Подписан е Тристранният пакт
През 1529 г. започва Обсадата на Виена, след като Сюлейман I напада града.
Обсадата на Виена през септември-октомври 1529 г. е първият опит на Османската империя, водена от султан Сюлейман I, да завладее столицата на Австрия Виена. Обсадата е крайната точка на османското нахлуване в Европа и отблъскването на турците слага край на разширението на империята им в Европа, макар през 1683 г. те да правят втори опит за превземането на Виена.
През август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в битката при Мохач. В резултат на това османците завладяват Южна Унгария, а австрийският ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява претенции към унгарския престол от името на съпругата си Ана, сестра на бездетния Лайош II. Фердинанд обаче е признат за крал само в Западна Унгария. В Трансилвания благородникът Йоан Заполя иска короната за себе си и е признат за крал от Сюлейман I, в замяна на което Заполя му става васал. След законодателното събрание (Диета) в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 г. Фердинанд е признат за крал, тръгва на поход, за да си възвърне контрола над Унгария и в 1527 г. освобождава Буда, но османците контраатакуват и до 1529 му отнемат спечеленото през 1527 и 1528 г.
На 10 май 1529 г. Сюлейман I тръгва на поход от Константинопол с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I разполага с около 120 000 войници, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията му включва молдовци и сърби. Като върховен главнокомандващ през април назначава Великия си везир, бивш гръцки роб на име Ибрахим паша, за сераскер.
Още от самото начало на похода Сюлейман среща много пречки. Пролетните дъждове, характерни за Югоизточна Европа, са особено обилни през тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в Осиек на 6 август, а на 18 август го посрещат значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при Мохач, включително Буда, която пада на 8 септември. Единствено при Пресбург е посрещнат със значителна съпротива, като турският флот е подложен на артилерийски обстрел.
С напредването на османците виенчани се подготвят за отбрана, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда в началото на септември. Фердинанд се оттегля в Бохемия след като брат му Карл V може да отдели само малобройни испански пехотинци в отговор на молбата на брат си за помощ, поради войната си срещу Франция под управлението на Франсоа I.
Способният австрийски пълководец Вилхелм фон Рогендорф поема командването на гарнизона, а операционното ръководство е поверено на 70-годишния немски наемник Никлас граф Салм, който се отличава в битката при Павия през 1525 г. Салм пристига във Виена начело на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци (ландскнехти) и 700 испански мускетари, носещи на врата си „Единадесетте апостола“, единадесет куршума и барут за тях, под командването на Луис де Авалос и се заема с укрепването на 300-годишните стени около катедралата Св. Стефан, където установява главната си квартира. За да подсигури дълготрайна отбрана на града той барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1,8 m и издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал, сривайки сгради със земята, където е нужно, включително извън стените, за да не могат турците да се крият в тях. Гарнизонът на Виена наброява около 17 000 войници и 75 оръдия, а за да се освободят войниците от пожарогасене, изграждане на укрепления и други дейности е създадено гражданско опълчение.
На 27 септември турската войска пристига в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, неподходящи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Османската артилерия от 300 оръдия тогава започва да обстрелва стените, но им нанася малки поражения, а стрелците му не постигат по-голям успех.
С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започва набези с цел да попречи на прокопаването на траншеи и минирането и на 29 септември почти пленява Ибрахим паша. Австрийците осъзнават, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те откриват турски тунели посредством ведра с вода, грах и др. на повърхността, при чието движение австрийците прокопават тунели срещу турските, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен бой с тях, а понякога се взривяват и бурета с барут, при което загиват войници и от двете страни.
На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 войници в нападение срещу турските окопи срещу Каринтската порта. Първоначално набегът постига голям успех и разгромява турците, но на връщане войниците се струпват пред портата, поради което турците убиват мнозина. На 10 октомври огромна турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, но опитът на еничарите да нахлуят в града е отблъснат в голямо кръвопролитие, а дупката е запълнена с дървени греди, подготвени за такъв критичен момент.
На 11 октомври отново завалява дъжд и с провала на минната стратегия шансовете за османска победа се стопяват. Фуражът за конете на турците също е на изчерпване, а рани, болести и дезертиране водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари изразяват недоволството си от състоянието на нещата. С оглед на обстановката Сюлейман е принуден да обмисли отстъпление. Той свиква военен съвет на 12 октомври, на който решава да се направи последно нападение, с обещание за допълнителни награди за войниците. Две мини избухват при Каринтската порта, но пролуките са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците отново са отблъснати от аркебузите и дългите копия на защитниците. На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, звукът на убиването на пленниците от турците преди отстъплението им. Някои от защитниците, които не предвиждали друго освен предаване, изтълкували отстъплението на турците като чудо. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият. Флотът на турците е отново нападнат при Пресбург. Ранен силен снеговалеж (на 17 октомври) и преследване от страна на австрийците превръща турското отстъпление в катастрофа, в която те губят много войници, продоволствие, животни и оръдия.
През 1918г. се провежда Владайското въстание. Това е въоръжен бунт на дезорганизирани формирования от българската армия, дезертирали след поражението при Добро поле и напредващи към София през септември 1918 г.
На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България.
Недоволството на войниците е голямо. На 24 – 25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември бунтовнически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.
На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден заминават за Радомир, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебание променя своята линия на поведение и Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За председател на временното ѝ правителство въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, повечето от тях от юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които части на 217-а германска дивизия, прехвърлени от Крим – 4 роти и артилерийска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при с. Княжево и района на кв. Захарна фабрика.
На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на 28 септември събитията придобиват драматичен характер. Насочилите се към София около 10 000 въстаници атакуват правителствените сили по линията Княжево – Горна Баня – Бояна, но срещат сериозен отпор. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.
На следващия ден Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни с удар на нож. Привечер настъплението е спряно.
Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят. Рано сутринта на 30 септември преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което бунтът е окончателно потушен.
Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени.
Тристранният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.
На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.
Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „Молотов – Рибентроп“, подписан през август 1939 г.
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
Родени са футболната легенда Клаудио Джентиле, българският футболист Спас Джевизов, актрисата и режисьор Боряна Пунчева, актрисата уинет Полтроу, както и певците Лил Уейн и Аврил Лавин.
Вашият коментар