Децата – (не)видимата жертва на домашното насилие

В средата на март момиче в Бобовдол засне с телефон баща си да пребива майка му вкъщи. Във видеото се вижда как 39-годишният мъж блъска главата на жената във вратата на стая, докато тя крещи от болка.

Година по-рано във Видин 42-годишен мъж разби носа на партньорката си пред очите на малолетния им син. Мъжът изгонил жена си от жилището им, а на следващия ден я накарал да се качи в колата му, заедно с детето им, за да се върне и да изнесе багажа от дома му. Докато карал, нанесъл множество удари в лицето на жената. Побоят продължил и след като тримата стигнали до жилището.

Това са само два от огласените публично случаи на домашно насилие в България в последните месеци. Общото между тях е, че свидетели и потърпевши от насилието между възрастни стават малолетни деца.

Според Закона за защита от домашното насилие за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Специалистите казват, че психологическите травми от това са сериозни и трудни за преодоляване. Нещо повече – имат дългосрочни последствия, тъй като в конфликтната среда децата често остават незабележими, но изпитват вина за неразбирателството между родителите. Ставайки свидетели на агресията у дома обаче, е твърде възможно те самите да продължат моделите на поведение на родителите си.

Макар проблемът да съществува, държавата няма единна и ясна статистика колко малолетни и непълнолетни българчета засяга той. Няма и достатъчно подготвени специалисти в училище, които да разпознават и да реагират на случаите на насилие, което не е пряко насочено срещу децата, но им вреди.

Регистър за домашното насилие още няма

В началото на годината властите обещаваха, че до август ще заработи Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие, която ще съдържа данни за актовете на домашно насилие, пострадалите, извършителите и взаимоотношенията между тях, вида насилие, историята на насилието и др. Регистърът обаче все още не е готов. Функционирането му е записано в проект за поправки в Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, който още е в етапа на обществено обсъждане.

„Дневник“ поиска справка от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) за установените случаи на домашно насилие над деца от 2020 г. до 2023 г. В отговор от институцията изпратиха данни от „Мониторингов доклад на изпълнението на Координационен механизъм при насилие“, в който се анализират данните от функционирането на всички мултидисциплинарни екипи от 147 дирекции „Социално подпомагане в страната“ и 28 регионални дирекции за социално подпомагане в страната.

Според записаното в доклада случаите на насилие в семейството в България, по които са работили екипите, през 2020 г. са 494, а през 2023 г. – 764. Координационният механизъм се задейства от дирекция „Социално подпомагане“ по конкретен случай, за да се осигури защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация, като членовете на мултидисциплинарния екип разработват план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието като работят заедно до приключване на случая, уточняват от ДАЗД.

Екатерина Велева, клиничен психолог и председател на Фондация „П.У.Л.С.“, обяснява, че реакцията на институциите по механизма е бърза, защото между различните специалисти има съгласуваност. Експертите вземат решение дали детето трябва да бъде настанено в кризисен център, оказват здравна помощ при нужда. Училището оказва подкрепа, както и общината, ако детето и родителят имат нужда от общинско жилище. Велева обаче подчертава, че

По-плашещи са данните, които служебният социален министър Ивайло Иванов, посочва в отговор на депутатски въпрос за случаите на домашно насилие. Той подчертава, че Министерството на труда и социалната политика не администрира данни за случаи на домашно насилие и няма бюджет за работа по такива случаи. Допълва, че Агенцията за социално подпомагане събира информация за случаите на домашно насилие чрез дирекциите „Социално подпомагане“ в страната. По техни данни:

• през 2020 г. жертвите на домашно насилие са 594, от които 425 деца
• през 2023 г. жертвите са 888, от тях 593 деца
• до 30 юни 2024 г. жертвите на домашно насилие са 597, от тях 435 деца.

Уточнява се, че това са статистически данни са за всички постъпили сигнали за домашно насилие, на което децата са били обект или свидетели. Те включват всички видове и форми на насилие – физическо, психическо, сексуално, пренебрегване, търговска или друга експлоатация.

Насилието се отглежда вкъщи

Според данни от национално изследване на насилието над деца в България на УНИЦЕФ от 2021 г. всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45.9%), последвано от физическо (31.2%), сексуално насилие (15.6%) и пренебрегване (10.5%).

Всяко трето дете (34.8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. „У дома“ е най-често посочваната среда, където се извършва физическо насилие над деца. Според същото проучване около 40% от родителите в България посочват, че са използвали физическо насилие като възпитателен метод през последната година.

„Те виждат всичко“ и последствията от това

Клиничният психолог допълва, че сред дългосрочните последствия от домашното насилие върху психиката на децата е посттравматично стресово разстройство. „Когато едно дете и впоследствие един млад човек живее в свят, в който не вижда доверие, сигурност, идващи поначало от семейството, то той изпитва тревожност, а често и паническо разстройство“.

Обяснява, че при децата тревожността е много изразена. Тя се проява чрез поведението:

• от тръшкане и налагане,
• през самонараняване (драскане по кожата, смучене на пръстите, гризене на нокти)
• до злоупотреба с наркотични вещества и опити за самоубийство

Депресията може да бъде насочена както към самите тях чрез себеагресия, така и навън – псувни, вандалски прояви, насилие в училище, кражби, уточнява Велева.

По думите ѝ в условията на домашно насилие децата не се забелязват, но често биват използвани за манипулация от родителите. Допълва, че в ситуации на агресия родителите се оправдават с това, че децата са в другата стая, не чуват, спят, но това никога не е така. „Те чуват всичко, често подслушват или гледат през ключалките. Много често и тази елементарна грижа, че те са в другата стая, отсъства, а децата стават преки свидетели на насилието. Обикновено основният им страх е, че майката ще бъде убита“, подчертава Велева.

