На 19 декември правителството на САЩ официално публикува карти, илюстриращи разширяването на териториалните претенции към големи площи от континенталния шелф в Северния ледовит океан, Атлантическия океан, Берингово море, Тихия океан, както и две зони в Мексиканския залив и близо до Марианските острови. Взети заедно, става въпрос за едностранни претенции за суверенитет върху площ от приблизително един милион квадратни километра морско дъно. Най-значимите последици ще засегнат спорната и стратегически важна Арктика, където претенциите на Вашингтон ще му позволят да контролира огромни количества минерали и енергийни ресурси, пише Military Watch Magazine в материал, представен без редакторска намеса от „Фокус“.
Съединените щати не само очертаха претенциите си към Арктика чрез най-северния си щат (Аляска), но и разширяват военните си действия в региона от почти десет години. Освен това влизането на Финландия в НАТО, към която скоро може да се присъедини и Швеция, ще означава, че всички арктически държави, с изключение на Русия, ще се обединят в съюз под егидата на САЩ. Може би един от най-видимите признаци за приоритетното значение на региона е разполагането на повече от 100 изтребители от пето поколение F-22 и F-35 в Аляска, което представлява най-голямата концентрация на тези все още относително малобройни самолети в един щат или регион.
На фона на високото напрежение между САЩ и Русия по отношение на Арктика, Москва осъди претенциите на Вашингтон като „неприемливи“, а ръководителят на Арктическия комитет на Държавната дума Николай Харитонов предупреди, че усилията на САЩ да установят контрол над региона рискуват да създадат допълнително напрежение .
Тясно преплетено с разширяването на териториалните претенции на САЩ е изявлението, направено през първата седмица на декември от командващия руския флот адмирал Николай Евменов, че страната е изправена пред значителна заплаха от нарастващото военно присъствие на НАТО в региона. Той подчерта, че колективният Запад „активно възпрепятства икономическите дейности на Русия в Арктика“.
Арктика представлява приблизително една пета от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия. Москва инвестира сериозно в развитието на Северния морски път, който има потенциал да се превърне в нов търговски път между Източна Азия и Европа. В това той получи значителна подкрепа от Китай, като китайските фирми играят важна роля в развитието на регионалната инфраструктура.
Самият Пекин запазва голям интерес към Северния морски път, смятайки го за по-безопасен от Малакския пролив и Индийския океан, където доминират западните военноморски сили. Успоредно с големите инвестиции в регионалната инфраструктура, минното дело, проучването на петрола и изграждането на най-големия в света флот от атомни ледоразбивачи, Русия също значително увеличи способността на своите въоръжени сили да провеждат операции в региона от 2010 г. насам.
Въпреки че Арктика беше важна по време на Студената война като най-краткия път между СССР и Съединените щати за ядрени стратегически бомбардировачи и балистични ракети, днес значението на региона вероятно е станало още по-голямо. Поради ограничения брой тактически бойни самолети в руския въздушен флот, голяма част от отговорността за противовъздушната отбрана в Арктика е възложена на наземни средства.
Съответно бяха разработени високоспециализирани версии на системите за противовъздушна отбрана с малък обсег „Тор“ и „Панцир“, за да поддържат системите С-400 с по-голям обсег, разположени на ключови места като архипелага Новая Земля и якутското пристанище Тикси. Руските сили също тестваха системата С-500 в региона през декември 2021 г. Очаква се Арктика да се превърне в един от приоритетните региони за разполагане на новите оръжия, които могат да се похвалят с абсолютно ненадминато покритие от 600 километра и способност да поразяват не само ценни самолети за поддръжка, бомбардировачи, платформи за ранно предупреждение и контрол (AWACS), но дори и космически цели, включително сателити.
Гръбнакът на руската бойна авиация в Арктика се състои от прехващачи МиГ-31БМ, а част от отговорността за сигурността в региона се носи от Северния и Тихоокеанския флот на ВМС и Върховното командване на ВКС. МиГ-31 (наименование на НАТО: Foxhound, или „Лисогон“ – хрътка за лов на лисици, бел. ред.) е разработен специално за операции в региона и може да излита от временни ледени летища. Неговата авионика е много подходяща за продължителни операции в отдалечени райони, далеч от наземния контрол и с ограничена наземна радарна поддръжка.С повишен фокус върху сигурността в Арктика от 2010 г., Северният флот и частите на Върховното командване на ВКС замениха съветските МиГ-31 с авионика от 80-те години на миналия век с дълбоко модернизирани прехващачи МиГ-31БМ, а от 2019 г. Тихоокеанският флот последва техния пример.
Модернизацията не само удължи срока на експлоатация на самолетите, които са едни от най-старите на въоръжение в Русия, но и напълно замени авиониката, главно чрез въвеждането на новата система за управление на огъня „Заслон-М“ с радара 8БМ. Последният се смята за един от най-мощните бордови тактически авиационни радари в света и най-големият по размер – приблизително три пъти по-голям от APG-77 на F-22 и 11 пъти по-голям от APG-66 на F-16. В същото време „Лисогоните“ са специално проектирани за инсталиране на големи и мощни сензори, както поради необятността на далечните северни територии, които трябва да бъдат патрулирани, така и поради изискването да се свалят вражески ракети с намалена ефективна отразяваща повърхност на големи разстояния.
Гръбнакът на руската бойна авиация в Арктика се състои от прехващачи МиГ-31БМ, а част от отговорността за сигурността в региона се носи от Северния и Тихоокеанския флот на ВМС и Върховното командване на ВКС. МиГ-31 (наименование на НАТО: Foxhound или „Lisogon“) е разработен специално за операции в региона и може да излита от временни ледени летища. Неговата авионика е много подходяща за продължителни операции в отдалечени райони, далеч от наземния контрол и с ограничена наземна радарна поддръжка.
