Неа Плагия е малко село в Солунския залив, точно преди първия ръкав на Халкидики. Мястото е харесвано за почивка от българи, защото е сравнително близо до границата и до него се стига лесно. Затова Делян и Мария бързо правят своя избор. Това ще е втората им ваканция това лято – след десетдневното шумно обикаляне из южното ни Черноморие, сега решават за пет дни да останат на тихо в Гърция.
Пътуването от София е по-малко от 5 часа заедно с чакането на границата и кратките почивки. В северната част на страната много българи имат собствени жилища и не е нужен Booking, за да се намери нещо хубаво и не много скъпо. Около 90 евро за двамата излиза нощувката в апартамент от 50 квадрата, който разполага със спалня, хол с кухненски бокс и хубава широка тераса.
Жилището е в двуетажна сграда буквално на 5 минути от плажа. А там срещу 2 евро пиеш фрапе и цял ден ползваш чадър и удобни шезлонги. Ceлoто имa дълга алея c палми, коятο се извива успоредно на брегa и стига до Hеа Флοгитa. Разхождайки се, може да влезете в κафене, да пазарувате от сyпермаркeт или да вечеряте в тaвeрна. Храната е прясна, вкусна и по-евтина, отколкото на българското море. Калмари, октоподи, миди, гирос, салати, шишчета по гръцки. И разбира се ледено узо!
Всичко е повече от прекрасно, ако не е убийствената горещина. Въздухът просто пари, на сянка е не по-малко от 35–36 градуса, само призори около 5 часа може да се диша по-леко, когато термометърът показва 28 градуса. Климатиците работят на макс, но човек е дошъл, за да бъде повечето време навън, на плажа. Двамата все пак издържат на горещините, може би защото тази година ще навършат 25. Но в никакъв случай не биха препоръчали такава ваканция през юли и август на родителите си. Имайте предвид, че говорим за Северна Гърция. На юг става още по-горещо и драматично. Лятото в южната ни съседка буквално започва да е опасно за живота – шестима туристи намират смъртта си през този юни по време на необичайно горещото време. Сред тях е 67-годишен германски турист, открит мъртъв на остров Крит. Той тръгва сам на поход в каньон в района на Сугия, но само след няколко часа се обажда на жена си, за да й каже, че не се чувства добре. Полицията открива тялото му в каньона Трипити. По-рано 55-годишен американец е намерен мъртъв на остров Матраки в Йонийско море, а нидерландски гражданин загива от жегите на остров Самос в Егейско море.
Тялото на британския телевизионен водещ Майкъл Мозли е открито на Сими, друг остров в Егейско море, на 9 юни след четиридневна операция по издирване със самолети, дронове и лодки. Камера засича 67-годишния мъж, който държи лилав чадър, за да се пази от слънцето. Кадрите показват, че в 14:00 часа местно време той се насочва към пътека, която води към Агия Марина на около миля и половина. Там намира смъртта си около 16:00 часа, когато температурите почти достигат 40 градуса по Целзий. Д-р Майкъл Мозли е починал от „топлинно изтощение“, след като седнал и загубил съзнание, гласи съобщението на полицията. Мозли учи медицина в Лондон и получава диплома за лекар, а през последните две десетилетия работи като водещ, автор на документални филми, журналист и писател. Известен е с телевизионните си предавания, сред които „Доверете ми се, аз съм лекар“ и подкаста „Само едно нещо“ на радио Би Би Си 4. Пише и колонка за „Дейли Мейл“.
Гръцкият туризъм осигурява близо 38 милиарда евро на бюджета, което е около 20% от цялата икономика на страната, показват данните на Световния съвет за туризъм. Повишаващите се температури обаче хвърлят сянка върху бъдещето на тази индустрия. По време на необичайната гореща вълна през юни в средиземноморската страна, температурите на някои места надхвърлят 40 градуса, след което избухват и пожари, достигнали и до българската граница. Подобна е ситуацията в Италия, Испания, Хърватия и туристите вече започват да прекрояват своите планове.
