На старта на предизборната кампания председателят на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски и заместниците му Йордан Цонев, Халил Летифов и Хамид Хамид подадоха сигнал до Военно-окръжната прокуратура с настояване за провеждането на справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците за т.нар. Възродителен процес – идеолозите от БКП, неговите преки извършители и доносниците от ДС.
Връщането на темата за преименуването на българските турци би трябвало да е червена точка за Доган, но точно в нея се намесва и обвързаността на Сокола с тайните служби в годините на социализма.
Досието на Доган не е тайна, Тома Биков дори издава книга по тази тема преди години. В досието на Доган пише, че той е роден като Ахмед Исмаилов Ахмедов на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, Добричко. Според комунистическото разузнаване произхожда от бедно семейство, а когато е на няколко месеца, родителите му се развеждат. Майка му е работничка в държавното селско стопанство, наричано ТКЗС. По-късно тя се жени повторно и семейството се мести във варненското село Дръндар през 1959 г.
Името му за пръв път се променя, когато е на 30 години. Тогава режимът на Тодор Живков решава да промени имената на българските турци, а Доган взема името Меди Доганов Доганов.
От времето, когато държавните органи за пръв път го проучват, за Доган се знае още, че е завършил средно образование в село Белослав като стъклар. През 1973 г. постъпва в казарма в Шумен като машинен техник в строителни войски и работи като монтьор на бетонова база.
Само няколко месеца след като е влязъл в казармата, ДС започва да се интересува от него, защото иска да внедри агент сред трима други редници в поделението. Те пък имали близки връзки в Турция и ангажирали вниманието на останалите по въпроса с живота там. През юли Доган е препоръчан за агент, а през август 1974 г. официално е вербуван.
Като агент ползва три псевдонима – „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“. В книгата си Тома Биков пише, че с постъпването си в ДС в негово „главно оръжие ще се превръщат доносите, а вражеските елементи, които винаги ще бъдат негови приятели от турски произход, ще изтърпят наказанието си за това, че са споделили мислите си с него“.
Под псевдонима агент „Ангелов“ Доган донася сведения на Военното контраразузнаване (ВКР) за войниците от турски произход в поделението си, а по-късно прави това и за войници от български произход.
Заради сведенията му много хора са поставяни под наблюдение, някои разпитвани, други – „профилактирани“.
След като се уволнява в началото на 1976 г., Доган започва да работи за Първо главно управление на ДС във Варна. Задачите му отново са по линия на турската общност, а тогава той получава и нов псевдоним – „Сергей“. Любопитно е, че по това време Доган работи като бояджия.
Година по-късно благодарение на ДС Доган, който първоначално е отхвърлен като кандидат в Софийския университет, става студент по българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен. После се прехвърля в Софийския университет в специалността „Философия“ в края на 1978 г., където се представя като много добър студент. Тогава получава третия си и последен псевдоним – „Сава“.
Това е периодът на първоначалния му възход. Завършва философия, по-късно получава и докторска степен. Пише анализи за службите със заглавия „Ислямът и революцията“ и „Нравственият облик на комуниста разузнавач“.
В този период Държавна сигурност обмисля дали да не го лансира като главен мюфтия или да го изпрати като шпионин в чужбина, но тайните служби се отказват от тези намерения.
Така се стига до 1984 година, когато започва Възродителният процес. Според данните, запазени в досиетата на ДС, след началото на насилственото преименуване на турците в България в работата на Доган за службите настъпва промяна.
Срещу поведението му започва недоволство, което води до разработка на службите под името „Ренегат“. Това е разделният момент – службите вече го следят в качеството му на предател. Свързват го с нелегална организация, която се противопоставя на Възродителния процес – „Турско националноосвободително движение на България“. В нея влизат хора като Неджметин Хак, Касим Дал, Рушен Риза и други, част от които впоследствие стават и членове на ДПС.
Доган се превръща в идеолог и лидер на организацията. Тя разпространява агитационни материали, които призовават към протести, бойкот и саботажи, включително и на предстоящите местни избори. Службите разбиват организацията и арестуват хората, свързани с нея.
През юни 1986 г. Доган е арестуван. Още в първия си разпит той се признава за виновен, описва подробно събитията около формирането на нелегалната организация и имената на основните фигури, омесени в нея. Осъден е на 10 години затвор за противодържавна дейност, твърди се, че в този период за кратко дори попада в смъртна килия.
Амнистиран е и пуснат на свобода през декември 1989 г. – половин година след депортирането на българските турци, месец и половина след падането на Тодор Живков и броени дни преди да бъде създадено ДПС.
Веднага след излизането си от затвора Доган се свързва със старите си съратници и на 4 януари 1990 г. във Варна е учредена организацията, назована ДПС и оглавена от Доган. Членовете ѝ заявяват, че тя ще бъде защитник на правата на българските турци и мюсюлмани, отнети от властите на комунистическа България.
През всички следващи години Доган е неизменно начело на партията, свързвана с корупционни практики и неприлично забогатяване на лидерите ѝ. Живее в сараи, издържани от субсидията за партията, оттегля се от обществения живот и еднолично ръководи формацията. Определя, издига и сваля председатели по свое усмотрение.
Достъп до него имат само някои от най-приближените му хора, сред които Румен Гайтански – Вълка и Николай Вълканов. Така се стига до войната в ДПС, а движението се разделя на две фракции – около Доган и Пеевски. На предстоящите избори те ще премерят за първи път сили в пряк двубой. Ако Пеевски победи, досегашното ДПС ще бъде друго. Ако Доган спечели предимство, ще бъде изправен пред избора да трансформира партията и да подмени досегашните лидери, което изглежда почти невъзможна задача.
Вашият коментар