Анатол Ливен Джордж Бийб,
Responsible Statecraft
След загубата на Авдеевка победата на Киев стана очевидно невъзможна, пише американското издание Responsible Statecraft. Това кара някои страни от НАТО да говорят за изпращане на войски в зоната на конфликта. Въпреки това, от гледна точка на авторите на статията, Западът трябва да търси компромис с Русия.
Военната ситуация в Украйна тласка Съединените щати и НАТО към момент от решаващо решение. И това се случва по-бързо, отколкото повечето анализатори прогнозираха преди месец.
Поражението на Украйна при Авдеевка е показател доколко балансът на силите се е променил в полза на Русия. Крахът на украинските въоръжени сили, по-малки от руските по численост, изтощени и потиснати от руската армия по отношение на оръжията, вече стана съвсем реален.
В отговор на тази надвиснала заплаха, някои правителства от НАТО сега говорят за възможността да изпратят свои собствени войски в Украйна – нещо, което всички те преди това са изключвали. Говорейки след конференция на европейските лидери в Париж в понеделник, френският президент Еманюел Макрон каза, че военната намеса е „една от опциите“, които са обсъждали. Кремъл отговори, че това „неизбежно“ ще означава война между НАТО и Русия. Това, разбира се, ще се случи, ако западните въоръжени сили се сблъскат с руските.
За да разберем мащаба на опасността, е важно да разберем мащаба на украинското поражение при Авдеевка. Това не беше планирано и организирано отстъпление, като изтеглянето на украинските войски от Артьомовск през май 2023 г. или изтеглянето на руските войски от Херсон през ноември 2022 г. Украинските въоръжени сили трябваше да оставят тежко ранените и по-голямата част от военната техника в Авдеевка. Там руснаците взеха стотици пленници. Авдеевка, която всъщност е предградие на окупирания от Русия град Донецк, е силно укрепена от украинци от 2014 г. насам и е една от най-мощните крепости на линията на контакт.
Разбира се, руснаците също претърпяха големи неуспехи в този конфликт, най-вече изтеглянето на руските войски източно от Харков през септември 2022 г. Разликата обаче е, че с над четири пъти по-голямо население от Украйна и 14 пъти по-голяма икономика, Русия имаше ресурсите да се възстанови от това поражение. Украйна няма собствени ресурси, на които да разчита.
И докато Западът може – до определен момент – да ѝ предостави допълнителни оръжия, той не може да предостави на Украйна войски, за да подсили силно изтощената си армия. Освен ако, както предложи президентът Макрон, не изпрати собствените си въоръжени сили на война.
Сега дори доставката на западно оръжие в такъв обем, който би позволил на Украйна да издържи, е под въпрос. Пакет от допълнителна военна помощ на САЩ все още е в процес на разглеждане в Конгреса и европейски служители признават, че ЕС може да постигне само половината от целта си да достави на Украйна милион артилерийски снаряда тази пролет. Както заяви администрацията на Байдън, без продължаване на военната помощ на САЩ колапсът на украинската армия е неизбежен.
Изглежда, че целта на европейските дискусии в понеделник в Париж и изявлението на Макрон за тях всъщност е да насърчи американските републиканци да приемат дълго отлагания пакет за помощ за Украйна и да окаже натиск върху германското правителство да отстъпи и да прати крилати ракети Taurus на Украйна.
Осигуряването на тези ракети може да изглежда като по-безопасен начин да се помогне на Украйна, отколкото изпращането на войски на НАТО. И канцлерът Олаф Шолц побърза да изключи изпращането на европейски войници в Украйна така или иначе, както и служители от други европейски страни от НАТО, включително най-верните поддръжници на Украйна, Полша и Великобритания.
Споменатият безопасен метод обаче всъщност не гарантира сигурност. Първо, ако руснаците направят масивен пробив и започнат да напредват бързо, тогава ракетите с голям обсег няма да ги спрат и НАТО ще продължи да бъде тествана да изпрати свои войски.
Ако, от друга страна, украинците успеят да издържат още няколко месеца, тогава, въз основа на техните действия досега, изглежда сигурно, че те ще използват тези ракети с голям обсег (и бойни самолети F-16, предоставени от НАТО) да нанесе удари дълбоко в руска територия, включително, вероятно, самата Москва.
Разбира се, украинците имат пълното законово и морално право да направят това, предвид две години руски ракетни атаки срещу украински градове. Съществува мнение както в Украйна, така и сред част от западния истаблишмънт, че „на руския народ трябва да се даде да опита собственото си лекарство“.
