Внушават ни, че бедствието, наречено „Брекзит“, е отрязало голяма част от икономическия растеж на Обединеното кралство. Едно сериозно обстоятелство обаче застава на пътя на тази теза. Нашите съседи от ЕС не се справят по-добре от определено бавното – макар и възстановяващо се – Обединеното кралство. Британската икономика нарасна с 0,7% през първото тримесечие на тази година и след това с 0,5% през второто, докато френската икономика нарасна съответно с едва 0,3% и 0,2%“, пише The Spectator.
Но Германия продължава да поднася най-много изненади по отношение на спада. През второто тримесечие икономиката отново се сви с 0,1%. Германската икономика се е свила през четири от последните седем тримесечия. Тя избягва техническото определение за рецесия само защото все ощe няма регистриран спадв в две последователни тримесечия.
Обозримото бъдеще също не изглежда твърде светло. Германското правителство намали очакванията си за пореден път. Предишната прогноза за растеж от 0,3% за годината вече е намалена до нула. Разбира се, Германия беше най-силно засегната от украинския конфликт поради зависимостта си от руския газ. Правителството на Ангела Меркел фатално сгреши, като не се опита да се отърве от тази зависимост, дори когато Путин вече анексира Крим през 2014 г. – сделката за газопровода „Северен поток 2“, колкото и невероятно да изглежда сега, беше сключена след това.
Но икономиката на Германия беше в затруднение дори преди операцията на Путин в Украйна – и дори преди пандемията от коронавирус. Нейната мощна автомобилна индустрия достигна своя връх през 2015 г., а сегашното производство е само две трети от това ниво. Миналата седмица автомобилният производител Volkswagen обяви нещо, което беше напълно немислимо доскоро – предложи затваряне на фабрики в Германия. Като цяло индустриалното производство в страната отбеляза спад още през 2018 г. С изключение на краткосрочно възстановяване, тъй като икономиката излезе от дълбоката дупка по време на пандемията от коронавирус, месеците на растеж бяха обърнати.
По същество Германия преминава през същия процес на деиндустриализация, през който други западноевропейски страни вече са преминали, тъй като производството масово се премества към по-евтини държави. Единствената разлика е, че в случая с Германия този процес се забавя с десетилетие-две, което обаче не го прави по-малко болезнен. Напротив, изглежда, че върви дори по-бързо, отколкото в Обединеното кралство, защото Берлин си е поставил за цел да постигне нулеви нетни емисии до 2045 г. През 2022 г. BASF, друг германски индустриален гигант, обяви, че вече не си струва да се инвестира в Европа и че вместо това ще построи завод за 10 милиарда лири в Китай – решение, за което ръководителите обвиняват високата цена на електроенергията.
Германската индустрия е изправена пред много дълъг спад. Производството в момента представлява огромните 26,6% от германската икономика – почти три пъти повече от тази на Обединеното кралство (9,3%). В страната все още работят 7,5 милиона работници. Както показа опитът на Обединеното кралство през 80-те години на миналия век, когато заводите се затварят, цели общности се разпадат с тях. А това от своя страна със сигурност ще даде нов политически тласък на крайната десница, която вече печели регионални избори.
По всяка вероятност упадъкът на германската индустриална икономика ще бъде доминиращата история в Европа през следващото десетилетие. Но това няма да спре британските „европейски съюзници“ да блеят разочаровано, че „Брекзит“ е коренът на цялото зло.
Източници: Агенция „Фокус“, spectator.co.uk
Вашият коментар