Росен Стоянов е роден през 1972 година, доктор по политология и професор в Нов български университет, където преподава политически комуникации. Водещ е на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери. Автор на десетки книги, студии и статии, коментатор на актуални обществено-политически събития в масовите медии.
– Професор Стоянов, по всичко личи, че отиваме към поредните предсрочни избори. Защо не може да имаме стабилно управление и къде са причините – в политическите партии, в техните лидери или в избирателите?
– На първо място трябва да се отбележи неспособността на политическите партии да ангажират избирателното тяло в политическия процес – на всякакви нива. Неумението да мотивират отделния гласоподавател да участва рационално и разумно в избора на представителство и управление, и не на последно място – загубеното във времето на т.нар. преход, умение на политическите субекти да печелят доверието на своите поддръжници.
– Защо хората отказват да ходят на избори – не могат да разберат посланията на политиците или не им вярват?
– Защото се оправят сами, защото все по-често осъзнават, че нямат нужда от това някой да им казва какво да правят с живота си, защото сами определят важните и приоритетни в личен план посока и цели. Съвсем отделен е въпросът, че с неучастието си в изборния процес предоставяме власт някому – да решава от наше име, да разходва обществен ресурс, да упражнява власт… Защото губим доверие в личностите, в институциите и институционалността, в партиите и в партийната система, а това води и до движение в посока загуба на доверие в демокрацията.
А за посланията или по-скоро за тяхната липса – или добро, или нищо, както е казал народът.
– Защо партиите в парламента не намират общ език и това ли е причината да се провали сглобката?
– Едно от хубавите неща на демокрацията е състезателното начало, конкуренцията, надпреварата. В политически план също. Именно политическите партии трябва да бъдат изразителите на различните политически ценности, идеи и идеологии, на различното спрямо политическия опонент мислене, на разнородните нагласи на гражданите. Поради това, често се получават невъзможни за преодоляване принципни различия в политически план, в икономически аспект и в оценката на позициите на страната във връзка с процеси в международното пространство. Тук идва мястото на политическата коалиционна култура, на преговорите и дипломатичността. Но това се случва там – на запад. Лошото, в нашия собствен разказ за демократичното е, че се получават безпринципни разломи в направление лично отричане, омаскаряване, демонизиране и отколешното описано от литературните ни класици желание за лично облагодетелстване.
По отношение на съглашателството, определило опита за управление в некоалиционното правителство на Денков – невъзможността да се получи устойчиво управление бе заложена още в самата екзотична идея на подобен вид формат на изпълнителната власт. Този опит определям като политически наивитет. Витиевати сладкодумни апологети на тази идея се опитваха да ни убеждават, че всичко е възможно, дори и това – тези, които искат да вкарат в затвора някого, ще го направят с неговата помощ.
– Вие сте преподавател по комуникации – какви грешки виждате в общуването между политическите лидери, от една страна, и с гражданите – от друга?
– Наблюдава се особен дефицит на умения и експертиза за общуване вътре в самите политически структури. Следва липсата на стратегическо мислене и боравене с модерни подходи, канали и техники за осъществяване на пряка, изграждаща доверие връзка между политическото и електоралната маса. Липсва лидерство, харизматичност, желание за учене, за себеусъвършенстване и развитие на персоналния и партиен публичен образ в среда на особена динамика и преливане от реално във виртуално пространство.
Всички разбираме от всичко, в това число и от медии, комуникации, ПР, кампании, имидж, репутация и т.н., и т.н. А резултатът е видим – все по-намаляващо доверие към политическото въобще, все по-демотивирани участници в политическия процес, все повече крайна прагматичност и крайна ирационалност при правене на политически избор.
– Лековерни ли са българите, че толкова лесно припознават нововъзникнали политически проекти, а после бързо се разочароват?
– Не, просто очакват, имат нужда, надяват се и някои все още дори си позволяват да мечтаят. За стабилност, устойчивост, предвидимост, справедливо отношение към света на политическите ни представители. Тук даже не става дума за честност, експертиза, професионализъм. Очакването е по-скоро за нещо простичко – политическите фигури да мислят, говорят и правят едно и също нещо. Независимо от оценката на опонентите, независимо от риска да не бъдат харесани от всички, независимо от крайния резултат дори.
– Защо социолозите не успяха да засекат похода на „Величие“ преди последните избори?
