На този ден: Отбелязваме Световен ден за борба с диабета

София е бомбардирана от британско-американската авиация

Световната здравна организация отбелязва Световен ден за борба с диабета

Захарният диабет е заболяване на ендокринната система и се характеризира с нарушения при усвояването главно на приетите с храната въглехидрати и отчасти на приетите мазнини.  Тези проявления и особено възможните усложнения на това заболяване го правят изключително сериозен проблем, който за съжаление търпи особено бурно развитие през последните години.

По решение на Международната Диабетна Федерация и Световната здравна организация, в отговор на нарастващата тревога за бъдещето на милионите хора, страдащи от заболяването. През 2007 г.

Световният ден за борба с диабета става и официален празник на Организацията на Обединените Нации. Самият ден 14 ноември е избран, защото това е рожденият ден на Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест през 1921 г. откриват животоспасяващото лечение за захарен диабет тип 1 – инсулина.

Логото на Световния ден за борба с диабета е кръг, символизиращ живота и здравето, а синият цвят отразява небето, еднакво за всички нации. Синият кръг отразява обединението на световната диабетна общност в отговор на диабетната пандемия.

Българска православна църква чества Свети апостол Филип

На този ден празнуват всички с имената– Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа.

Свети апостол Филип е един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Арабия, Етиопия.  Той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида –„град на риболовците”. Оттам били и други двама апостоли – Петър и Андрей. Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст, Филип – с главата надолу, страшно земетресение разтърсило града. На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител.

В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата” . Особено го тачат жените, за да предпазят домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”. Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – „мратинче”.

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният Рождественски пост, наричан също Филипов пост или „Четиридесетница на ап. Филип“.

През 1943 г. по време на Втората световна София е бомбардирана от британско-американската авиация

Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските и американските Военно въздушни сили срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.

България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.

Въпреки обявената война България не води активни бойни действия и е в дипломатически отношения със СССР. По настояване на Уинстън Чърчил започват въздушни удари в различни краища на страната с мотива, че България е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени. Целта е да се постигне капитулацията на България.

Приоритетно са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради. Особеност на англо-американските атаките е практиката им пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.

Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол.

Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. За сравнение, според различните източници, в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000. От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават инвалидизирани до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд.

Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградният фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.