На 23 септември 1902 година избухва едно от най-важните бойни сражения за българите в Македония – Горноджумайско въстание. Тогава българското население в Североизточна Македония се организира от Върховния македоно-одрински комитет и започва планирана атака срещу османското владичество. Избухването на въстанието е част от мащабния план на комитета, който цели да привлече вниманието на западноевропейските страни към македонския въпрос. Организацията ВМОРО отказва да подкрепи плана на Върховния македоно-одрински комитет, но това не спира революционните чети. Въпреки бързото потушаване и слабата организация на Горноджумайското въстание, то успява да провокира интереса на международната общност към македонския въпрос.
Причина за организирането на Горноджумайското въстание се появява, след като част от българските земи са освободени през 1878 година. Тогава в част от българските територии се установява независимост и започва възстановяването на българската държава. В същото време областите в Македония и Одринска Тракия остават под турско командване. Османската империя обещава, че ще извърши реформи в тези райони и ще ограничи влиянието си в тези земи. В действителност обаче българите, които живеят в тези региони жадуват за свобода. През този период Османската империя няма силни позиции в балканските територии и това дава възможност на българите в Североизточна Македония да се организират в чети. Създават се няколко революционни групи, които са обединени от идеята за независима Македония. По време на деветия конгрес на Върховния македоно-одрински комитет се взима решение за избухването на въстание по тези земи. В началото на месец август 1902 година започва подготовката за Горноджумайското въстание.
През септември 1902 година организацията на въстанието навлиза във финалната си фаза. Тогава много революционни чети заминават за областите Костурско, Леринско, Воденско и други. Голяма част от революционерите се установяват в района на Пиринска Македония, където започват да убеждават местното население, че въстанието се подкрепя от Княжество България и българската армия ще участва в бойните сражения. В действителност, нещата не стоят по този начин. През този период правителството на Петко Каравелов издава заповед, в която забранява дейността на македоно-одринското дружество. В същото време България се опитва да получи международно финансиране, което ще стабилизира икономиката на държавата. Избухването на едно въстание ще окаже лошо влияние върху имиджа на страната ни в международен план. Поради тази причина още в самото начало правителството на Петко Каравелов заявява, че се разграничава от революционните действия и моли организацията на въстанието да бъде отложена във времето. ВМОРО също отказва да се включи в Горноджумайското въстание и смята, че стратегически ще бъде по-добре, ако бойните сражения се отложат с една година.
Въпреки всички протести, на 18 септември 1902 година в село Градево, Върховният македоно-одрински комитет гласува за започването на въстанието. Официалната дата, на която трябва да избухнат бойните сражения е 25 септември 1902 година. Според първоначалния план бойните действия трябва да започнат от градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник. На 23 септември се случва едно неочаквано събитие, което променя първоначалната организация на въстанието. При опит за самозащита в Железница са убити трима спахии. Революционерите влизат в сражение с местните органи на реда и се стига до опожаряване на селото. Веднага щом разбират за случилото се, останалите революционни чети започват да мобилизират войската си и да изпълняват плана на въстанието. Бойните действия в района продължават до началото на месец ноември. Постепенно въстанието се разпространява около двата бряга на река Струма – в Горна Джумая, Петрич и Мелник, но не засяга мюсюлманските селища в региона. В същото време Османската империя упражнява натиск върху българската държава и тя затваря българо-турската граница. Това нанася тежък удар върху революционните чети и въстанието е потушено. Сред едни от най-засегнатите села след бойните сражения са Железница, Сърбиново, Градево, Горна Джумая, Разлог и други.
След Горноджумайското въстание голяма част от революционните комитети в Македония са унищожени. Тази забрана оказва влияние върху дейността на ВМОРО. От организацията са принудени да ускорят подготовката на въстанието, което планират. В същото време над 2000 българи от Североизточна Македония остават без дом и са принудени да потърсят помощ от Княжество България. Въпреки своето преждевременно избухване, Горноджумайското въстание предизвиква реакцията на международната общност и повдига въпроса за освобождението на Македония. То предизвиква промяна в отношението към македонския въпрос и въвежда нови реформи в политиката на македонската държава. Горноджумайското въстание се превръща в повратен момент за борбата за независимост на Македония.
Открита е планетата Нептун
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външния газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун. Нептун е oткрит на 23 септември 1846 г. oт германския астрoнoм Йoхан Гoтфрид Гале. Малкo пo малък oт Уран, тoй е четвъртия пo гoлемина газoв гигант. Диаметъра му е около 50 000 km – почти колкото на Уран. Масата му е 15 пъти по-голяма от земната. Средната му плътност е 1,6g/cm3/s.