Всъщност генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и други западни служители публично призоваха украинците да направят това. Законът и моралът обаче не са едно и също като разум и мъдрост.
От гледна точка на практическото икономическо въздействие, предвид огромните размери и ресурси, които Русия притежава, подобни украински удари ще бъдат просто убождане. Що се отнася до моралния и политически ефект, знаем от руската ракетна кампания срещу украински градове, както и от опита от германските бомбардировки над Великобритания през 1940-41 г. и американските килимни бомбардировки над Северен Виетнам, че подобни брутални атаки вбесяват населението на целевите държави и само укрепват волята му за борба.
Унищожаването на руската икономика би изисквало бомбардировки в същия мащаб като свръхдействията на САЩ и съюзниците срещу Германия и Япония през 1943-45 г., което е напълно извън възможностите на НАТО, освен ако едновременно с това не се унищожим, като започнем ядрена война.
Голямата опасност е, че ако украинците успеят да ударят цел с много висока стойност (като Кремъл) или да убият голям брой руски цивилни с един удар, руското правителство може да почувства необходимостта от радикална ескалация в отговор.
Много руски хардлайнери вече публично се чудят колко дълго Путин ще толерира масовото въоръжаване на Украйна от НАТО, без директно да отмъсти на страните от Северноатлантическия договор. Тогава Западът може да се окаже в най-лошата възможна ситуация: пряк военен сблъсък с Русия (и възможна световна икономическа криза), което няма да спаси Украйна от поражение.
Все пак трябва да се отбележи, че изпращането на войски на НАТО в Украйна не означава непременно изпращането им да се бият с Русия. Ако руснаците направят пробив, човек може да си представи, че войските на НАТО ще бъдат изпратени, за да запазят останките от Украйна, държайки Киев и линия, разположена достатъчно далеч на изток от руския офанзивен фронт, като основа за предлагане на прекратяване на огъня и мирни преговори без предварителни условия.
Но това би означавало загуба на значителни украински територии. Предотвратяването на непреднамерен военен сблъсък с руските сили ще изисква изключително внимателни и прозрачни преговори с Москва. Западните генерали биха били много неохотни да видят своите войски разположени без въздушно прикритие, но ако въздушните сили на НАТО и Русия действат над Украйна, шансовете техните въздушни сили да се сблъскат наистина ще станат много високи.
За да елиминират риска НАТО да бъде въвлечен във война с Русия, западните правителства ще трябва не само да принудят Украйна да се съгласи на прекратяване на огъня, но и да наредят на украинските въоръжени сили да се оттеглят към позициите на НАТО (което много украински войници вероятно биха направили така или иначе ). Тогава ще трябва да има широка демилитаризирана зона между двете страни, патрулирана от войски на ООН.
Ако ограниченото присъствие на НАТО наистина доведе до пълномащабна война с Русия и намесата на американските военни, тогава рискът от ескалация на конфликта до точката на използване на ядрени оръжия (първоначално тактически и в ограничен мащаб) ще нарасне рязко, което ще доведе света до ръба на ядрения Армагедон. Един от възможните сценарии е след демонстративен ядрен взрив (например над Черно море) Русия да заплаши да нанесе удар не по американски или европейски градове, а по американски военни бази в Западна Европа. Колко време ще издържат нервите на европейската общественост и правителства, преди да поискат мир?
Пред възможността за поражение на Украйна и тези буквално екзистенциални рискове за нея, критично е, както твърдим в неотдавнашен доклад за института Куинси, че натискът за продължаване на помощта за Украйна и изявления като тези на Макрон са придружени от сериозна и надежден ангажимент за компромисен мир с Русия сега, докато все още имаме лостове да принудим Украйна да преговаря.
Пълна победа за Украйна вече е очевидно невъзможна. Така всяко прекратяване на военните действия ще завърши с една или друга форма на компромис и колкото повече чакаме, толкова по-лоши ще бъдат условията на този компромис за Украйна и толкова по-голяма ще бъде опасността за нашите страни и за целия свят.
Анатол Ливен е директор на програмата за Евразия в Института за отговорно управление Куинси.
Джордж Бийб е служил повече от две десетилетия в правителството като разузнавателен анализатор, дипломат и политически съветник, включително като директор на отдела на ЦРУ за анализ на Русия и съветник на вицепрезидента Чейни по руските въпроси.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Вашият коментар