24rodopi.com
Има един съвременен нашенски лаф – за „лакомото дупе, което…“. Знаете нататък.
Алчността е огромен порок. Тя е като проклятие. Тя превзема умовете, превръща сърцата в това, което излиза от задните части.
Лакомията не дава покой. Тя поражда само мъдрости. Като тази „Краде и насън дори с г*за си“.
Алчността не прощава, променя дори кармата.
***
Върховните магистрати наредиха ЦИК да регистрира „Движение да права и свободи – Ново начало“.
За Доган остана някакъв Алианс, за чието съществуване се наложи трета подписка. Три пъти Ресми, Бирол и компания се подписваха за едно нещо – Доган да отиде на избори. Три имена. Какъв „Възродителен процес“ само!
***
Какво се случи за този кратък период?
Доган избра страната на алчните си дерибеи и… Първо рухна митът за непогрешимия визионер. После докторът по философия остана без сараи. А, сега – без партията ДПС.
Остана едната свобода и…
Лакомията, драги, лакомията…
***
С дерибей на дълъг път не се тръгва. Първо ще те излъже, че си голяма работа. После ще те направи смешен – да не можеш да накараш две трети от 24-ма отЦОБ да ти дойдат на гости в „сарая“, камо ли електоратът да те чуе. Третото, четвъртото и петото са само протоколът за края на един мит – загуби „сараите“, стана беглец с 4-ма гардове, остана и без трите букви.
И тъжният спомен за Кочан:
Вашият коментар