Екстремните температури в Южна Европа карат пътуващите да преосмислят дестинациите си и все повече от тях обръщат погледи на север. Експерти вече прогнозират, че Балтийско море ще замени Средиземноморието като място за ваканция в средата на лятото. Резервациите в Скандинавия вече са се увеличили с 27%. Тенденцията, известна като coolcationing (охлаждане), може да даде тласък на скандинавската индустрия за пътувания, която миналата година е калкулирала около 124 милиарда долара приходи. Стокхолм, Осло и Копенхаген все по-често влизат в плановете на пътуващите, а държавите бързо реагират, за да им привличат интереса. Например от 15 юли хората, които посещават датската столица, ще имат право на безплатен достъп до музеи, каяци под наем и други екстри.
За да избягат от безмилостните горещи вълни, повече туристи в Хърватия бягат от морето към планините. Страната стана особено популярна в последните години със своето грандиозно адриатическо крайбрежие, осеяно с над хиляда по-малки и големи острови. Но заради огнения ад хората поемат към планинските оазиси, какъвто е село Фужине само на час с кола югозападно от столицата Загреб. Там е поне с 10 градуса по-хладно, отколкото на брега.
Морската туристическа география в България също ще се промени, тепърва ще се говори повече за най-северните ни курорти – Кранево, Балчик и особено за Каварна, Шабла, Крапец, Топола, Тюленово и Дуранкулак. Очаква се да се повиши и интересът към покупка на летен имот в тази част от страната. Вече се вижда отчетливо, че в туристическата индустрия започва коренна промяна: повече хора избират „разхлаждане“ вместо бягство към тропика. Ще стават все по-атрактивни дестинации, които предлагат 2 в 1 море и планина, а България разполага точно с такива курорти. Въпросът е бързо да се включат в шортлистата с приоритетни дестинации от държавата.
СВЕТЪТ Е В ТОПЛИНЕН КАПАН
Термометърът чупи рекорди и през август
22 юли 2024 г. е най-горещият ден в историята до момента, показва анализ на НАСА – американската правителствена агенция за космически изследвания. 21 и 23 юли тази година също надхвърлят предишния дневен рекорд, поставен през юли на 2023. Тези рекордни температури са част от дългосрочна тенденция на затопляне, причинена най-вече от човешките дейности и по-точно от парниковите газове. „Ясно е, че сме изправени пред климатична криза“, коментира администраторът на НАСА Бил Нелсън.
Чрез две дузини спътници учените наблюдават процесите на Земята. За да изчислят глобалната температура на планетата в НАСА събират данни от десетки хиляди метеорологични станции на сушата, плюс хиляди на кораби и шамандури на повърхността на океана. Агенцията разполага с данни от над 60 години и на тяхна база които публикува своите изводи как хората да се подготвят, за да са в безопасност.
Серията от рекордни температури се вписва в дългосрочна тенденция на затопляне, която става очевидна през последните четири десетилетия. Последните 10 последователни години е най-топлият цикъл от началото на воденето на статистика, в края на 19 век. Свидетели сме на 12 поредни месеца на рекордни температури, а вторият най-дълъг период продължава седем месеца между 2015 и 2016 година.
„Преживяваме повече горещи дни, повече горещи месеци, повече горещи години – казва Кейт Калвин, главен учен на НАСА и старши съветник по климата. – Знаем, че тези повишения на температурата се дължат на нашите емисии на парникови газове и оказват влияние върху хората и екосистемите по света.“
Намираме се в топлинен капан. Ще бъде много топло. Следобедите ще са особено горещи. Следващите дни са с повишена пожароопасност. Август почти съперничи на юли. Може да се окаже, че това лято ще е най-топлото в България, заяви българският климатолог проф. Георги Рачев.
