно това даден кандидат да бъде избран на ръководна длъжност.
Като широко застъпени се открояват и практики по уволнения на служители на ръководни длъжности при смяна на властта, провеждани въз основа на връзки на уволнените кандидати с предишната управляваща партия или коалиция, отчита още анализът на БИПИ.
Резултатите от анкетите в трите града показват, че има разминаване между желания и очаквания профил на кандидат за ръководен пост. Голямото мнозинство от гражданите биха искали да видят избран или назначен кандидат с опит, с експертиза и с лидерски качества, но без „връзки“. Очакванията обаче, в най-голяма степен са длъжностите да бъдат заеди от кандидати с професионализъм, лидерски качества, но и с „връзки“.
На държавно ниво 72 органа работят с изтекъл или прекратен мандат
За провеждане на мониторинга „Наблюдение и анализ на избора на регулаторни и контролни органи от Народното събрание (2013 – 2023 г.)“ и изготвяне на оценка на проведените процедури от БИПИ са разработили специализирана методология, която включва както оценка на процедурите от гледна точка на конкурентост, прозрачност и включеност, така и създаване на публични представяния/профили на кандидатите. Те се базират на публично достъпна информация за техния образователен и професионален опит, имуществено състояние, публичен имидж и др.
Проучването за регулаторните и контролни органи на национално ниво показва, че към 1 септември 2023 г., общият брой на органи и членове на тези органи, които функционират при изтекъл или прекратен мандат, е 72. В това число не е включен един член на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), за когото също се посочва, че Народното събрание трябва да проведе избор, и председателят и шестимата членове на все още неконституирания Национален съвет за българите, живеещи извън Република България.
За сравнение, към 15 април 2021 г. органите и членовете на органи, чийто мандат е изтекъл или е предсрочно прекратен са 28 (като също не е включен член на Надзорния съвет на АППК).
От тези 72 органа и членове на органи с изтекъл мандат са например целият състав на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, няма председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), не са избрани и председател и членове на Комисия за енергийно и водно регулиране и други.
При анализа на парламентарните назначения попадат 12 процедури, започнати от 42-рото НС, от които само една е прекратена (за избор на главен инспектор в Инспектората към ВСС – заради скандали и спорове около кандидатурата).
42-рото Народно събрание провежда и най-кратката процедура от 45 минути, която приключва с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС и която стана повод за масовите протести, продължили месеци наред. Само 5 дни по-късно народните представители отменят решението си след обществената реакция.
Проведените от 43-ото НС процедури за избор на органи са 18, от които само една е прекратена – за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Процедурата е съпътствана от редица критики както от политици, така и от гражданския сектор. До неуспешния ѝ край се стига, след като единственият кандидат за председател Росен Желязков се отказва от участие. КЗК е един от органите, които към онзи момент функционират с изтекъл мандат.
Избраните от 44-ото НС (19.04.2017 г. – 26.03.2021 г.) еднолични или колективни органи са 69 в 30 процедури (общо стартираните процедури са 36). Следващите няколко Народни събрания – 45-ото, 46-ото и 48-ото не провеждат нито една процедура за избор на органи или членове на органи, въпреки че в рамките на трите парламента е изтекъл още един мандат, а три са предсрочно са прекратени.
Изключение прави 47-ото, което обявява началото на 6 процедури, от които са проведени до край 3. Избрани са само 2-ма членове на Съвет за електронни медии (СЕМ), както и председател и член на Комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР). В последствие Конституционният съд обявява решението за избор на председател на КЕВР за противоконституционно. В момента председател (до избора на нов) на КЕВР е Иван Иванов, чийто мандат изтече още през 2020 г.
Проведена е и процедура за управител на Българска народна банка (БНБ), но тя приключва без избор – единият от кандидатите се оттегля в края на процедурата, след изслушването, а другият не събира необходимата подкрепа от народните представители.
В рамките на по-малко от месец (от 23 юни до 14 юли 2023 г.) 49-ото Народно събрание обявява началото на 6 процедури за избор на състава на няколко органа. Те са управител на БНБ, председател на Сметна палата, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) (започва и втора процедура, тъй като първата приключва без избор), както и за двама подуправители на БНБ (ръководители на управление „Банково“ и „Емисионно“), двама заместник-председатели и двама членове на Сметната палата.
Към септември 2023 г. две от процедурите не са приключили – за зам.-председатели и членове на Сметната палата и за управител на НЗОК. При първия неуспешен опит на народните представители да изберат управител на НЗОК има три кандидатури, две от които са оттеглени преди гласуването в пленарна зала.
Данните от изследването показват, че за целия период между 2013 и 2023 г. в повече от половината случаи е номиниран само по един кандидат за свободна позиция. За 33 позиции пък е имало повече номинирани, отколкото са свободните места.
Най-много кандидати са били номинирани за управител на БНБ на процедурите, провеждани от 43-ото и 49-ото Народно събрание (съответно четирима и трима кандидати). По трима кандидати за място са се борили в процедурата за членове на Съвета за електронни медии през 2016 г., както и за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (2018 г.) и за управител на Националната здравноосигурителна каса (2023 г.)
Вашият коментар