Санкициониран от Великобритания и от САЩ по Магнитски политик може да бъде министър или лидер на управляваща партия в Северна Македония или в Босна на Балканите, но не и в държава член на ЕС

Защо Ахмед Доган сложи главата на доскорошния си верен служител и изпълнителен директор в партията си на дръвника и още го бави? 

Най-гупавото и невярно обяснение е, че в ДПС нямали мнозинство за изключването на Пеевски. Нищо по-далеч от истината.

От два месеца поне Доган гледа сеира на Пеевски как се опитва да превземе държавата и лакомо да глътне двете най-големи партии ГЕРБ и ДПС едновременно. Пропадането на кабинета Желязков бе ювелирна акции на дваматата доктори – по философия, д-р Ахмед Доган и по пожарникарските науки – д-р Бойко Борисов.

Знаете ли, примерно, че Росен Желязков лично е благодарил след гласуването на човека в Росенец за това, че го е спасил на косъм от сигурна политическа смърт? Вие не знаете, но мисирките е добре да знаят такива работи. Аз ви ги разправям същите работи от два месеца, но кой да чуе.

Опитът за Кабинет на Пеевски с мандата на ГЕРБ бе просто лебедова песен.

Най-голямата глупост бе, че Делян Пеевски тръгна да првезема ГЕРБ и цялата държавата, без дори да си подсигури тила в ДПС и дори броейки ДПС за “в кърпа вързано” и превърнато в личната му корпоративна придобивка. А от кумова срама можеше поне да пита началника си. ДПС бе превърнато в жълт сайт. Тази партия не заслужава и не може да позволи подобна участ. Нивото на първия ешалон в ДПС като самочуствие и интелект е много високо.

От половин година тази голяма българска партия бе публично правена за посмешище с глуповати приказки и обиди всяка сутрин от нейния председател пред покорните мисирки в парламента.

Каква друга реакция можеше да се очаква?

Единственият залог в джоба на Пеевски можеше да бъде само вкарването на ДПС във властта през парадния вход в коалиция с ГЕРБ или с ГЕРБ и ПП/ДБ. Вероятно това е задачата, която шефът Доган е поставил на “момчето си за всичко”, но и този път се стигна до познатите схеми – участие във властта през задния вход и чрез подставени лица, както беше с Патриотите и Сглобката.

Схемата със задния вход може да е изгодна за Пеевски и антуража му, но не е ОК за Ахмед Доган, който трябва да мисли за електората си и за многобройния партиен актив по места – там хората искат реално да участват във властта и да получат признание, а това няма как да стане с председател като Пеевски.

Санициониран от Великобритания и от САЩ по Магнитски политик може да бъде министър или лидер на управляваща партия в Северна Македония или в Босна на Балканите, но не и в държава член на ЕС. Колеги, нека бъдем сериозни.

Едно може и трябва да се призне на Делян Пеевски – с ДПС зад гърба си той можеше да отиграе всяка ситуация в държавата и да се нагоди към всякакви обстоятелства, включително и причинената му юридическа и гражданска смърт с “Магнитски”.

Но с ДПС отзад кой не го може?

Партия, която има гарантирани и ще ги има гарантирани няколкостотин хиляди гласа, докато Доган в там и стои начело. А тези гласове при всеобщата електорална стагнация тежат в злато, колкото са килограмите на всичките му избиратели барабар с този “председател”.

Последният отчаян ход на Пеевски бе удрянето по ПП и ДБ с бруталната компроматна атака с кеша и пудела и впоследствие пускането на записите от архива на Алекесй Петров в сайта му Афера.

Този ход целеше да остави Борисов без алтернатива за коалиция и да го тласне в прегръдките на Пеевски публично, ако иска да управлява още веднъж като премиер. Накрая бруталният натиск в стил “Пеевски”, вместо да пречупи Борисов и да го подчини на чужда воля, само го ужаси и уплаши до смърт и бързо го запрати при Ахмед Доган за помощ. Приятел в нужда се познава. От пренавиване пеевската пружина се скъса.

И така. Защото Доган бави Делян и не бърза да го приключи?

В типичния стил на източните мъдреци Доган очаква отчаяния си противник да се предаде като безусловна капитулация и да падне на колене за милост и публично унижение ИЛИ да напусне в бягство и позор бойното поле.

(Има и трети вариант, но ако говорим за политически труп, той вече плува по реката и даже отиде в морето, а то го изхвърли в залива на Росенец при трупа на Христо Иванов, който се вмирисва там от началото на лятото.)

Това са двете алтернативи пред Пеевски. Предаване и позор или Позорно бягство.

Но къде да избяга победеният ронин, който опита да открадне дома на господаря си?

На Запад е Магнитски.

На Юг, шшшт, да не казвам кой е.

На Север е страшно.

А на Изток още повече.

Затова Доган е спокоен. Жертвата му няма къде да избяга и вероятно ще получи по милост още 3-4 седмици, за да премисли горчивата си участ, да преброи приятелите си (но кои са те), да прецени още веднъж шансовете си срещу всички армии, строени срещу него и да предприеме хода с развяването на бялото знаме. Отчаянието и сега е голямо, но ще нараства експоденциално през горещия месец август.

Всички посредници за търсене на милост са впрегнати, но безуспешно.

Централен съвет на ДПС ще има, датата е определена и съобщена на Пеевски.

Август ще са събитията.

Август ще бъде развръзката. Болезна и унизителна. Близко до ума е, защото така завършват подобни драми из Ориента!

Николай Бареков, Фейсбук