ИСПАНИЯ Е НАЙ-УЯЗВИМА ОТ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ
Съветват чужденците да не излизат на слънце между 12 и 16 часа
Испания е страната от ЕС, която е най-уязвима от изменението на климата и това няма да се промени в краткосрочен план, твърди Хектор Тежеро, старши съветник в министерството на здравеопазването. Екстремните горещини са реален риск за масовата туристическа индустрия в страната. Според експерта, цитиран от The Guardian, туризмът е един от секторите, които са изложени на риск от климатичните промени и държавата трябва да се опита да смекчи последиците за районите, които зависят от този бизнес.
По-високите температури са твърде опасни за посетителите, които не са свикнали на толкова горещо, идват от по-северни държави. Климатичната извънредна ситуация е истинско сътресение за традиционния масов туристически модел на Испания, тъй като по-честите горещини връхлитат най-популярните крайбрежни дестинации в страната, предупреждава Тежеро. Затова от министерството започват разговори с британското посолство как най-добре да образова „уязвимите“ туристи за справяне с високите градуси. Чужденците, посещаващи популярни испански места като Алхамбра, курорта, известен като „изумрудената перла“ и „най-красивия мавритански комплекс в Европа“, са приканвани да се съобразяват със съветите на местните хора кога да останат на по-хладно и кога – да са под слънчевите лъчи. Съветите са: „защитете се; хидратирайте се; освежете се“. Местните знаят колко е важно да не се излагат на слънце между обяд и 16:00 часа. Няколкото фатални случая на топлинен удар миналата година, са на туристи над 50–60 години, които тръгват на походи в разгара на лятото.
Но дали извънредната ситуация може да стопи туризма в част от Испания в бъдеще? „Това е реален риск за големите испански туристически райони като Sol y Playa, които са най-зависими от тази индустрия“, смята експертът. От друга страна, южната и източната част на полуострова – основно средиземноморското крайбрежие, и в бъдеще ще са най-засегнати от затоплянето. Тези зоните с най-много посетители могат да се обезлюдят заради честите горещи вълни. Подобни условия биха отклонили туристите към други курорти. В същото време се увеличават разходите за климатици, което натоварва хотелиерския бизнес.
Приблизително 3000 смъртни случая се дължат на жегата всяка година в Испания и горещите вълни са виновни за 10-процентното увеличение на спешните случаи в болниците. 85,1 милиона чужденци са посетили страната през миналата година, което е 19% повече спрямо 2022. Напливът от хора обаче предизвиква големи демонстрации в цялата страна. На Канарските острови се оплакват, че многото туристи са виновни за недостига на вода. Активисти на Балеарските острови настояват да се ограничат колите, пристигащи на територията с ферибот.
Доклад на испанското правителство, публикуван преди осем години, прогнозира, че променящият се климат може драматично да промени туристическата индустрия на страната, ерозирайки плажовете, наводнявайки транспортните системи, причинявайки недостиг на вода в разгара на сезона.
БЪЛГАРИЯ ЛИДЕР ПО ГОРСКИ ПОЖАРИ В ЕС
Небрежност причинява голяма част от огнищата
България е лидер в челната класация по горски пожари в Европа за тази година. Всъщност сме на второ място след Кипър, показват данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Всяка година у нас избухват около 600 огнища, които засягат средно около 10 000 хектара и причиняват загуби от около 2,5 милиона евро.
Според доклади на EFFIS през първите години на XXI век повече от 100 000 хектара от горите в България са засегнати от пожари, а 2000 и 2007 г. са най-лошите. Преди 17 години са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара са изгорели, а преди 24 г. има 1710 огнища и 57 406 хектара са изпепелени. Тази година вероятно ще бъде още по-драматична за нашата гора. Над 38 хиляди хектара вече са пепелище, което е над два пъти повече от площта, пострадала за цялата 2023 г. Данните показват, че 62% от огнищата са възникнали от небрежност, неизвестни са причините за 31% от пожарите, 3% са в резултат на палеж.
Много бързо се променя климатът у нас, в по-южните части на България, особено край реките Струма и Места, той вече е средиземноморски. Така и пожарите стават значително по-опасни, подобно на бедствията в Гърция, Франция, Испания, Португалия.
Маргарита ДИМИТРОВА
Вашият коментар