– Този казус бих определил като конюнктурна малформация на демокрацията, дължаща се на особено изкривяване на представителството. А то пък е следствие най-вече на рекордно ниската избирателна активност, определената надменност на „конвенционалните“ политически субекти по отношение на себедостатъчността си, липсата на далновидност и залагане до краен предел на твърдия електорат.
– Сътресенията в БСП и в ДПС как ще се отразят на изборните резултати на тези партии?
– Драматично. При първите тенденцията за драстичен спад е толкова устойчива, че вече дори и не прави впечатление. Самодоволно изтъкващи се като най-старата партия, БСП вървят към представеност, близка до абсолютната нула. За ДПС казусът е малко по-различен. Идеята да дадат възможност не само на етнически турци да заемат високи партийни постове доведе до известните ни сътресения. Въпросът е не кой ще надделее в настоящата ситуация – това с голяма доза сигурност всеки може да предположи, а в това дали тази партия няма да се капсулира отново, да се затвори за „външни“ елементи, да се радикализира и да излезе от личното си изживяване на статуса си на балансьор в българския политически процес.
– Мислите ли, че все още има място за нов политически проект? На какъв лидер биха повярвали българите днес?
– Нови политически структури, „проекти“, партии и сдружения ще се появяват, несъмнено. Но голяма част от избирателите очакват нещо различно. Със заявка, с визия, с доктрина. Разбира се, по нашите ширини това не може да стане без на преден план да бъде определен един лидер, по нашенски, от типа силна ръка, вожд, водач. Идва време, в което избирателите у нас ще последват някого, дори и без да е необходимо задължително да му вярват. Достатъчно ще бъде да получат спокойствие за себе си и перспективата си, сигурност за дома, децата и имуществото си и увереност, че ще възтържествува най-сетне някаква дори справедливост.
– Печели ли се вот с компромати? Коя е успешната комуникационна стратегия за партиите сега?
– Компромати и негативна кампания има във всяка предизборна кампания. Но тук, в Европа, и най-вече у нас, този подход не може да се приеме за стратегически ефективен. Чрез него може да се постигне временно очерняне на политическия опонент, но не и ефективно и устойчиво въздействие върху избирателите с краен резултат повишаване на интереса към изборния процес, участие и подкрепа.
– Как тълкувате позицията на Бойко Борисов, че изборите наесен у нас трябва да са последните, защото идва по-лошо? Кое е по-лошото?
– Ако са последните, ще е най-лошо… Но явно предизборната кампания е в ход. С негативиране, плашене, страх, заплахи, с черни краски, безперспективност и предупреждения няма да стане. Не и този път. Не и оттук нататък. Светът е отворен за нас, ние пътуваме, виждаме, мислим. Очакванията са за позитивност, сериозен професионализъм, за ангажираност и защита на конкретни каузи. За българска мечта.
– Ако все пак не се състави кабинет, необходима ли е съществена промяна в избирателната система?
– Ако под съществена промяна на избирателната система имаме предвид промяна в държавното устройство като крайна цел, то е на практика невъзможно на този етап. Единствено законният начин това да стане е свикването на Велико народно събрание. Но преди това ще трябва не само да се „прекрои“ избирателният кодекс, а да се напише изцяло нов такъв. Да се промени Конституцията на България е мероприятие трудно, мъчно, специфично, за някои ненужно и дори опасно. Настоящият т.нар. политически елит не е в състояние да приеме работещи и ефективни промени в Закона за движение по пътищата например, да не говорим за революционни промени в основния закон.
– На световната сцена наблюдаваме остро противоречие между консерватори и глобалисти. Така може да се определи и сблъсъкът в САЩ между републиканеца Доналд Тръмп и демократите, най-вероятно Камала Харис. Каква е вашата прогноза за тези избори и какъв ще е отзвукът им в Европа и в България?
– След вакханалията на прогресисти, неолиберали и защитници на биоразнообразието логично е махалото да се върне обратно, като на преден план излязат по-умерени, сдържани, консервативни идеи. В последните 8 години САЩ определено изживяват политическа криза. Въпросът е кой персонално ще представлява връщането към устоите, извели ни от надпреварата във въоръжаването, разделението на света на Изток и Запад и глобалното идеологическо противопоставяне. Това явно трябва да са хора с житейска перспектива и идеология, а не просто синодални партийни активисти или бизнесмени с лична визия, че шоуто трябва да продължава.
Маргарита ДИМИТРОВА
Вашият коментар