Много шум (и средства) за почти нищо – това донесе двойния вот в Молдова, който трябваше да подчертае необратимия път на бившата съветска република към членство в Евросъюза. След употребата на всички властови лостове плюс мощно финансово и пропагандно рамо от Запада, резултатът е по-скоро разочароващ.
Европа и САЩ очакваха убедителен успех като морална победа срещу Русия, но президентът Мая Санду ще трябва да се бори на втори тур (3 ноември) за преизбиране, а референдумът за евроинтеграция до последно губеше и надделя с 50,46% благодарение на бюлетините от чужбина.
Задграничното гласуване стана най-ярка илюстрация как се правят избори в Молдова. Прозападната власт блокира най-голямата диаспора като намали руските секции от 29 до 2. Дори авторитетната BBC поставя въпрос какъв щеше да е резултатът, ако вместо чифт в Москва, секциите бяха 17 като в САЩ или 50 като в Италия. Според кореспондентите в Кишинев резултатът на Санду и нейния референдум показва слабост на вътрешната сцена преди парламентарните избори идното лято и е намек, че управляващата партия няма да запази своето мнозинство.
Един от 11-те кандидати за президент, роденият в Бесарабия експремиер Василий Тарлев, коментира: „По най-скромни сметки в Русия живеят около 400 хиляди молдовци, а реално са поне 700 хиляди. Властите ограничиха не връзките с руския народ, а правата на молдовците. Това е недалновидно, пръчката има два края. Сред управляващите има страх и сбъркан възглед, те изпълняват неправилни заповеди от чужбина на врагове на нашия народ. Не трябва да се делят хората на наши и ваши, живеещите в Русия не се различават от тези в Америка или Италия. Трябва да бъдат създадени равни условия за всички“.
Вторият мандат на 52-годишната Санду не е сигурен, въпреки 15% преднина на първия тур срещу социалиста и бивш главен прокурор Александър Стояногло. Авансът може да бъде стопен с гласовете на третия – Ренато Усатий. Стояногло и Усатий са заклеймявани, понеже искат балансирана външна политика и добри отношения с Москва.
Опозицията се мобилизира, защото в последните две години управляващите предприеха офанзива, вкл. задушаване на критични медии и протестни демонстрации, административен, икономически и данъчен натиск към проруските области. Сега 95% от автономната Гагаузия гласува срещу ЕС, а в сепаратисткото Приднестровие негативният вот е към 65%.
От началото на руската инвазия в Украйна Санду къса връзките с Москва. Молдова получи статут на кандидат за членство в ЕС и от края на 2023 – одобрение по преговори за присъединяване. С нови закони парламентът позволи чужди граждани (главно румънци) във властта и определи молдовския език за румънски.
На принципа „Дума дупка не прави“ от фейлетона на Алеко „Бай Ганьо прави избори“, молдовски и западни политици с месеци тръбят за руска дезинформация и намеса. Полицията и прокуратурата в Кишинев обявиха, че разбили мрежа, създадена от олигарха беглец Илан Шор и финансирана от Русия да подкупи 130 000 избиратели с $15 млн.
Знакови визити осъществиха американският държавен секретар Антъни Блинкен и редица европейски лидери, а черешка на тортата постави шефът на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която 10 дни преди вота посети Санду и обеща на Молдова рекордна помощ от 1,8 млрд. евро.
Социолозите предвиждаха 63% за ЕС на референдума, съответно 10% и 7,5% за кандидат-президентите Стояногло и Усатий, но двамата взеха 26,5 и 15%.
Шокирана от цифрите при 97% преброени бюлетини, Санду отмени планирания брифинг, а 2 часа след полунощ обяви безпрецедентна атака на престъпни групи и враждебни външни сили, опитали да купят 300 000 гласа. На сутринта с гласовете от чужбина резултатът се обърна, а говорителят на Кремъл коментира, че изборите в Молдова не са били свободни и късният обрат е трудно обясним.
При всички усилия и инвестирани в Молдова стотици милиони евро по най-различни програми, сега Западът търси оптимизъм. Тревогата за втория тур се допълва от негативни прогнози за парламентарния вот на 26 октомври в кандидатстващата за ЕС и НАТО Грузия, където управляващите приеха закони срещу чуждестранното влияние и ЛГБТ-пропагандата.
Според говорителя на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби резултатите от изборите в Молдова показват, че демокрацията в страната остава силна въпреки опита на Русия да я подкопае. Европейският дипломат №1 Жозеп Борел заяви, че Съюзът запазва ангажимента си да подкрепя демократичното развитие, реформитеь икономическия растеж и устойчивия път на Молдова към членство в ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон намира позитиви: „Дезинформационните маневри не разколебаха решимостта на молдовците, техният стремеж да се присъединят към европейското семейство се оказа по-силен. Президентът Мая Санду въплъщава тази решителност. Молдова може да разчита на нашата подкрепа, за да изпълни европейската си съдба“.
Германският външен министър Аналена Бербок изрази облекчение след минимална разлика в референдума, определи пътя към ЕС като най-добра гаранция за молдовците да живеят в мир и свобода, след като преди 2,5 години Путин нападнал не само Украйна, но и Молдова с хибридна война. Най-възторжен е полският премиер Доналд Туск: „Разгневи Москва, впечатли Европа, спаси страната си за пореден път – това е Мая Санду. Велик лидер и смела нация“.
Теодор ЦЕКОВ, Филтър
Вашият коментар