Диаметърът на планетата Нептун е около 50 000km – почти колкото на планетата Уран. Масата му е 15 пъти по-голяма от земната. Средната му плътност е 1,6g/cm3. Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи отметан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч. Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи отметан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч. Поради отдалечеността си от Слънцето, Нептун получава много малко слънчева енергия. Повърхностната температура на планетата е 218 °C (55 K). Тя обаче изглежда има вътрешен източник на топлина, за която се смята, че е останала още отакрецията на младата планета и която бавно се разсейва в околното пространство. В атмосферата на Нептун бушуват най-бързите ветрове в Слънчевата система – до 2000 km/h, които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун.
Вътрешната структура на планетата е подобна на тази на Уран. Тя вероятно има планетно ядро, съдържащо разтопени скали и метали и обхванато от слой съдържащ скали, вода, амоняк и метан. Скоростта на въртене и сплеснатостта на Нептун показват, че неговата маса е по-малко концентрирана в ядрото му, отколкото тази на Уран. Нептун има бледи пръстени с неизвестно съдържание. На тях се наблюдават необикновени „струпвания“ на материал,вероятно предизвикани от гравитационното влияние на някои от спътниците на планетата. Доказателство за прекъснатостта на пръстените са проведените през 80-те години на 20 век,наблюдения на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата преди да изчезне зад Нептун, дължащо се на преминаването и зад пръстен. Фактът, че мигането понякога не се наблюдава, сочи, че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки направени от Вояджър 2 през 1989 г. предоставиха окончателното доказателство като разкриха, че най-външният пръстен на Нептун, наречен „пръстен Адамс“, е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под имената „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. Нептун има 13 известни естествени спътника. Най-големият от тях е Тритон, открит от Уилям Ласел само 17 дни след откриването на Нептун. През 2004 г. беше оповестено откритието на пет малки спътника, имащи неправилна форма.
На тази дата са родени:
Милко Калайджиев – български певец. Милко Калайджиев е артистичният псевдоним на Михаил Панайотов Калайджиев — български фолк певец, роден на 23 септември 1951 г. в Свиленград.По-известни негови песни са „Къде си, батко?“, „Хей, малката!“ и „GSM“. Известен е не само в България, но и в чужбина — изнасял е много концерти в Турция, Македония и други страни. През 2004 г. участва в телевиозонното предаване на bTV — „Вот на доверие“. Гостувал е преди това и в „Шоуто на Слави“. Последно участва в предаването на bTV „Twister“ с водеща Нели. Там влиза в ролята на фотограф. Нашумя отново с влизането си в къщата на ВИП Брадър 3.Издаван е от Пайнер Мюзик.
Христо Гърбов – български актьор. Роден е на 23 септември 1957 г. във Варна. В продължение на година учи специалността „Технология на металите и металообработващите машини“ във Висшия машинноелектротехнически институт, Варна. Следва „Актьорско майсторство“ за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елка Михайлова (1979 – 1983). Мести се в София през 1987 г. Женен е за режисьорката Иглика Трифонова. Работи в театрите Драматично-куклен театър „Иван Димов“ (1983 – 1985) и Драматичен Театър Ловеч (1985 – 1987), след конкурс е назначен в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1987). На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му. Член на СБФД (1994). Играл в известни български игрални филми като „Аритмия“, „Рапсодия в бяло“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Участва в шоуто „Улицата“ на Теди Москов, както и в един от най-новите български сериали – „Морска сол“. Участва в забавните предавания „Велика България“ и „Комиците“. За играта си в постановката „Още веднъж отзад“ от Майкъл Фрейн (постановка: Иржи Менцел) е награден с Аскеер’98.
Матей Казийски – български волейболист. Роден е на 23 септември 1984 г. в София. Казийски започва да играе волейбол първо в младежкия клуб на Славия в пети клас. Преминава през всички постове, но в крайна сметка избира да е посрещач. След това две години е заедно с Найден Найденов в Лукойл Нефтохимик. След като е повикан в младежкия национален отбор, печели бронз на Световното за младежи в Техеран. На европейското първенство през 2003 г. заради Матей избухва скандал, защото в първия мач срещу Русия играе без лиценз и това коства на българския отбор служебна загуба, а волейболистът е отстранен от шампионата. През следващата година печели приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига. От 2005 до 2007 г. Казийски играе в Динамо (Москва). През лятото на 2007 г. е привлечен в италианския Тренто, където треньор е Радостин Стойчев. Две години по-късно става и капитан на тима. С Тренто българинът печели италианското първенство, Световното клубно състезание и Шампионската лига. През сезон 2012-2013 Стойчев и Казийски се местят в турския Халбанк и стават шампиони и носители на купата на страната.
Вашият коментар