За съжаление, ставайки свидетел на насилието вкъщи, децата могат да повторят модела на родителите си, което значи, че могат да станат насилници или да имат висока търпимост към агресията и насилието, обяснява Велева. Допълва, че децата приемат модела на поведение, който са видели вкъщи. „Когато едно дете е израснало в насилие, то е безкритично към агресията. То няма база за сравнение с другите семейства, в които не съществува насилие“, допълва Велева.

Когато децата сами търсят помощ

„През годините сме имали много случаи, в които децата са тези, които намират нашия телефон, обаждат се, пишат ни, за да кажат за проблемите вкъщи“, разказва пред „Дневник“ Юлия Андонова, директор „Развитие и комуникации“ на Фондация „П.У.Л.С.“. Андонова изтъква, че в условията на домашно насилие децата реагират най-вече на физическа болка и страх за живота на единия си родител.

Фондацията предоставя денонощна подкрепа на хора, пострадали или в риск от насилие, има и кризисен център за жертви на насилие или риск от трафик. Организацията развива дейности, програми и услуги в две основни направления за насилието – превенция и рехабилитация. Статистиката на фондацията за 2023 г. показва, че общо 439 души са получили помощ от организацията, от които 137 деца.

Тя допълва, че в центъра децата се настаняват с единия си родител, най-често майката. Подчертава, че и макар в повечето случаи пострадалата от насилие да е майката, мъже също са получавали подкрепа от центъра. С децата и родителя работят екип от психолози, специалисти по арттерапия, педагози, здравни работници, юристи.

Коментира, че когато децата са настанени в кризисния център, но посещават училище или детска градина, специалистите задължително уведомяват ръководствата за това кой може да прибира детето. Допълва, че при нужда, екипът от центъра придружава майката с детето училището или градината. Учителите също трябва да знаят през какво преминава детето, за да му бъде осигурена необходимата среда за учене и подкрепа.

В училище децата разчитат на късмета

В проучването на УНИЦЕФ са анкетирани и специалисти в областта на образованието (учители, директори и психолози/педагогически съветници), представители на правораздавателната система, социални и здравни работници, полицейски служители. Въпреки ключовата им роля, малка част от специалистите от областта на образованието заявяват, че със сигурност ще подадат сигнал за деца, изложени на риск от насилие, злоупотреба или неглижиране, пише в доклада. Едва 17% от специалистите от системата на образованието посочват, че в процеса на работата си са установили случаи на деца в риск от насилие, злоупотреба или неглижиране през последните шест месеца.

Експертите от УНИЦЕФ констатират, че макар по-голямата част от учебните заведения да разполагат с политики и процедури за закрила на детето и подаване на сигнали за насилие, основната пречка, посочена от учителите, е липса на обучение и насоки.

„Много е трудно едно дете да разкаже за случващото се в семейството. В училище децата са по-склонни да говорят за отношенията помежду си, не толкова за проблемите вкъщи. Темата за домашното насилие не е очертана дори в обществото, трудно някое дете би дошло и само да съобщи, че има проблем, свързан с насилие вкъщи“, коментира училищният психолог Анет Маринова пред „Дневник“.

Обяснява, че когато има създадена дългосрочна и доверителна връзка с някое дете, тогава то започва да споделя и да търси съдействие за ситуацията в семейството си. „За много деца училището е най-здравото място и от чувствителността и отговорите на възрастните зависи дали детето ще се обърне към някого, за да сподели притесненията си. Детето избира на кого да даде доверието си и обикновено това ще бъде учител, който проява загриженост“, допълва Маринова.

Маринова цитира изследвания, според които децата свидетели на домашно насилие може да бъдат дори по-травмирани, отколкото децата жертва на насилие. „Това може да остави много по-сериозен белег, свързан с тревожност от травмата, която да рефлектира във всички отношения, които детето създава с другите“, подчертава Маринова.

По думите ѝ учениците, особено тийнейджърите, се вълнуват много повече от това как биват възприемани от връстниците си и темата за домашното насилие не е сред тези, за които общуват помежду си.

Според училищния психолог в България няма ясни училищни политики за децата в риск, като организация и процедура за предоставяне на подкрепа. Така, ако някое дете се довери на учител и сподели с него, нещата до голяма степен опират до субективната позиция на директора дали да сигнализира институциите, или да приеме, че това са семейни проблеми.

Как трябва да действа училището

В отговор на въпроси на „Дневник“ пресцентърът на Министерството на образованието обясни процедурата за работа с деца в риск, каквито са пострадалите от домашно насилие.

Когато се установи, че има дете в риск, в образователната институция се формира екип за подкрепа за личностно развитие, в който се включват представители на всички заинтересовани страни и институции. Екипът прави оценка на индивидуалните потребности на детето и изготвя план за подкрепа за преодоляване на рисковите фактори в неговото развитие, обясняват от министерството. Оттам уточняват, че в образователната система работят 1380 психолози и педагогически съветници, които оказват подкрепа на деца и ученици, включително на деца и ученици в риск.

Със заповед на министъра е сформирана национална мобилна група за психологическа подкрепа, психолозите от която оказват помощ на деца и ученици в по-отдалечени места, където няма психолог, както и при по-тежки случаи, включително и на домашно насилие. На директорите на образователните институции са предоставени контакти на членовете на групата, за да могат да търсят съдействие.