С повишен фокус върху сигурността в Арктика от 2010 г. на миналия век, Северният флот и частите на Върховното командване на VKS замениха МиГ-31 от съветската ера с авионика от 80-те години на миналия век, с дълбоко модернизирани прехващачи МиГ-31БМ, а от 2019 г. Тихоокеанският флот последва техния пример.
Модернизацията не само удължи срока на експлоатация на самолетите, които са едни от най-старите в руската служба, но и напълно замени авиониката, главно чрез въвеждането на новата система за управление на огъня Zaslon-M с радара 8BM. Последният се смята за един от най-мощните бордови тактически авиационни радари в света и най-големият по размер – приблизително три пъти по-голям от APG-77 с F-22 и 11 пъти по-голям от APG-66 с F-16 .
В същото време „Лисогоните“ са специално проектирани за инсталиране на големи и мощни сензори, както поради необятността на далечните северни територии, които трябва да бъдат патрулирани, така и поради изискването да се свалят вражески ракети с намалена ефективна отразяваща повърхност на големи разстояния.
МиГ-31 носи почти цялата отговорност за безопасността на Арктика сред всички бойни самолети на руските ВКС. Днес това е най-големият, най-бързият и най-високо летящият изтребител прехващач в света. Неговата крейсерска скорост от над 2,3 Маха е несравнима: на F-35 по принцип липсва способността за свръхзвуков крейсерски полет, а F-22 достига скорост от около 1,5 Маха. МиГ-31 може да използва всичките си въоръжения в космоса на височини над 21 000 метра (а според някои източници – около 25 000 метра), а по обсег превъзхожда всеки от американските самолети от пето поколение, разположени в региона, с повече от 50%.
Освен скоростта, тавана и мощния набор от сензори, МиГ-31 има много висока товароподемност, което позволява на самолета да носи ракети въздух-въздух Р-37М като основно въоръжение, с втора в света след китайските аналози далекобойност от 400 км и скорост от 6 Маха и бойна глава с тегло 60 кг. С повече от два пъти по-голям обсег от американските ракети въздух-въздух, Р-37М прави МиГ-31 оптималния самолет за неутрализиране на помощни средства, включително танкери и платформи AWACS, жизненоважни за западните въздушни операции в региона.
Въпреки че Р-37М не е в състояние да атакува стелт самолети като F-22 и F-35 на дълги разстояния без данни за насочване от средства по-близо до непосредствената цел, включително наземни С-400, ракетата се оказа много ефективна срещу цели без стелт и беше успешно използвана в украинския театър на военните действия срещу изтребители на ВСУ.
МиГ-31 може да използва и по-стари ракети Р-33, които са подходящи за прехващане на крилати ракети, включително такива с висока свръхзвукова скорост или намалена ефективна радарна разсейваща повърхност, което е демонстрирано неведнъж по време на многобройни учения. В същото време повече от две десетилетия „Лисогон“ остава единственият тактически боен самолет, който осигурява защита срещу крилати ракети. Този самолет беше първият в света, който можеше едновременно да атакува цели в космоса и на много ниски височини, и запази това отличие в продължение на десетилетия. Всичко това го прави оптимален избор за защита срещу няколко вида ракети и по този начин ключов фактор за сигурността на руските позиции в целия регион.
В средата на 2010 г. руските въоръжени сили възстановиха повече от дузина военни летища в Арктика, включително авиобаза Рогачево на архипелага Нова Земля, авиобаза Нагурское на архипелага Земя на Франц Йосиф и летище Котелни на архипелага Новосибирски острови. След това в началото на 2020 г. руският флот увеличи предното си разполагане на МиГ-31 в Арктика, а МиГ-31 на Тихоокеанския флот, наскоро модернизирани до стандарта МиГ-31БМ, от известно време са базирани постоянно на летище Анадир на полуостров Чукотка в Далечния север в регион, споделящ морска граница с Аляска.
И два месеца преди американските военновъздушни сили да разположат бомбардировач B-1B на норвежкото летище в Будьо – макар и не постоянно, а временно, Северният флот обяви собственото си предно разполагане на МиГ-31БМ в авиобаза Рогачево, т.к. в резултат на което самолетите се появиха зад полярния кръг по-рано. Но въпреки огромните възможности на модернизираните прехващачи МиГ-31 техният брой остава много ограничен и никой друг клас изтребители-прехващачи няма значително присъствие в региона.
Въпреки че от много години се очакваше, че разширяването на други руски съоръжения в Далечния север, включително авиобазата Нагурское, ще доведе до по-широко предно разполагане на МиГ-31БМ и евентуално ударни изтребители Су-34М или МиГ-31К, като основна пречка за това се смята ограниченият брой налични авиационни единици. Перспективата, че руският флот или военновъздушните сили ще създадат един или дори няколко нови полка МиГ-31 (отчасти в отговор на разширяването на американските териториални претенции в Арктика и отчасти на присъединяването на Финландия към НАТО) остава много вероятна.
Въпреки че ескадрилите МИГ-31БМ все още се считат за най-боеспособните на руска служба, формирането на първите изтребителни полкове Су-57 през следващите години може да доведе до предпочитание в Арктика към самолети от пето поколение с много по-голям обсег на действие и по-ниски оперативна разходи.
Съществени фактори в полза на подобно решение са способността на Су-57 да носи по-модерна миниатюрна модификация на ракетата Р-37М („изделие 810“), както и забавянето на разработката на наследника на МиГ-31 по програма ПАК ДП. Националният приоритет за Арктика със сигурност ще означава, както в случая със системите за противовъздушна отбрана С-500, че тук ще се проведе и едно от първите широкомащабни разполагания на Су-57.
Вашият коментар