Единственото жилище на длъжниците да бъде включено в масата на несъстоятелността, предлагат в становище до няколко комисии в парламента от Асоциацията за управление на вземания по Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица. Юристи с богат парламентарен опит коментират пред “Труд news”, че предложенията на колекторските компании се правят в момент, в който вече е ясно, че от министерството на правосъдието са изпратили до Европейската комисия проект за Закон за несъстоятелността на физическите лица, тъй като процедурата по личния фалит е заложена в директива на ЕС, а България все още няма такова законодателство.
Опитите на “Промяната” да съставят работещи текстове претърпяха неуспех на няколко пъти в последните няколко състава на Народното събрание независимо, че гласуването на законопроекта беше обвързано с получаване на средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът на закон срещна сериозни критики от Асоциацията на банките и Камарата на частните съдебни изпълнители, а с много забележки по него в момента са Висшия адвокатски съвет и Асоциацията за управление на вземания.
Колекторските компании внасят становището си срещу изключването на несеквестируемото имущество по отношение на личния фалит в края на 50-ото Народно събрание, като посочват, че когато е учреден залог или ипотека, то несеквестируемостта по чл. 444 от ГПК (виж карето, б. а.) отпада. От Асоциацията за управление на вземания отбелязват, че несеквестируемостта отпада и по отношение на кредитори по вземане на издръжка и затова би следвало да не присъства и при личния фалит.
“В редица правни системи на държави-членки от Европейския съюз, не съществува несеквестируемост по отношение на жилището на длъжника по принцип и отбелязват за “удачно и оправдано в производството по несъстоятелност на физическите лица в масата на несъстоятелността да се включва и жилището на длъжника, дори и същото да не е предмет на ипотека или особен залог”. Аргументите за това в становището на Асоциацията за управление на вземания са, че така “би се постигнало и дисциплиниращ и възпиращ ефект по отношение на категориите лица, които биха използвали производството, за да се освободят от дълговете си, а в същото време са заети в т. нар. “сив сектор” и макар да имат доходи, са недобросъвестни по отношение на своите кредитори”.
От Асоциацията за управление на вземания посочват като съществен недостатък на предложения от “Продължаваме Промяната” законопроект и факта, че за длъжника, изпаднал в несъстоятелност няма предвидени последващи ограничителни мерки или негативни последствия. В становището е отбелязано, че подходът в българския законопроект е “изключително популистки”, тъй като за длъжника, обявен в несъстоятелност, не са предвидени ограничения за забрана за заемане на определени длъжности, в това число публични и упражняване на търговска и стопанска дейност и други, каквито има в голяма част от държавите в ЕС, в САЩ, в Канада и Великобритания, например. Това е посочено като “най-съществен недостатък” на законопроекта за несъстоятелност на физическите лица в становището на Асоциацията за управление на вземания, тъй като без такива последствия няма да се намали задлъжнялостта на българските граждани, а ще доведе до точно обратния резултат – натрупване и увеличаване на задлъжнялостта на физическите лица с цел да се възползват от тази изключително благоприятна процедура по погасяване на всички задължения, особено, когато обявяването им в несъстоятелност няма да доведе до никакви неблагоприятни последици.
По ГПК
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.
Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445.
(2) От забраните по чл. 444, т. 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.
По-ясни критерии за недобросъвестност
ВАС: Възнагражденията на синдиците може да изчерпят масата на несъстоятелността
Висшият адвокатски съвет (ВАС) също постави въпроси по законопроекта за несъстоятелността на физическите лица и в становище до правната комисия на парламента настоява за прецизиране на критериите на недобросъвестност на длъжника, но още по-сериозно внимание се обръща и върху възнагражденията на синдика. Според ВАС будят възражения и правилата относно възнаграждението на синдика, което следва да се определя от събранието на кредиторите, а не от закона.
Не може да се подкрепи разрешението синдикът да получава еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за извършване на конкретни действия – една работна заплата за изготвяне на списък, една работна заплата за опис, една работна заплата за план на погасяване на задълженията на длъжника и др.
От ВАС посочват, че подобен подход може да доведе до парадокса масата на несъстоятелността да се изчерпи само за възнагражденията на синдика.
Потребителски организации с колективни искове срещу търговци
Връщат пари от бързи кредити
Правят промени в Закона за защита на потребителите
Потребителски организации ще могат да завеждат колективни искове за връщане на пари от търговци на клиентите им.
Търговци и фирми за бързи кредити може да бъдат накарани да връщат пари на потребители чрез завеждане на колективни искове пред съда от потребителски организации. Това гласят промени в Закона за защита на потребителите, които са внесени в парламента от Министерски съвет.
Промените са предложени тъй като Европейската комисия е открила процедура срещу България за неспазване на директивата за защита на колективните интереси на потребителите. В момента потребителски организации могат да завеждат искове за преустановяване на нелоялни търговски практики. С промените ще бъде дадена възможност и за колективни искове за ремонт, замяна, прекратяване на договора, намаляване на цената или възстановяване на платената цена от фирми, които са нарушили колективните интереси на потребителите.
Промените в закона ще засегнат и бързите кредити. В момента редица фирми за бързи заеми налагат разнообразни такси на клиентите, като например за намиране на поръчител, за бързо разглеждане на документи и т. н. Ако потребител заведе дело, част от тези събирани такси може да отпаднат с решение на съда и фирмата за бързи заеми може да върне пари на клиента. Но в момента потребителски организации не могат да заведат колективен иск за бързи заеми, а всеки клиент може да завежда отделно дело и сам да търси правата си. Тази ситуация намалява доверието на потребителите и възпрепятства ефективното прилагане на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите. Именно затова в ЕС е приета директива за исковете за колективна защита на потребителите, която трябва да бъде приложена и в България.
С промените в закона колективни искове за обезщетение, за прекратяване на договора или за връщане на платената цена ще могат да завеждат не само потребителски организации, а и Комисията за защита на потребителите и организации, определени от страните от ЕС, за предявяване на трансгранични искове за защита на потребителите. Освен това се предвижда в закона да бъдат включени нови области, като защита на данните, финансовите услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации и други области от значение за потребителите.
Вашият коментар