ВЕИ тласъкът се спъва в бюрокрация и липса на мрежов капацитет

Въпреки последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), развитието на ВЕИ сектора в България все още се сблъсква със сериозни предизвикателства. Това са част от изводите от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), озаглавен „ВЕИ на бързи обороти: премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на прехода“.

Тежка бюрокрация

В България гражданите се борят със сериозни предизвикателства, като блокиране на процеса на присъединяване към електропреносната мрежа и сложни, бюрократични процедури. Непрозрачните механизми за разпределяне на мрежовия капацитет затрудняват ефективното разработване на нови ВЕИ проекти. Липсата на ясна методология за оценка на разходите за присъединяване допълнително усложнява инвестициите. От друга страна, административните процедури, свързани с екологичните и строителните разрешителни за изграждане на ВЕИ проекти, водят до чувствително забавяне на проектите, като често определените в закона срокове за извършване на отделните процедури биват нарушавани. Също така различното тълкуване на законодателството от страна на компетентните органи може да доведе до дискриминиращо отношение на един участник спрямо друг.

Подобряването на административните процедури ще зависи от създаването на централно координационно звено, което да хармонизира практиката на всички местни власти по управлението на административните процедури, през които преминават ВЕИ проектите.

Например, концепцията за административно обслужване на едно гише (т. нар. one- stop shop) е структурно отделена като раздел в ЗЕВИ. За издаване на разрешение за строеж на ВЕИ централа се подава искане в съответния център за административно обслужване. На практика обаче искането отново се одобрява от главния архитект на общината, т.е. в конкретния случай има включване на още един административен орган по веригата, което може да доведе единствено до допълнителни забавяния. Центърът за административно обслужване следва да предоставя на оператора на преносната или на съответната електроразпределителна мрежа информация за всяко издадено разрешение за строеж.

При предоставяне на услугите следва да е налице възможност за използването на споделени ресурси, а това отсъства от текущата правна норма. Де факто услугите ще бъдат предоставяни по усмотрение на всяка конкретна община, което предполага различия в качеството на обслужването.

Според председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов има има огромен интерес към присъединяване на нови ВЕИ мощности, но само за последните месеци в Комисията са постъпили близо 100 жалби относно откази на електроразпределителните дружества да присъединят нови системи, поради липса на капацитет. Именно заради това фокусът на децентрализацията на ВЕИ производството следва да бъде разширяването и обновяването на мрежите посредством ускоряването на използването на средствата от Модернизационния фонд, както и реалното изпълнение на заложените инвестиции на мрежовите оператори.

Енергийни общности

Една от препоръките във връзка с транспонирането на Директивите в българското законодателство е въвеждането на изрично определение за „общност за възобновяема енергия”, както и определение за „гражданска енергийна общност“. ЗЕ и ЗЕВИ следва да въвеждат последователно двете определения, както и да пренасят изцяло смисъла, вложен в двете Директиви, отчитайки спецификите на българското законодателство и избягвайки вътрешни противоречия.

Законодателят е дал дефиниция на „гражданска енергийна общност“ и „общност за възобновяема енергия“, но тя не е достатъчно прецизна, казват от ЦИД. Нормативната уредба относно гражданските енергийни общности следва да бъде детайлизирана с допълнителни текстове, с които да се гарантира прилагането на следните принципи по модела на REScoop: доброволно и отворено членство, демократичен контрол на членовете, икономическо участие чрез пряка собственост, автономност и независимост, образование, обучение и информация, сътрудничество между кооперациите, загриженост за общността.

Необходимо е да бъдат предвидени и изисквания относно съдържанието на устава и учредителния акт, сред които 1) плаваща членска маса, 2) възможност за капиталово и некапиталово членство, 3) доброволно участие и прекратяване на членството, 4) равно право на глас. Необходими са и конкретни изисквания за съдържанието на устава или учредителния акт на общностите с цел постигане на конкретни социални, екологични и икономически цели, задължение за отчитане и отделяне на средства за контрол и санкции.

Възможните правно-организационни форми за гражданските енергийни общности са няколко, тъй като уредбата в момента дава такава свобода. Независимо от избраната форма обаче, е необходимо да бъдат дефинирани ясни критерии за регистрация на общността, вкл. изброяване на права, сервитути и други положения, от които може да се ползва, във връзка с упражняването на дейностите.

Според Николай Налбантов, директор, Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие в Министерството на енергетиката, е необходимо да има и политически решения за засилване на мотивацията на гражданите и енергийните общности да се превърнат в истински активни участници на електроенергийния пазар.