Орел, рак и щука в българската гора

Време е държавата да реши как правилно да се стопанисва този природен ресурс и да намери добрия баланс на интересите

Горите са съсредоточие на най-различни интереси. Темата за тяхното устойчиво управление накара дори ловците на трюфели да излязат от „горите тилилейски“ и да заявят себе си. Ще бъде ли намерен балансът между орел, рак и щука? Ключът към това е главно в ръцете на държавата. Иначе заинтересованите ще останат фокусирани в онова, което тях пряко ги засяга, а всички останали ще живеят с убеждението, че горите у нас са сякаш разграден двор.

Да погледнем към проблема през професионалното око на лесовъдите от Северноцентралното държавно предприятие ДП – Габрово, което стопанисва държавните горски територии в пет области. Според тези лесовъди доброто управление на горите осигурява суровина за индустрията и служи за покриване нуждите на местното население, при добро управление и самият прираст на гората се увеличава. Страната трябва да се стреми към гори с дълъг жизнен цикъл, които носят висока добавена стойност. Управлението на горите изисква провеждането на лесовъдски мероприятия, свързани със сеч, залесяване и други дейности.

Ако не се стопанисва

гъстотата на гората става голяма, много дървета падат, изсъхват, загиват. Точно те трябва периодично да се изсичат и извозват. Когато от жълъдите поникнат фиданки, тогава се провежда възобновителна сеч, за да се направи разреждане. При такова лесовъдско мероприятие се отсичат 10-20% от дърветата. По този начин лесовъдите балансират между стопанската и екологичната функция на гората. „В рамките на половин човешки живот от фаза на тотално изсичане гората има способността да се възстанови, природата заличава всичко, даже и нашите грешки. В големия плач как горите изчезват – е добре да знаем, че това е бързо възстановим ресурс. Налице са условия дърводобивът да се увеличи“ – казва инж. Иван Недков, директор на Северноцентралното предприятие.

Цената

не се посреща еднозначно – за едни е ниска, за други висока, а тя трябва просто да е пазарна, каквото и да значи това. Ако бизнесът не може да си позволи цените, на които дървесината се предлага, то и търсенето рязко намалява. Основният проблем с цените не идва от собственика на дървесината, а от цената за добива. Той се прави по примитивен начин, който не е променян от Втората световна война насам. Всичко става ръчно и това оскъпява много. Няма желаещи, които да работят този тежък и опасен труд. Нормативната база не позволява да се провежда механизиран дърбодобив, той е по-щадящ, по-безопасен, но и по-изгоден за всеки по веригата. Баланс ще се постигне, като се промени начина, по който се добива дървесина. Това ще стане с

промяна в нормативната уредба

В горите трябва да се проектират просеки, за да може машините да влязат. Но е добре да се уточни, че съвременните машини не предизвикват ерозия и не правят коловози. Липсата на пътна мрежа също препятства дърводобива и поддръжката на горите. Време е да се разбере, че ако горите не се стопанисват добре, те залиняват и се разболяват. Стават и лесна жертва на пожари, които може напълно да ги изпепелят при невъзможен достъп до вътрешността им. Правилата на устойчивото управление на горите не се въвеждат в действие не толкова поради непознаване на тези мерки и технологии, но главно заради липса на воля, обяснява инженер с лесовъдни познания, чиято задача е да осигурява със суровина дървообработващо предприятие.

Още щрихи от

дисбалансите:

Няма програма, която да подпомага дърводобивната дейност и горските изпълнители да си купуват техника, както е при другите земеделски производители. Те не разполагат с ресурс, нито пък даже имат сигурност, че ще спечелят търг за добив на съответно количество дървесина. Всичко това е проява на непоследователната политика на управляващите за развитието на горския сектор, а всеки инвеститор иска прогнозируемост за няколко години напред. В неизвестност са и тези, които добиват, и онези, които разчитат на такава суровина. Самоубийство за всяка индустрия, инвестирала огромни суми в своите производства, да е в несигурност по отношение на нужната суровина.

Човешкият поглед на професионалиста: „Гората за мен е всичко, започнала съм от 22-годишна и вече съм края на трудовия си стаж. Тя е въздух, природа, ландшафт, разходка, отмора, но за мен е работа. Като бизнес не е най-печелившата дейност – трудно и трудоемко е, няма работна ръка, няма и механизация“, споделя Иваничка Иванова, експерт в Северноцентрално държавно предприятие.

„Заедно за опазване на горите“ е

кампания

която започна Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Благодарение на нея става ясно, че само за последните 20 г. регистрираното увеличение на горския запас е с над 30 %, което по думите на председателя на камарата проф. Васил Живков означава, че няма опасност от изчезване на нашите гори. Зам.-министърът на земеделието инж. Мирослав Маринов информира, че горите и горските територии в България обхващат приблизително 4.270 млн. хектара, което е 38.5%  от националната територия. „Горските запаси към 2020 г. са 718 млн. м3, докато през 60-те години на миналия век са били 243 млн. м3. Дървесните видове, които преобладават у нас, са бук, дъб и бял бор“, посочва изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев.

Да има от този ресурс за всички по правилен начин и гората да продължава да я има – това е най-трудното решение, но то трябва да се намери.

Митове и реалност

През погледа на проф. Васил Живков

Мит: Българската гора е унищожена и изсечена. Тя не е това, което е била преди. Данните обаче сочат, че запасът на горите у нас е нараснал 3 пъти за периода 1960-2020 г., а територията им се е увеличила близо 2 пъти в последните 100 години.

Мит: Гората не бива да се сече. Но… искаме да имаме мебели и паркет от масивна дървесина, а и да горим дърва в печките. Правилната сеч обаче прави гората по-устойчива.

Това е възобновяем ресурс, материал, който после може да се поправя и да се рециклира.

В системата на горите присъства държавата, частни собственици на горите, представителите на различни индустрии имат разнопосочни интереси.

Сив сектор, свързан с добива и използването на тази суровина, има. Това трябва да се спре.

Дървообработващата индустрия вижда възможности за осигуряване на своята суровина и очаква държавата да прояви разбиране и подкрепа.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.